[caption id="attachment_112159" align="aligncenter" width="1920"]
Снимка: Архив[/caption]
Доц.д-р Красимира Калинова д.м. ,Детска хирургия Университетска МБАЛ-Ст.Киркович-Стара Загора
Детската урология е тясно свързана с детската хирургия.През последните месеци все по-често детските хирурзи се срещат с диагнозите, влизащи в рубриката „Остър скротум” и аномалиите на половия член.
Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пениса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата (меатусът) е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка.
В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретрата е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи меатусът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в основата му в непосредствена близост с ануса. Ако скротумът е малък, а тестисите още не са слезли, истинският пол на детето не може веднага да се определи.
Симптоми при хипоспадия
Обикновено момченцето не се оплаква от нищо. Майката е тази, която притеснена търси лекарска помощ. Характерно за хипоспадия е това, че уретрата не е анатомично и функционално нормална. Част от нейната стена е заместена от фиброзна тъкан, която „дърпа“ половия член надолу (вентрално) и той е „изгърбен“. Това създава лъжливо впечатление, че пениса е малък и недоразвит. Проблемът нараства, ако хипоспадията се съчетава с двустранен крипторхизъм и тогава едно момченце може да бъде сбъркано (моментно, временно) с момиченце.. В такива случаи може да се наложи определяне на половия хроматин.
Лечението на хипоспадията е само хирургично. Необходимо е да се премахнат всички съединителнотьканни повлекла, които дърпат пениса и уретрата и да се създаде нова уретра от околните тъкани. След оперативната корекция прогнозата на заболяването е много добра.При всички случаи с изключение на първия причината е в някаква аномалия на пениса, при която той е извит надолу и препуциумът стига само колкото да го покрие отпред. Тези деформации се коригират хирургически преди детето да навърши две години. След това то може да уринира нормално и да има пълноценен полов живот по-нататък.
Какво представлява острия хирургичен скротум?
Синдромът на острия хирургичен скротум включва различни заболявания на скротума, тестиса, епидидима и техните придатъци, което в повечето случаи изискват спешна оперативна ревизия.
Торзия на тестиса
По-правилно е да се каже усукване на funiculus spermaticus и когато се случи настъпва рязко нарушение на кръвоснабдяването на тестиса, а впоследствие и некроза на органа. Четирикратното усукване на тестиса предизвиква некроза до 2 часа. Ако не се извърши спешна операция,контралатералният здрав тестис също може да бъде засегнат по типа автоимунна реакция.Тестисът виси на семенната връв по една нестабилна ос и редица анатомични предпоставки го правят податлив на усукване. Предразполагащи фактори са незавършения десцензус при кърмачетата или хормоналното узряване в пуберитета. Провокиращ момент най-често е напъване при плач, външна травма или резки натоварващи движения.
В зависимост от мястото на торзията различаваме два вида:
- Суправагинална (висока) торзия – кордонът и тестисът се усукват заедно с обвивките. Среща се най-често в кърмаческа възраст.
- Интравагинална (ниска) торзия - кордонът и тестисът се усукват вътре във вагиналната обвивка.Предимно се засяга левия тестис поради по-ниския му стоеж и по-дълга семенна връв.Заболяването настъпва внезапно с остра болка в съответната скротална половина, ирадиираща към ингвиналната област и долния етаж на корема. Детето е неспокойно, заема принудително положение. При физикалното изследване се установява силно оточен скротум със зачервена, а по-късно ливидна кожа. Тестисът е уголемен и болезнен, с висок стоеж и слабо подвижен. Има симптоматично хидроцеле.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и обективното изследване. Диференциална диагноза се прави с остър орхиепидидимит, торзия на придатъците на тестиса, остро възникнало хидроцеле, инкарцерирана ингвинална херния, тумори.
Лечение
Лечението е оперативно по спешност. Достига се до тестиса и се извършва деторквация. Ако кръвообращението в него се възстанови, същият се фиксира към дъното на скротума с профилактична цел. В случай на некроза се пристъпва към орхиектомия.
Торзия на придатъците на тестиса и епидидима
Придатъците на тестиса и епидидима, т.н. appendices, са малки възлообразни формации на тънко краче, които се разполагат на произволни места по повърхността му. Тяхната усукване води до сходни симптоми като при торзията на тестиса, но проявите са по-слабо изразен и не засягат общото състояние на детето. В анамнезата има данни за резки движения или травма. Основен симптом е болката. При физикалното изследване тестисът е слабо болезнен, свободен и подвижен. Може да се палпира възловато уплътнение, което често прозира през кожата с ливиден оттенък. Често се появява симптоматично хидроцеле. При увереност в диагнозата оперативният достъп е скротален. Отстраняват се всички намерени придатъци.
Остър орхиепидидимит
Наблюдава се относително рядко, предимно в ранна детска възраст, като усложнение на интеркурентно вирусно заболяване. Основен симптом е отокът на скротума и на епидидима. Тестисът е неболезнен и подвижен. Често има симптоматично хидроцеле. За отзвучаване на симтомите е достатъчно да се проведе антибиотично лечение. При несигурност в диагнозата се препоръчва оперативна ревизия.
Какви са новостите в детско-хирургичната практика?
В детско-хиругичната ни дейност все по-широко налагаме едноетапната хирургична намеса при хипоспадиите, което е практика във всички европейски клиники по Детска хирургия.Това е нова методика,съкращаваща времето на лечение на децата с тази диагноза и тяхното по-бързо възстановяване.Не на последно място от особена важност за нас е апаратурното обезпечаване на хирургичната ни дейност в посока миниинвазивни /безкръвни/ операции за деца- коремни и детско-урологични.Тези операции касаят хернии,задръжка на тестиси и др.
