Доц. д-р Румен Бостанджиев отговоря на Вашите въпроси: Трябва ли да бъде забранен нудизма у нас и в частност в Бургас?

В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.

Въпрос: 

„Уважаеми доц. Бостанджиев,
Като дългогодишен експерт по въпросите на сексуалността и сексуалното образование, какво бихте казали за развихрилия се напоследък спор за това дали да бъде забранен нудизма у нас и в частност в Бургас. По този въпрос сме на различно мнение със съпруга ми и аз съм склонна да се съглася с твърдението, че голотата вреди на възпитанието на децата. Какво все пак е мнението на науката по въпроса?“

Отговор от Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. : 

Уважаема госпожо,
Темата за човешката голота от край време е била дискусионна в християнската култура. Църковната догма изисква хората да се срамуват от тялото си, да прикриват половите си органи, както и други негови части, които пораждат плътски желания. Това отношение е част от антисексуалната религиозна нагласа. Тя свързва пола с първородния грях и насаждайки срам и вина не само от голотата, но и от сексуалните желания и половото общуване, векове наред е потискала човешкото съзнание.

Още през Ренесанса обаче,  християнската догма се разчупва и голото тяло е реабилитирано като израз на свободата и красотата. Гениалният Микеланджело рисува голи тела в Сикстинската капела, въпреки яростната съпротивата на църквата. 

В първите десетилетия на двадесети век групи интелектуалци в Швейцария, Германия и Франция създават т.н. движение „Култура на свободното тяло“ (FKK). В следвоенна Европа то придобива изключителна популярност и се разпространява по целия свят под името Натуристко движение. Последователите му се стремят към естествен и здравословен начин на живот, равноправни и основани на уважение отношения между хората, максимална свързаност с природата и усилия за нейното опазване.

Един от елементите на натуризма е нудизмът. Той се противопоставя на лицемерния буржоазен морал, на преднамерено насаждания срам от голотата и нейното възприемането единствено като сексуален стимул. Натуристите се радват на контакта с природата без неудобствата, които създават банските костюми. За тях голотата е израз на свобода, естественост, откритост и равноправно приемане на хората такива, каквито са. Така по целия свят възникват натуристки организации, които днес са обединени в Международната натуристка федерация, включваща милиони членове от всички нации и континенти. Натуристки плажове съществуват във всички цивилизовани страни и те се посещават от семейства с деца, възрастни двойки, или свободни млади хора. Повечето европейски страни отдавна са премахнали всякакви забрани, ограничения и санкции, свързани с ползването на плажа и морето без бански, като на много места съществуват цели обособени комплекси и центрове. За хората от моето поколение ретроградната идея отново нудистите да бъдат ограничавани, гонени и глобявани, неминуемо връща към мракобесните времена на милиционерските хайки за нудисти.

      Днес обаче сме свидетели на вълна от неоконсерватизъм и пуританизъм. Това се случва не само у нас. Активисти на различни религиозно-консервативни общности се представят като борци за „здрав морал“ и провеждат PR кампании , връщайки ни към средновековните догми. Основен аргумент в това лицемерно морализаторство е спекулацията с някакъв въображаемият риск, който крие голотата по отношение възпитанието на децата. Това могат да твърдят само невежи пуритани, които не познават стотиците научни проучвания, изследващи отражението на голотата върху формирането на детската сексуалност. Вече няколко десетилетия тези изследвания показват, че пребиваването на децата заедно с родителите им на нудистки плаж не само е напълно безопасно, но създава предпоставки за изграждане на много по-зряло, отговорно и открито отношение към сексуалността и интимните отношения. Така децата по-естествено и открито приемат себе си и другите, научават се да регулират еротичните си преживявания, изграждат уважение към телесните различия.

Ако обаче детето стане свидетел на негативното отношение (най-често на майката) по отношение голотата на някоя лежаща на плажа жена (до която бащата уж случайно е предпочел да се установят), детето възприема лицемерните ценности на своите родители. То се научава, че хората едно чувстват, друго правят, а съвсем различно говорят публично.

Опитите за официално ограничаване на плажуването без бански е поредната имиджова кампания на религиозни фанатици, подкрепени от брутални концесионери, които в циничната си алчност са готови да потъпчат основни човешки права.

Реално проблем с нудистите по нашето Черноморие отдавна не съществува. В годините на прехода, когато безвъзвратно изчезнаха прелестните диви плажове, заедно с тях изчезнаха и нудистите. Днес са останали отделни двойки или малки групи, които отчаяно се опитват да намерят някое все още  усамотено местенце на трудно достъпно скалисто място. Така представяният конфликтът между нудисти и текстилци най-често е вътресемеен конфликт в протестиращото семейство, където сексуално фрустриран мъж жадно търси еротичен стимул,  а ревнуващата го религиозна съпруга, вместо да изрази агресията си към него, пледира за средновековни порядки, с които общината да защити нищо не подозиращите им дечица.