Втпрос:
Уважаеми доцент Бостанджиев, моля за Вашия отговор на въпросите: Каква е възрастта, на която на едно дете трябва да започне да се говори за секс. И какъв е правилният подход на обясним на детето си някои от основните неща, които би следвало да знае за секса преди да е започнало полов живот. За да не ги научава от улицата, образно казано. Без в същото време да го шокираме или травматизираме по някакъв начин. Чрез четене на книги за това ли е по-добре да получи информация или чрез личен разговор?“
Отговор на доц. д-р Румен Бостанджиев:
Векове наред сексуалната тематика е била табу в християнската култура. Така се е стигнало до абсурдната ситуация, нещо толкова естествено като принадлежността ни към един от двата пола, да бъде откъснато и противопоставено на човешката ни същност. Сякаш с раждането си не се появяваме в мъжки или женски тела. Сякаш ролите, които поемаме като момчета – бъдещи мъже и момичета – бъдещи жени не са сред основните ни житейски роли, които овладяваме от най-ранното си детство. В тези роли ние формираме сексуалната си идентичност, развиваме специфичните за всеки от двата пола качества, овладяваме изкуството да се привличаме, опознаваме и обичаме.
Започвам с тези баналности защото темата за приноса на родителите в изграждането на сексуалната компетентност на децата категорично не се свежда до това „от кога да говорим на детето за секса?“.
Всеки от нас като родител е модел за своето дете. Каквото и да му кажем, най-важно за изграждането му като личност е нашето непосредствено лично присъствие и пример. Както казва забележителната фамилна терапевтка Вирджиния Сатир – момчето научава от майка си какво да очаква от жените, а от бащата - какъв съпруг и баща да бъде. Същото важи и за момичетата, които възприемат от майките си сюжетите за майчино и съпружеско поведение, а от бащите си – представите и очакванията спрямо мъжете в живота им.
Очевидно същественият фактор не е „говоренето за секса“, а реалните ежедневни взаимоотношения, които детето вижда и усеща между родителите си. Детето няма как да се научи на обич, загриженост и отговорност, ако не е потопено в топлата семейна атмосфера. То не би повярвало на красиви проповеди за уважение между половете, ако не е свидетел на разбиране, подкрепа и съпричастност, които проявяват мама и татко вкъщи.
Някои родители изпитват необясним ужас, че детето им „преждевременно“ ще узнае тайнството на зачатието. Всъщност децата още в детската градина се запитват от къде и как са се появили, любопитстват защо мъжете и жените имат различни полови органи и какво правят мама и тате, когато се усамотят. Те са склонни както заедно да разглеждат телата си, така и да имитират сексуалното поведение на възрастните, което са видели непосредствено или в медиите.
Това е част от естественото любопитство на децата в предучилищна възраст.Не случайно във всички цивилизовани страни учебните инициативи, предвидени за тях, включват и сексуалната тематика. Аз съм един от авторите на учебник за детските градини, в който включихме въпросите за сексуалните различия, раждането и взаимното уважение между хората от двата пола. Още при социализма у нас бяха преведени и издадени няколко чудесни, богато илюстровани книжки за деца в предучилищна и начална училищна възраст, както и за младежи и девойки. Тези издания са актуални и днес и са безценен помощник на учители и родители, независимо че съвременните деца предпочитат да ползват информация от интернет.
Устройството на човешкото тяло се изучава в началното училище а като един от авторите на учебника по „Биология и здравно образование за 8 клас“ се постарах в него да присъстват и темите психо-сексуалното развитие и отговорното сексуално поведение.
В този смисъл фактологичната биологична информация вече се предоставя на децата ни още в детската градина, началното и средното училище. Експертите в тази област са единодушни, че децата следва предварително да са образовани и подготвени за предизвикателствата на пубертетната възраст. Върху конкретното сексуално поведение на младия човек обаче влияние имат много други фактори, сред които най-съществена е семейната среда.
Ролята на родителя не е толкова просветителска, колкото моделираща и подкрепяща личностното развитие на подрастващия човек. Освен като ролеви модел, всеки от нас като родител е призван да разбира преживяванията на детето си си. Да създаде здрава доверителна връзка с детето, в която то да се чувства сигурно и защитено.Това в съчетание с категоричният отказ от импулсивни наказания, са най-важните предпоставки детето да ни се доверява и да споделя с нас най-важните предизвикателства, пред които се изправя в живота си. Без това доверие и споделяне ние няма как да го подкрепяме и защитаваме в много критични ситуации. А именно в тези ситуации детето ни се учи да общува, да се справя с конфликтите, да отстоява себе си. Тези житейски умения не само изграждат характера, но са решаващи и за отношенията, които то ще гради със своите приятели и интимни партньори.
Когнитивната (информационната) част от сексулната компетентност на децата днес е поета от образователната система. Родителското семейство е с приоритетна задача в изграждане ценностните основи на междуличностните отношения и то чрез личния пример и емоционалната подкрепа. Важно е да разберем, че ако искаме да сме добри родители, трябва преди всичко да сме добри партньори с майката или бащата на детето си (или с човека, с когото заедно се грижим за него). Най-добрият начин да сме адекватни възпитатели в интимния живот на потомците ни е като им дадем добър личен пример на щастливи, отговорни и сплотени партньори в семейството.
