В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос: И.В. 19 годишен от Бургас:
Здравейте, доцент Бостанджиев, ще Ви задам въпрос, който е доста деликатен. Аз съм на 19 години, от няколко години осъзнавам, че ме привличат по-скоро мъже, отколкото жени. Опитвах се да си внуша, че не е така и че съм нормален, но уви-фактите са други. Сега, след като вече съм уверен в хомосексуалността си, пред мен стои въпросът как да съобщя това на семейството ми - моите родители и по-голямата ми сестра. Въпреки че те са интелигентни хора и много държат на мен, аз се страхувам, че ще ги разочаровам и натъжа. Те имат големи амбиции за мен. Сестра ми се реализира успешно в професията си и има прекрасно семейство. А аз очевидно няма да вървя по очаквания от моите родители път. Как според Вас е правилно да подходя, за да приеме семейството ми новината по-леко?
Отговор от доц. д-р Румен БОСТАНДЖИЕВ: Здравейте,
Споделянето на алтернативната сексуална ориентация не е лесна задача нито за този, който се разкрива, нито за близките му. Не рядко процесът е съпътстван от излишен драматизъм, породен от различни предубеждения и фантазии, които биха могли да се избегнат при един спокоен и аргументиран разговор.
Да започнем от Вашето очакване, че разкриването на сексуалната Ви ориентация би „разочаровало и натъжило“ родителите и сестра Ви. Каква е причината за подобна прогноза?
Щом родителите Ви са интелигентни хора те много добре знаят, че еротичните предпочитания по никакъв начин не правят човека нито по-добър, нито по-лош. Те могат да харесват или не еротичните Ви партньори (независимо от пола им), но ако зачитат автономността Ви, безусловно биха приели избора, който сте направили, тъй като той засяга единствено Вашия живот.
По какъв начин полът на партньора, с когото искате да изградите еротична връзка, би могъл да е повод за разочарование и тъга? Успешното професионално развитие и щастливите семейни отношения се определят от качеството на партньорските отношения, а не от пола на партньорите. В този смисъл реалният опит, който бихте имали в една бъдеща интимна връзка ще е най-убедителното доказателство в подкрепа на тази теза. Ако Вие сте щастлив в бъдещата си връзка, ако тя подкрепя професионалното и личното Ви развитие, как това би разочаровало и натъжило семейството Ви?
Колкото до амбициите, които родителите Ви имат за Вас и за житейския Ви път, тук адекватната тема са личните Ви граници, а не сексуалната Ви ориентация. Естествено е на деветнадесет години човек да изгражда и отстоява собствената си идентичност и да прави избори, за които лично да поема отговорност. В случая Вие все още нямате сериозна партньорска връзка и въпросът, който искате да изясните с членовете на семейството Ви е как те биха приели евентуалната Ви връзка с мъж. Интересното в случая е за какво Ви е нужно тяхното одобрение и как може да го разберете, без все още да е ясно кого точно те трябва да приемат.
Привличането, което сте установили към мъже и към жени е твърде динамична категория за да се правят въз основа на нея някакви трайни заключения и прогнози. Очевидно ориентацията Ви е бисексуална с моментно доминиране на интереса към мъжете. Какъв вид партньорства ще възникнат в бъдеще е много трудно да се гадае. Затова споделянето би имало смисъл единствено при наличие на конкретна сериозна връзка. Дългогодишният ми професионален опит показва, че много мъже с бисексуална ориентация създадат трайни хетеросексуални отношения и семейства след предхождащи хомосексуални връзки. Възможно е и обратното развитие, при което хетеросексуалният семеен опит е последван от хомосексуални връзки. Обяснение на този феномен дава съвременното разбиране за сексуалната ориентация, според което тя не се определя алтернативно („хомо“ или „хетеро“), а паралелно, като специфичен интерес към представителите на всеки от двата пола. При хетеросексуалните лицата доминира интересът към партньори от другия пол, при определящите се като хомосексуални - желанието за свързване с хора от същия пол изключва връзките с тези от противоположния, докато при бисексуалните съществуват различни вариации на интерес и към двата пола в различно съотношение. Изключителното многообразие в проявите на еротично привличане прави самоцелното етикетиране безсмислено и твърде опасно. На практика решаващи за удовлетвореността от партньорските отношения са личните качества и общуването между хората, а не техният пол. Затова определението на еротичните предпочитания се прави не чрез някакви абстрактни „внушения за нормалност“, а в реалните условия на партньорското взаимодействие, при което с приоритетно значение е личността на другия и възможността да се изгради значим проект за съвместен живот.
