В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос: Здравейте доктор Бостанджиев, благодаря за Вашата рубрика, която чета с огромен интерес, защото всеки един отговор на въпрос е много обстойно и разбираемо за обикновените хора развит. Ето и моя въпрос: Как да накарам моята най-добра приятелка да се опита да си намери партньор в живота. Тя е на 42 години, симпатична е, с висше образование, има добре платена работа. Никога не се е омъжвала и няма деца. Преди имаше много ухажори и няколко сериозни според мен връзки. Но сега казва, че е разочарована от мъжете и за това не желае да опитва повече да си намери половинка. Коментира, че се страхува да не разбият сърцето й за пореден път. А е толкова самотна. Какво да правя с тази вироглава жена, която пропилява живота си в работа в офиса и празни занимания,вместо да потърси щастието? Как да я убедя, че човек никога не трябва да се отказва от него!
Отговор от доц. д-р Румен БОСТАНДЖИЕВ: Благодаря Ви за хубавите думи по адрес на рубриката ни. Дано настоящият ми отговор да Ви помогнете да подкрепите най-добрата си приятелка в ситуацията, която описвате. Трогателна и достойно за възхищение е загрижеността Ви за нея. Аз обаче се съмнявам, че подходът, който сте избрали е най-ефективният.
Суверенно право на всеки човек е сам да избира какво да прави, затова когато някой ни притиска да предприемем стъпки, за които не сме готови, ние се съпротивляваме.
Обикновено в професионалната психотерапевтична помощ най-напред се започва с това да се поставим на мястото на нуждаещия се от помощ и да си представим как той преживява своята ситуация. Не винаги това е лесно, защото собствената ни позиция може да се разминава с тази на човека, на когото искаме да помогнем. По въпроса за самотата Вие сте напълно права. Тя наистина съсипва и съкращава ненужно живота ни. Как обаче да помогнем когато животът без партньор е предпочетен поради страх от болезнено разочарование? Какво ни кара да застиваме в подобни деструктивни избори и каква подкрепа е необходима за да ни изведе от мъртвата точка?
Една травматична връзка би могла да има много причини, но и може да ни даде много ценни уроци. Това се случва когато осмислим поуките и ги превърнем в коректив за предстоящите ни стъпки напред. Преди всичко обаче трябва грижливо да обработим кървящата психична рана, така че тя да заздравее без груби белези.
Съществен момент в справянето с травмата е да помогнем на страдащия да разбере как се е стигнало до разочарованието. Най-простото решение е да прехвърлим изцяло отговорността за неблагоприятното развитие на някой друг. По този начин обаче се поставяме в безпомощно състояние и страхът от пореден провал и болка лесно може да ни парализира. Ако обаче се опитаме да разберем какъв е собственият ни принос (не вина) за разочароващата ситуация, ние може да открием различни алтернативи. В този ред на мисли си струва да се запитаме: Какво ме е накарало да избера точно този, неподходящ за мен човек? С какво съм допринесъл първоначално „добрите“ отношения да се изродят? Кои от конфликтите в провалилата се връзка, бих могъл да реша и по друг начин? Все въпроси, отговорите на които биха ни позволили да осъзнаем колко инвариантни са житейските ситуации и колко много възможности за безболезнени изходи могат да се намерят дори ако установим, че една нова връзка няма перспектива. По важно е обаче, да си изясним какво точно искаме да постигнем в живота си и от какъв човек до нас се нуждаем за да изминем успешно този път заедно с него.
Излизането от мъртвата точка на отчаянието не е никак лесна задача. Понякога за човека, попаднал в този капан, е необходимо да осмисли много по-обхватно целия си житейски опит. В тази връзка той може да открие неадекватни модели на поведение, заимствани от родителското си семейство. Може да установи, че предпоставка за постоянните му партньорски провали е неразривната връзка с единия или двамата родители, които не смее да „изостави“. Подкрепата в един толкова сложен и деликатен процес не винаги е по силите на добронамерен приятел. Тук е нужна сериозна професионална помощ.
По отношение на психотерапията обаче съществува едно много важно правило. Подкрепата се предоставя само тогава, когато тя е съзнателно и лично поискана от този, който се нуждае от нея. Не случайно успехът от тази помощ е в пряка връзка с мотивацията на подпомагания. Ако сте съпричастни към жизнената ситуация на Вашата приятелка, то няма как да не доловите негативните и преживявания, свързани с нейната самота. Споделянето на Вашето разбиране и загриженост би могло да се съчетае и с обсъждане на идеята за евентуална среща с професионален психотерапевт. Навярно в тази връзка бихте могли да се сблъскате с неразбирането и предразсъдъците, които съществуват у нас по отношение на психотерапевтичната помощ. За много българи психотерапията и консултирането са неща, от които се нуждаят само психично болните. Тази примитивна представа свързва психологичната помощ с даване на съвети и оценки или правене на тестове, които могат да разкрият неприятни истини. Не рядко попадането на неквалифицирани, самозвани „психотерапевти“ подсилва тази негативна нагласа и създава реална бариера да се търси консултативна помощ. Съществуват и други заблуди, асоцииращи психотерапевтичнта работа с години, задължителни посещения при терапевт, и непосилни цени. Истината е, че у нас психотерапевтичната помощ се предлага на значително по-ниски цени от тези в останалите европейски страни, а продължителността на терапията се определя от клиента.
Вие може да сте изключително полезна на приятелката си с Вашата подкрепа и разбиране на затрудненията и ограниченията, които тя преживява, обричайки се на самотно съществуване. Вместо да я „карате да си намира партньор“ обаче, по-смислено би било да обсъдите с нея възможността тя да се обърне за помощ към опитен психотерапевт. Така бихте създали много по-реални предпоставки Вашата приятелка да преодолее вътрешните си предубеждения и дефицити за да пожелае сама промяната в своя живот. Задачата, с която сте се нагърбили е твърде сложна и деликатна за да бъде изпълнена от вашата позиция. Убеден съм, че един професионален психотерапевт би успял много по-добре да и помогне, ако вие я подкрепите в тази и стъпка.
