В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос: -Здравейте доцент Бостанджиев, аз съм мъж на 52 години. Имам успешен бизнес и семейство. Съпругата ми, която е с 4 години по-млада от мен е красива и привлекателна жена. От няколко месеца обаче интимният ни живот е в криза. И основната причина за това е, че аз изпитвам затруднения с потентността. Уж всичко е наред, в добро здраве съм, спортувам и се храня здравословно, но въпреки това... На какво може да се дължи промяната в състоянието ми и нормално ли е да ми случва нещо подобно на тази възраст. Аз се чувствам млад и никога не съм очаквал, че е възможно да имам подобен проблем, тъй като до сега винаги всичко е било наред. Дали възрастта е основната причина или трябва да търся други? Благодаря!
Доц. д-р Румен БОСТАНДЖИЕВ:
Уважаеми господине,
В питането Ви долавям два проблема. Първият безспорно е Вашето „затруднения с потентността“ и „кризата в интимния Ви живот“. Вторият проблем е свързан с начина, по който мислите за случващото се. Това е най-честата пречка да се справим успешно с първия проблем.
Не приемайте тази констатация като обвинение към Вас. Става въпрос за масово насаждана през последните години стилистика на изразяване по въпросите на сексуалността. За съжаление, медицинските клишета се повтарят и от хората, които търсят сексологична помощ. Тъй като аз категорично държа да се разгранича от преобладаващата част медикалистично мислещи колеги, първата ми задача в началото на консултативната среща е да изясним за какво точно става въпрос.
Думите имат огромно значение не само за начина, по който мислим, но и за преживяванията, които пораждат. Затова нека първоначално да изясним какво точно значат думите „потентност“ и „импотентност“. И днес много уролози продължават да използват понятието „импотентност“, което отдавна бе отреченото в световната практика. Последните няколко десетилетия по-просветените в тази област решиха да заменят тази обидна и смразяваща кръвта на всеки мъж дума с по-мекия термин „еректилна дисфункция“. За съжаление обаче и това понятие започна да се използва неправомерно и да предизвиква тежка медикализация на всичко, свързано с ерекцията. Думата „дисфункция“ означава болестно увредена функция и поражда „автоматични мисли и действия“, насочени към търсене на болест винаги, когато не получим или не задържаме желаната ерекция. Следвайки тази примитивна логика много уролози, без опит в сексуалната медицина, чевръсто се захващат да правят безумни хипотези и основани на тях излишни лабораторни изследвания, целящи една по една да бъдат изключени всички теоретично възможни причини за „болестното увреждане“ на ерекцията.
Сякаш очаквайки подобно мислене и от моя страна, Вие започвате разказа си с изключване на здравните проблеми, описвайки как „уж“ сте здрав, храните се здравословно и спортувате, но кой знае защо в интимния Ви живот се случва нещо, което е напълно недопустимо за един здрав мъж – „проблем с потентността“.
Предполагам, че става въпрос за някоя банална „засечка“, при която с изненада сте установили, че не получавате или не успявате „да задържите“ по време на сношението очакваната ерекция. Сигурно ще се изненадате, но в живота на всеки здрав мъж има подобни моменти, когато предварителните очаквания могат да се разминат с реалността. Желанието ни за сексуален контакт може да не отчете наличието и на неблагоприятни обстоятелства, които затрудняват този контакт или го правят невъзможен. Това е така защото „получаването и задържането на ерекцията“ не е волеви процес, а проява на еротично преживяване. Освен това напълно разбираемо е и негативното отражение на тревожност и несигурност, при наличието на които ерекцията става невъзможна или се губи. Умората, притесненията по най-различни поводи, повечето алкохол, неблагоприятната обстановка или липсата на готовност от страна на партньорката, също биха могли да доведат до „затруднено получаване на ерекция или невъзможност тя да бъде подържана до края на удовлетворяващ сексуален контакт“.
За съжаление пасажът в кавички е записан в международно утвърдените медицински документи като симптом на заболяването „еректилна дисфункция“. Става въпрос за предумишлена манипулация, която цели една банална житейска ситуации да бъде приемана като болестен симптом и така милиони мъже да бъдат вкарвани в лекарските кабинети, лаборатории и аптеки, където да обслужат интересите на медицинската и фармацевтичната индустрия.
Като познаваме този капан обаче, ние може да го подминем и спокойно да разберем какво точно става, без да робуваме на медикалистичните клишета.
