В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос: Здравейте доцент Бостанджиев,
Моля за Вашето мнение по един въпрос: Дъщеря ми, която е в трети клас в елитно варненско училище, изпитва сериозни затруднения в средата, в която се намира. Има сериозни конфликти с една от своите съученички и това я тормози. Опитваме се да й говорим, че не трябва да се влияе прекалено от отношението на хората извън семейството към нея, но е трудно.
Как да убедя детето, че не трябва да обръща толкова голямо внимание на някои от своите връстнички, които се опитват да я разстройват?
Отговор от Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. :
Уважаема госпожо,
Нормално е децата ни да се оказват в конфликтни ситуации, когато общуват със своите съученици. Предизвикателството пред нас като родители е как да им помогнем да намират успешни решения на тези конфликтни ситуации.
Първото условие за това е да се опитаме да ги успокоим, ако са твърде афектирани. Спокойното, разумно и добронамерено подхождане към конфликта е едно от най-важните условия за успешното му разрешаване.
Втората ни задача е да разберем какво точно е породило конфликтната ситуация. Често спречкванията между децата се дължат на недоразумения или са свързани с опити за постигане на надмощие. В първия случай си струва да разберем от детето си не само какво точно се е случило в отношението му с другото дете, но и какви чувства и интерпретации е породило случилото се. Особено важно е да го подпомогнем то да разбере както собствените си мотиви и чувства, така и мотивите и чувствата на другата страна. Това разбиране е абсолютно необходимо за да може децата да намерят решение на конфликта, което да устройва и двете страни.
За съжаление от писмото Ви не става ясно за какъв точно конфликт става въпрос. Ако детето Ви е подложено на системен тормоз, това е съвсем различна ситуация. Тя изисква информиране на учителката и молба за активната и намеса за установяване и спазване на ясни правила на общуване в класа, които категорично да не допускат насилие, унижение или малтретиране. Ако учителката не е способна да сама да въведе подобен стил на взаимно уважение и зачитане на децата в класа, тя би могла да потърси съдействие от страна на училищния психолог или педагогически съветник в съответното училище.
За добрите отношения между децата в училище е важно те да знаят какви са етичните норми, които следва да се спазват за да съществува спокойна и доброжелателна атмосфера в класа. Освен това те трябва да знаят, че при нарушаване на тези норми от някое дете, най-напред е добре да се потърси посредничеството на учителя или психолога, а не веднага да се прибягва към саморазправа. Този стил на поведение изгражда у децата уважение и доверие към училищната институция и към хората, работещи в нея. Едновременно с това им дава сигурност, че тяхното достойнство и неприкосновеност са защитени от професионалистите, които работят с тях.
В този смисъл, препоръката ми е вместо да „говорите на детето си, че не трябва да се влияе от отношението на другите към него“, да се опитате да разберете какъв точно е конфликтът му и как този конфликт може да се реши по най-добрия начин. С някои недоразумения и спречквания децата могат да се справят и сами, ако ги подпомогнем да проявят повече разбиране един към друг. Когато става дума за системно насилие, унижение и малтретиране обаче, необходимо е да информирате за това училищните власти и да изисквате от тях активно съдействие за установяване и спазване на общоприетите норми за уважение и зачитане.