Еротичното привличане не е единственото основание за създаване на трайна връзка. Много важно е какво партньорите желаят да правят и постигат заедно. За повечето хетеросексуални семейства създаването на общо потомство или съвместното отглеждане на децата е един от приоритетите в общия живот. Днес обаче желанието за споделяне на родителската роля е все по-често срещано и в много хомосексуални двойки от мъже и жени, които съвместно отглеждат свои или осиновени деца.
Макар и по-рядко, някои хетеросексуални двойки избират да не създават деца или да не се ангажират с родителска роля, избор до скоро приписван главно на хомосексуалните двойки. Очевидно полът на партньорите в една двойка не определя еднозначно желанието им да създадат семейство и да отглеждат деца.
Когато говорим за личния живот, един от основните аспекти, от който зависи благополучието на интимните отношения е т.н. партньорски статус. Той отразява степента им на откъсване от родителското семейство и автономното им свързване в двойката. Освен въпрос на съзнателен избор, партньорският статус е и проява на закономерното отделяне на децата от родителите, което преминава през различни фази. Първата фаза в това развитие е тази на младият самотник, който живее в семейството и дома на родителите си и няма интимна връзка. Една от следващите стъпки би могла да е самостоятелно живеещият млад човек, който обаче не бърза да се обвързва и подържа мимолетни сексуални връзки с различни партньори/ки. Тези млади хора се определят като „сингъли“ и за някои от тях отказът от ангажиране със собствено семейство може трайно да се съчетае с грижата за възрастни родители. Не малка част от младите хора създават романтични отношения, но продължават да живеят в бащиния дом, разчитайки на родителската издръжка и грижа. Най-зрелият партньорски статус предполага младият човек да е постигнал социална зрелост - наличие на висока квалификация и професионален опит, които позволяват стабилни самостоятелни доходи и възможност за отделяне в самостоятелно жилище заедно с интимния партньор/ка. Все повече самостоятелно живеещи двойки избират това да става и без наличието на формален брак.
Изброявам различните партньорски статуси защото когато човек на 19 години няма партньор и живее в дома на родителите си, важно е да си изясни какво точно иска да каже на близките си, обявявайки им бисексуалната си ориентация. Основният въпрос в тази връзка е къде възнамерявате са живеете в следващите години. Ако намерението Ви е да останете в дома на родителите си, навярно те няма да са очаровани от идеята в стаята Ви да приспива и Ваш приятел. Както и да квалифицирате подобна реакция, това все пак е тяхно право, което следва да се уважи. Реално много родители не приемат и оставането на хетеросексуални партньори в жилището си, тъй като това може да наруши удобството на останалите членове на семейството, живеещи в общия дом. Единственият градивен изход при подобни обстоятелства е човек да си осигури необходимите средства, които да му позволят отделяне в самостоятелно жилище.
Както става ясно, темата за сексуалната ориентация трудно може да се коментира в изолация от другите основни теми, свързани с прехода от детството към зрелостта. Прекомерното фокусиране върху сексуалните етикети често прикрива други, много по-важни аспекти на този сериозен житейски преход. Той изисква и от младия човек и от родителите му готовност да предоговарят отношенията си, когато детето напуска бащиното огнище и поема по свой собствен път.
