В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос от М.Х. от Бургас:
Здравейте доцент Бостанджиев,
аз съм на 47 години, женен с две дъщери. Имам хубава работа, развивам собствен бизнес. Смятам, че в живота ми е провървяло. И че се справям добре. Във фирмата работим заедно със съпругата ми. Доходите ни са такива, че може да си позволим относително добър стандарт на живот.
От известно време започна да ми харесва да посещавам казина и игрални зали. Смятам, че мога да се позабавлявам по този все пак законен начин. Мисля, че не преминавам разумните граници.
Според съпругата ми обаче е недопустимо един сериозен и уважаващ себе си човек да се отдава на страст като хазарта. Казва ми, че било опасно и че ден след ден съм щял да се пристрастя. Дори сравнява хазарта с наркотиците.
Какво е Вашето професионално мнение. Наистина ли хазарта е толкова опасен. Къде минава тънката, може би граница на допустимото и нормалното. И колко често може да се отдава човек на занимания, свързани със залагания, без това да навреди на имиджа му и на душевното му равновесие.
Благодаря Ви предварително!
Отговор от Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. :
Здравейте,
Повечето хазартни игри са така организирани, че да носят печалба на тези, които ги организират, за сметка на губещите участници. За да се получи това, първоначално участника е подмамен с малка печалба, след което е стимулиран да залага все повече и повече, докато неизбежно загуби. „Забавлението“ от подобни игри идва от тръпката на риска. Постепенното поемане на все по-голям риск засилва това вълнение и човек трудно разбира кога да спре. Това е причината много хора да се пристрастяват към хазарта така, както се пристрастяват и към психоактивните вещества, осигуряващи бърза и лесна силна емоция.
Освен финансова загуба, хазартните игри пораждат и друга сериозна опасност. Стремежът към покачване на адреналина при залагането незабелязано започва да доминира в личната мотивация и е в състояние да доведе до пълно обсебване. Не са изключение хората, които засмукани от тази страст престават да мислят за каквото и да е друго, ограничават общуването с близките и се самоизолират.
По-съществен, според мен, обаче е въпросът – какво Ви кара да изберете именно тава егоцентрично „забавление“. Подобен избор се определя не само от финансовите възможности, но и от ценностите и моделите на поведение, които има човек и чрез които осмисля живота си.
Ако високият ви материален статус е резултат от упорития Ви труд и съвместните усилия, които полагате заедно с Вашата съпруга, „забавлението“ чрез хазарт е стъпка в съвсем различна посока. Усещането за смисъл и посока в живота неразривно е свързано с отговорните отношения, които изграждаме с най-близките си хора, с приноса, който имаме за благополучието на цялото ни семейство.
Стремежът към хазартна печалба,няма нищо общо с поведението на отборен играч, който е отговорен не само за собственото си благополучие, но и за благоденствието на семейството си.
В случая не става дума да се подчините безропотно на натиска от страна на съпругата Ви, а да осмислите нейните тревоги като напълно основателна загриженост за съдбата на семейството ви.
Заедно с нея бихте могли да изберете други, по-смислена за цялото семейство инвестиция на средства, време и усилия. Разговорът за хазарта конструктивно би могъл да се трансформира в разговор за алтернативните семейни инициативи и занимания, които биха ви позволили да се чувствате щастливи заедно. Освен това, много по-мъдро би било да помислите заедно и как да използвате ресурсите си не само в консумативна посока, но и като възможност за общото и индивидуалното ви развитие. Удовлетвореността от подобна стъпка със сигурност ще е по-голяма защото бонусите от нея ще са плод на съвместните ви усилия и креативност, а не на нетраен подарък от съдбата. Такъв избор създава по-стабилна самооценка, много по-трайно чувство за сигурност и не на последно място – много по-добър публичен имидж на преуспял и отговорен към семейството си мъж.
