В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос:
Н. И. 36 годишна, от Бургас
Здравейте доцент Бостанджиев, от много време се колебая дали да задам именно към вас своя въпрос, на който търся отговор отдавна. На 36 години съм и живея сама. От няколко години може да се каже, че дори съм самотна. Не съм имала сериозен приятел отдавна, въпреки че минавам за красива жена и все още имам доста ухажори. Не мога да се оплача от мъжко внимание, но не зная защо не ми се получават нещата. Имам усещането, че животът ми е празен, че не ми предстои нищо хубаво и че си губя времето... Въпреки че имам хубава, добре заплатена работа.
Истината е, че съм като че ли обсебена от желанието да имам свое дете. Но за това се искат двама души. И си мисля, след като нямам постоянен партньор, дали не е добре да имам дете от когото и да е. И то да е само мое. Но в същото време това ми се струва доста егоистично спрямо това дете. Самата аз съм израснала в семейство с двама грижовни родители и зная колко важна е ролята на бащата за всеки човек. За това понякога съм по-склонна да мисля, че е по-добре да осиновя дете. И да му дам шанс да живее нормален живот. Но и тогава възниква въпроса за бащата...А и се страхувам, че може да не успея да обикна чуждото дете като свое... Сложни въпроси! Какво е вашето мнение за самотното майчинство в тези два случая, за които споменавам. И какви са Вашите наблюдения. Как се отразява на децата отглеждането им без баща? И дали обществото ни е достатъчно зряло, за да приеме нормално такива деца...
Благодаря Ви предварително!
Отгоровор от доц. д-р Румен Бостанджиев:
Здравейте,
Позволете ми да започна отговора си с личното ми усещане, което оставя Вашето писмо. Макар и плахо, в началото Вие ясно заявявате чувството си на самота, породено от това, че дълго време не сте имала сериозна връзка. Напълно разбирам това Ваше чувство, защото дори и с добро заплащане и висок стандарт на живот, човек е склонен да усеща живота си празен, лишен от смисъл и посока тогава, когато в него липсва топлото човешко присъствие на интимен партньор.
Каква е причината за съзнателния избор да живеете в самота при все, че самата Вие се определяте като привлекателна, а и не Ви липсва мъжко внимание, остава загадка.
Изненадан съм, че вместо да поставите именно този въпрос в центъра на вниманието си, Вие търсите спасение в „обсебващата идея“ за собствено дете, което (кой знае защо) очаквате да отглеждате сама. Очевидно осъзнавате абсурдността на подобно решение, излагайки неопровержими доводи в подкрепа на идеята, че за пълноценното развитие на детето са необходими двама родители. Противно на всякаква логика обаче, Вие отново се връщате към самотното родителство и поставяте въпроси, които ще си позволя да не коментирам, тъй като ни отвеждат в нищото.
Една от основните задачи в процеса на психотерапията е не просто да се отговори на въпросите, с които идва клиента. Много често житейските проблеми се пораждат от това, че поставяме неправилни въпроси по неправилен начин. Затова първата стъпка в една по-конструктивна посока на промяна е да „реформулираме“ темите, които предлагате за обсъждане. Да се ориентираме към приоритетния въпрос в дадената житейска ситуация, от чието добро решение би могло да последва развиваща промяна.
Напълно съм съгласен с Вас, че да обсъждаме въпроса за родителството извън контекста на партньорската връзка между родителите е все едно да поставим каруцата пред коня. И така стигаме до централният въпрос – каква е причината една тридесет и шест годишна привлекателна и самостоятелна дама да избира да живее сама и да търси спасение в самотно майчинство, въпреки че осъзнава недостатъците му?
На този въпрос верният отговор може да дадете само Вие. Ако се опитам да Ви подпомогна в този процес, бихме могли заедно да проверим някои хипотези:
Първата е свързана с загатнатия в писмото Ви страх от мъжко присъствие в живота Ви. Сякаш очакването Ви е най-близкото Ви човешко същество да е детето Ви, което да е „само Ваше“. Тежко и горко на дете, натоварено с тази убийствена мисия – да спаси майка си от самота и да и осмисли живота. В терапевтичната си практика непрекъснато се сблъсквам с подобни съдби и на никого не бих пожелал подобна орисия. Давам си сметка обаче, че именно този сценарии е дълбоко вкоренен в националните ни традиции. По логиката „съпругът ми не ми е роднина“ векове наред хората са приемали брачните си партньори като „външни лица“, най-често избрани не от тях, а от родителите им. Истинската човешка връзка се е изграждала по „кръвна линия“ – основно между родителите и децата. От тук и не винаги осъзнатото очакваме, че сигурността и смисълът в живота ни се определят главно от връзката ни с детето или с родителите ни. Отношенията между интимните партньори в българската традиция винаги са отстъпвали на втори план и обичайно са свързвани с конфликти или отчуждение. Предполагам, че дори и загрижени за Вас, както ги описвате, Вашите родители едва ли са Ви оставили завладяващ пример за пълноценна интимна свързаност между брачни партньори, който Вие бихте желали да следвате. Възможно е и други травматични преживявания от детството и юношеството също да Ви карат да избягвате мъжете като съзнавана или не съвсем съзнавана заплаха.
По-старите „психодинамични“ терапевтични школи обикновено биха спрели до тук и подобна интерпретация със сигурност би могла да послужи като добро оправдание за статуквото. Съвременната психотерапия обаче разполага с неопровержими доказателства, че ние не сме заложници на „подсъзнателните си травми“. Смисълът да осъзнаваме бариерите в живота ни е в това да търсим начини да ги преодолеем. Човешкият мозък притежава качеството невропластичност, което ни дава шанс постоянно да се променяме и да изграждаме нови модели на интимни отношения, различни от тези на предшествениците си и от тези, които сме имали в досегашния си опит. Точно затова смислената задача във Вашата ситуация навярно би била – как да намерите подходящият партньор и как да изградите с него пълноценна връзка, в която появата на дете би имала съвсем друг смисъл. Дали ще насочите усилията си в тази посока или ще изберете да претегляте плюсовете и минусите на това да си родите сама дете или сама да си го осиновите, остава Ваш избор. Ако предпочетете първият вариант, бихте могли да ми се обадите на телефон 0888-92-43-69 за да предприемем конкретни действия за излизане от изолацията и самотата. Убеден съм, че възможността да сте майка в едно щастливо семейство е по-добрата алтернатива както за Вас, така и за бъдещото Ви дете.
