В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос:
Доцент Бостанджиев, вероятно не веднъж се е слувало да срещате в своята практика хора, изправени пред тежки житейски проблеми, граничещи с безизходица. Безизходица, в която се намирам аз самия в момента. На 45 години съм. Живея в голям град. Останах без работа и вече една година не успявам да намеря подходяща за мен позиция. Може би за това съпругата ми ме напусна. Взе двете ни деца и замина при своите родители в столицата. Сега се чувствам изключително самотен. Не намирам смисъл в живота. Започнах да употребявам алкохол, въпреки че преди никога не бях пил дори и бира. Усеща, че с всеки изминал ден губя почва под краката си. Някой ще каже, нали си здрав, какво толкова, немери си някаква работа, живей си живота. Но аз не мога така. Искам да се върна към предишния си начин на живот. Да бъда това, което бях преди...
Има ли според Вас универсална формула, по която можем да се справим с една наглед нерешима житейска ситуация. Каквато мисля, че е моята. Има ли основни стъпки, които сами можем да налучкаме и чрез самоанализ, чрез собствената си воля и със собствени сили, да излезем от тунела, така да се каже? Или без помощ от терапевт, това е много трудно?
Отговор от доц. д-р Румен Бостанджиев:
Уважаеми господине,
Едва ли има човек, който да не е преминавал през трудни моменти в живота си. За да се справим успешно с подобни предизвикателства, много важно е активно да търсим решенията, а не да обявяваме ситуацията за „безизходна“, както правите Вие.
Така и не става ясно, каква е реалната и непреодолима пречка Вие да си намерите нова работа. Дори и работата, която приемете да не ви носи същото заплащане или статус, тя ежедневно ще Ви мобилизира и ще възстанови социалните контакти, които са важни за това да търсите и по-добри решения в бъдеще.
Ангажирането Ви с принос за семейството, навярно ще накара и жена Ви да се върне с децата при Вас. Така бихте могли да преодолеете чувството за самота, безполезност и отчаяние, които ви тласкат към алкохола.
Сигурен съм, че подобни съвети и Вие сте склонен да си давате, но никой освен Вас не носи отговорността за тяхното изпълнение. Необходимата промяна не изисква някакви сложни „самоанализи“, а проява на воля и лична активност за това отново да разчитате на собствените си сили.
Категорично изборът дали да се отдадете на малодушие и заучена безпомощност, или да се ангажирате с най-добрата от съществуващите пред Вас възможности за работа, е единствено Ваш. Това не е клиничен проблем а въпрос на личен избор с прости и ясни условия. Ако искате някой да Ви съжалява и да оправдава бягството Ви от отговорност чрез злоупотреба с алкохол и отказ от ангажиране с нова работа, едва ли психотерапевтът е най-подходящата фигура. Психотерапията е помощ за самопомощ, а не легитимиране на заучената безпомощност.