Снимка: Архив[/caption]
Доц.д-р Красимира Калинова д.м. ,Детска хирургия Университетска МБАЛ-Ст.Киркович-Стара Загора
Детската урология е тясно свързана с детската хирургия.През последните месеци все по-често детските хирурзи се срещат с диагнозите, влизащи в рубриката „Остър скротум” и аномалиите на половия член.
Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пениса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата (меатусът) е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка.
В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретрата е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи меатусът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в основата му в непосредствена близост с ануса. Ако скротумът е малък, а тестисите още не са слезли, истинският пол на детето не може веднага да се определи.
Симптоми при хипоспадия
Обикновено момченцето не се оплаква от нищо. Майката е тази, която притеснена търси лекарска помощ. Характерно за хипоспадия е това, че уретрата не е анатомично и функционално нормална. Част от нейната стена е заместена от фиброзна тъкан, която „дърпа“ половия член надолу (вентрално) и той е „изгърбен“. Това създава лъжливо впечатление, че пениса е малък и недоразвит. Проблемът нараства, ако хипоспадията се съчетава с двустранен крипторхизъм и тогава едно момченце може да бъде сбъркано (моментно, временно) с момиченце.. В такива случаи може да се наложи определяне на половия хроматин.
Лечението на хипоспадията е само хирургично. Необходимо е да се премахнат всички съединителнотьканни повлекла, които дърпат пениса и уретрата и да се създаде нова уретра от околните тъкани. След оперативната корекция прогнозата на заболяването е много добра.При всички случаи с изключение на първия причината е в някаква аномалия на пениса, при която той е извит надолу и препуциумът стига само колкото да го покрие отпред. Тези деформации се коригират хирургически преди детето да навърши две години. След това то може да уринира нормално и да има пълноценен полов живот по-нататък.
Какво представлява острия хирургичен скротум?
Синдромът на острия хирургичен скротум включва различни заболявания на скротума, тестиса, епидидима и техните придатъци, което в повечето случаи изискват спешна оперативна ревизия.
Торзия на тестиса
По-правилно е да се каже усукване на funiculus spermaticus и когато се случи настъпва рязко нарушение на кръвоснабдяването на тестиса, а впоследствие и некроза на органа. Четирикратното усукване на тестиса предизвиква некроза до 2 часа. Ако не се извърши спешна операция,контралатералният здрав тестис също може да бъде засегнат по типа автоимунна реакция.Тестисът виси на семенната връв по една нестабилна ос и редица анатомични предпоставки го правят податлив на усукване. Предразполагащи фактори са незавършения десцензус при кърмачетата или хормоналното узряване в пуберитета. Провокиращ момент най-често е напъване при плач, външна травма или резки натоварващи движения.
В зависимост от мястото на торзията различаваме два вида:
- Суправагинална (висока) торзия – кордонът и тестисът се усукват заедно с обвивките. Среща се най-често в кърмаческа възраст.
- Интравагинална (ниска) торзия - кордонът и тестисът се усукват вътре във вагиналната обвивка.Предимно се засяга левия тестис поради по-ниския му стоеж и по-дълга семенна връв.Заболяването настъпва внезапно с остра болка в съответната скротална половина, ирадиираща към ингвиналната област и долния етаж на корема. Детето е неспокойно, заема принудително положение. При физикалното изследване се установява силно оточен скротум със зачервена, а по-късно ливидна кожа. Тестисът е уголемен и болезнен, с висок стоеж и слабо подвижен. Има симптоматично хидроцеле.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и обективното изследване. Диференциална диагноза се прави с остър орхиепидидимит, торзия на придатъците на тестиса, остро възникнало хидроцеле, инкарцерирана ингвинална херния, тумори.
Лечение
Лечението е оперативно по спешност. Достига се до тестиса и се извършва деторквация. Ако кръвообращението в него се възстанови, същият се фиксира към дъното на скротума с профилактична цел. В случай на некроза се пристъпва към орхиектомия.
Торзия на придатъците на тестиса и епидидима
Придатъците на тестиса и епидидима, т.н. appendices, са малки възлообразни формации на тънко краче, които се разполагат на произволни места по повърхността му. Тяхната усукване води до сходни симптоми като при торзията на тестиса, но проявите са по-слабо изразен и не засягат общото състояние на детето. В анамнезата има данни за резки движения или травма. Основен симптом е болката. При физикалното изследване тестисът е слабо болезнен, свободен и подвижен. Може да се палпира възловато уплътнение, което често прозира през кожата с ливиден оттенък. Често се появява симптоматично хидроцеле. При увереност в диагнозата оперативният достъп е скротален. Отстраняват се всички намерени придатъци.
Остър орхиепидидимит
Наблюдава се относително рядко, предимно в ранна детска възраст, като усложнение на интеркурентно вирусно заболяване. Основен симптом е отокът на скротума и на епидидима. Тестисът е неболезнен и подвижен. Често има симптоматично хидроцеле. За отзвучаване на симтомите е достатъчно да се проведе антибиотично лечение. При несигурност в диагнозата се препоръчва оперативна ревизия.
Какви са новостите в детско-хирургичната практика?
В детско-хиругичната ни дейност все по-широко налагаме едноетапната хирургична намеса при хипоспадиите, което е практика във всички европейски клиники по Детска хирургия.Това е нова методика,съкращаваща времето на лечение на децата с тази диагноза и тяхното по-бързо възстановяване.Не на последно място от особена важност за нас е апаратурното обезпечаване на хирургичната ни дейност в посока миниинвазивни /безкръвни/ операции за деца- коремни и детско-урологични.Тези операции касаят хернии,задръжка на тестиси и др.