Обикновено „затрудненията в потентността“ са моментни колебания в ерекцията, които отразяват ситуационни неблагоприятни моменти. Когато приемем спокойно подобни засечки, ние прекъсваме омагьосания кръг, в който бихме влезли ако започнем тревожно да наблюдаваме всеки следващ „опит“ за сексуален контакт. Именно това „зацикляне“ прави така, че случайната засечка лесно се превръща във „фиксирано сексуално разстройство“.
Съществуват няколко съвсем прости индикатора, по които всеки човек би могъл категорично да си изясни дали има „еректилна дисфункция“(болестно увредена ерекция) или сексуалните му неблагополучия са свързани с определени неблагоприятни условия:
- Ако проблемът е в това, че мъжът губи преди или по време на контакта добрата ерекция, която е имал в началото, то най-вероятно става дума за засечка, а не за дисфункция.
- Ако „сексуалните провали“ се редуват и с моменти на успешни контакти, то очевидно не става дума за болест, която ту се появява, ту изчезва.
- Ако поне веднъж в седмицата мъжът забелязва, че членът е в ерекция при събуждане нощем или сутрин, това е едно от най-неопровержимите доказателства за липсата на болестно увреждане на ерекцията.
- Същото може да се каже и ако мъжът получава добра ерекция при самозадоволяване.
- За да приемем наличието на болестно увреждане на ерекцията, категорично трябва да имаме медицински доказателства за конкретно болестно отклонение. Основание за това би могло да е отсъствието на каквато и да е ерекция в течение на три и повече месеца, при наличие на благоприятни възможности за сексуален контакт. Към това оплакване следва да присъстват и ясни доказателства за атеросклеротични изменения на пенисните съдове, диабетна ангиопатия или доказан хипогонадизъм. Добрата новина е, че тези нарушения са значително по-редки и те се наблюдават в сравнително късна възраст, при хора с увредено здраве,за които сексуалния живот рядко е приоритет.
Какво може да направи човек, когато случайно или последователно изпадне в неудобната ситуация да не е сигурен в ерекцията си?
Първата стъпка е да си даде сметка как се чувства и може ли да направи нещо за да преодолее това, което го разсейва или блокира. Ако все пак и у двамата партньори има взаимно желание да се продължи контакта, спокойно може да приемем максимата, че мъжът разполага не с един, а с дванадесет полови органа. Какво се случва във футбола, когато централният нападател получи червен кантон и трябва да напусне терена? Играта продължава с останалите играчи. Същото би могло да се случи и в интимния контакт ако партньорите продължат да споделят своята нежност, удоволствие и чувствена наслада, дори и без участието на члена. В тези случаи, наказаният на резервната скамейка централен нападател се изправя и иска отново да участва в играта.
За подобен обрат обаче е необходимо и активното участие на партньорката. Вместо да изпада в паника и да залива половинката си с подозрения, че той „вече не я харесва“ или „има друга“, тя би могла да поеме инициативата и интимната среща да достави удоволствие и чувство на близост, без непременно да се разчита единствено на сношението.
Не на последно място е и медикаментозната подкрепа, но не като някакво „лечение на еректилната дисфункция“, а като изключително ефективна подкрепа за противодействие срещу тревогата и очакването на пореден провал. За избора на най-подходящо фармацевтично средство все пак трябва да се доверим на специалист, който има опит в тази област. Най-добре е ако в консултативната среща участват и двамата партньори, тъй като така най-добре могат да се изяснят причините за неблагополучието и съвместно да се обсъдят най-ефективните стъпки за бързо и трайно възстановяване на пълноценния интимен живот.
В обобщение бих могъл да Ви дам следната препоръка. Опитайте се като начало спокойно да споделите с партньорката преживявания си в тази неприятна ситуация. Опитайте се да разберете и нейните чувства като вместо да превръщате леглото в изпитен полигон, си припомните какво е това, което прави еротичния контакт ценен и за двама ви. Обикновено това е чувството на споделена близост и нежност, съчетани с чувствено удоволствие. Тези неща са напълно постижими и без да ставате заложници на капризния член и сношението. Успеете ли да възстановите топлата и сигурна емоционална връзка, доверието и желанието за споделена радост от близостта ви, членът бързо ще забрави за капризите си и неусетно ще се превърне в послушен домашен любимец. Ако това не е толкова лесно, не се колебайте да потърсите компетентна сексологична помощ.
