В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос: На 17 години съм и уча в бургаска езикова гимназия. Догодина завършвам и трябва да реша какво да правя с живота си...
От миналото лято имам връзка с мъж, който е на 34 години. Той е финансово стабилен и може да си позволи да ме издържа...
Проблемът обаче е, че родителите ми не одобряват връзката с въпросния мъж. Истината е, че не го харесаха още от началото.... Според тях той е твърде възрастен, а според мен годините нямат значение. Когато им казах, че не смятам да уча, те се опитаха да ми забранят да се виждам с него, но това няма как да стане. Повечето от приятелите ми ме подкрепят, но някои от тях също мислят, че разликата във възрастта е твърде голяма...
Знам, че не можете да ми решите проблема, но ме интересува най-вече дали годините са чак такъв проблем и как да убедя родителите си, че това са нормални неща.
Отговор от доц. д-р Румен БОСТАНДЖИЕВ: Здравейте,
„Какво да правя с живота си?“ – това е въпросът.
Става ясно, че алтернативите са две – да прекъснете образованието си и да бъдете издържана от по-възрастния и „финансово стабилен“ партньор или - да издържите още една година в езиковата гимназия с идеята за автономно развитие след това.
Когато човек е изправен пред толкова трудна житейска дилема, обичайно е да се залисва с несъществени въпроси като този за разликата в годините.
В различните времена и общества жената е имала различни ролеви възможности. В античността ясно са били разграничени ролята на съпругата и тази на държанката. Задачата на съпругата е била да ражда деца и да се грижи за дома, докато държанката е обслужвала сексуалните желания на богатия си покровител. За тези услуги тя е била възнаграждавана щедро, но благодетелят и лесно е можел да я захвърли, когато загуби интерес към нея. Гейшите в по-нови времена са били високо образовани и интелигентни жени, чийто еротичен чар и образованост са ги правили изключително ценни агенти под прикритие в политиката и търговията. Днес и у нас някои жрици на любовта със силен руски акцент се опитват да създават „школи за гейши“, без обаче да отчитат спецификите в националната ни култура.
В патриархалната ни традиция ролята на жената изконно е свързвана с дома и семейството. Тази роля остава доминираща и в епохата на зараждащото се индустриално производство, като едва по времето на социализма жената е вкарана наравно с мъжа във фабриките и канцелариите. Благодарение на равните възможности за образование, българката от втората половина на двадесети век широко навлиза във всички сфери на професионалния и социален живот, без обаче да бъде освободена от традиционните си битови ангажименти в дома. Равноправието и еманципацията за социалистическата труженичка са едновременно възможност за развитие, но и натоварване с нови професионални роли, плюс традиционните. Това прави почти невъзможна конкуренцията с мъжа под смазващата тежест на ежедневните битови грижи за децата и домакинството.
Навярно по тази причина много днешни момичета мечтаят да станат заможни буржоазни дами, издържани изцяло от богатите си съпрузи. Фолк медиите широко пропагандират образите на „преуспели“ хубавици, които са постигнали блясъка си единствено чрез еротичното си въздействие върху заможни покровители. Не случайно, когато преди години анкетирахме абитуриентките в една елитна бургаска гимназия, преобладаващата част заявиха, че предпочитат да се откажат от професионалната си кариера, ако мъжът до тях е в състояние да ги издържа.
На седемнадесет години момиче като Вас трудно може да разграничи митовете от реалността. Барби и Пепеляшка навярно поддържат вярата, че ако една жена е сексапилна, тя непременно ще срещне принцът и той ще гарантира доживотното и благополучието. Дори и ученето в езикова гимназия (тази амбициозна родителска инвестиция) често е ориентирано към намиране на чуждоземен принц. Но защо да губите цяла година до завършване на гимназията, когато нашенският „благородник“ вече Ви е предложил да сте неговата „принцеса“, при това – без да полагате никаква усилия.
Родителите са против и забраняват връзката (така са научени и навярно така са постъпвали спрямо тях когато те са били млади). Да използваш груба сила винаги е по-лесно от колкото да се опиташ да разбереш мотивите на детето си и да го подпомогнеш да направи аргументиран избор.
Вместо да се фокусираме върху „възрастовата ви разлика“, аз Ви предлагам да разсъждаваме върху други, много по-важни въпроси:
- Как 34 годишният юнак, от когото сте омагьосана, се е сдобил със своето богатство и дали то е негово или на родителите му? Възможно е да сте попаднали на някакво изключение, но край морето е пълно с безделници, чиято единствена грижа е да прахосват бащиното имане.
- Каква подкрепа в живота си може да очаквате от човек, който най-вероятно е получил всичко наготово и знае единствено да харчи и консумира? Дали Вие не сте поредното му мимолетно забавление, което цинично ще бъде изхвърлено след консумация? Пълноценната и здрава връзка предполага съюз на две зрели и отговорни за личния и общия си живот личности, а Вашият приятел Ви предлага да останете дори без средно образование при вече задължителното висше. Това очевидно обезсмисля всякакви Ваши амбиции за професионално развитие и кариера, като недвусмислено Ви поставя в доживотна зависимост от благодетеля Ви.
- Дори и да успеете да „прихванете“ юнака чрез умели манипулации и „неочаквана“ бременност, какво ще е развитие то след това? Бляскавата фасада на скъпи вещи и „висок статус“ е обичайният декор за далеч по-грозната и брутална драма на богаташката съпруга, превърната по нашенски в слугиня и детегледачка, докато половинката и се забавлява с нови сексуални завоевания.
- Да предположим, че имате и „План Б“ в случай, че останете разочарована от избраника си и пожелаете да си върнете свободата. Ако нямате брак, Вие просто ще бъдете изхвърлена на улицата, без образование, професия и възможност за пълноценно професионално развитие. Ако по някакво изключение сте успели да го ожените за себе си, то със сигурност Ви чакат съсипващи съдебни процедури, след които животът Ви едва ли ще е розов.
Нека да обобщим. По никакъв начин грубата намеса на родителите Ви в личния Ви живот не би могла да се приветства. Ако се поставите на тяхното място и си дадете сметка за мотивите, които ги водят в тези им непохватни действия, няма как да не откриете тяхната загриженост за Вас. Не е нужно да ги убеждавате, че „възрастовата разлика няма значение“. Това очевидно не е съществената тема. Като алтернатива Ви предлагам до помислите върху темата как да гарантирате по най-добрия и зрял начин собствените си интереси и бъдеще.
Първото нещо, което зрелият човек прави за да си осигури пълноценен живот е придобиването на сериозно образование. Успешно завършената езикова гимназия би могла да е един чудесен старт на професионалната Ви кариера, особено ако се последва от университетско образование, даващо реален шанс за сигурна професия и постоянни доходи, които гарантират независимостта Ви. Отказът от средно образование е равносилен на поставяне в заучена безпомощност и подчинение, с каквито и красиви сънища да е съчетан. Дали човекът, който откровено Ви предлага поробване е 7, 17 или 27 години по-възрастен от Вас, в случая няма никакво значение. Същественото е, че с поканата си да прекъснете училище, той откровено Ви предлага да заемете позиция „партер“ в бъдещия ви съвместен живот. Без образование и доходи Вие ще сте тотално зависима от него. За какво сте му нужна такава в този вид? Отговорът е очевиден – за да бъде подчинена и експлоатирана. В някои уродливи чалга парчета на това му викат „любов“. Преценката и изборът обаче остават за Вас.
