В новата рубрика на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос:
Здравейте доцент Бостанджиев, аз съм на 21 години, живея в голям град, уча в престижно учебно заведение, отличник съм, родителите ми са с добри финансови възможности и много се грижат за мен, може би защото съм единствено дете. Радвам се на отлично здраве, спортувам активно и имам възможности за пътувания в свободното време. Но от скоро имам следния проблем:
От няколко месеца си имам сериозна приятелка. Моята майка обаче не желае да приеме факта, че аз вече съм самостоятелен човек и се опитва да ме ограничава. Забранява ми да излизам до късно под предлог, че се притеснява за моята сигурност. Непрекъснато ми звъни по телефона, за да ме проверява къде съм. Наскоро ми каза, че не харесва приятелката ми и настоява да се разделя с нея. Не зная какво да правя. Държа на семейството си, но искам да имам повече свобода. Обмислям варианта да заживея в друг град, далеч от моите родители, но се страхувам, че така ще ги нараня. Освен това приятелката ми не желае да заживеем заедно самостоятелно. Как според Вас да действам, за да не сгреша в постъпките си! Благодаря за вниманието!
Доц. д-р Румен БОСТАНДЖИЕВ: Ситуацията, която описвате, е типична за прехода между младостта и зрялата възраст. Основната задача през този критичен период е откъсването от родителското семейство и започването на самостоятелен живот с интимен партньор. За съжаление, тази задача не винаги е лесна, както е и във Ваши случай.
Отлитането от „бащиното огнище“ би могло да е трудно поради няколко причини:
1. Противодействие от страна на родителите.
Чудесно е, че семейството Ви разполага с добри финансови възможности, което позволява Вие да следвате в престижно учебно заведение. Понякога обаче максимата „който плаща, той поръчва музиката“ кара родителите да контролират живота на своето, вече отраснало дете така, че то да остава колкото се може по-дълго при тях. Наистина напускането на детето може да се преживее като огромна загуба от родители, които са осмисляли живота си основно през „грижата за детето“. Такива родители са сериозно затруднение да намерят нов смисъл на индивидуалния или общия си живот когато родителската роля е изпълнена. Някои от тях изпитват и страх, че ако детето ги напусне, няма да има кой да се грижи за старините им. В този контекст омразата на свекървата към снахата е типична за традиционната ни култура, тъй като майката се чувства ограбена от партньорката на сина, отнемаща и най-скъпото в живота.
2. Неувереност от страна на детето
Разбираемо е и защо младият човек все по-дълго отлага напускането на бащиния дом и майчините грижи. Живота в една благополучна семейна система създава сигурност и спокойствие, каквито една нова интимна връзка не винаги предлага. Подсигурен от бащата и обгрижван от майката един млад мъж продължително време би могъл да живее като тийнейджър, срещайки се с партньорката само за забавление и секс. Истинските изпитания на зрелия живот, свързани с поемане на собствена отговорност за материалното благосъстояние, за професионалното развитие, организирането и поддържането на самостоятелен бит и особено грижата за собствено потомство, често плашат и карат младите мъже и жени да остават в дома на родителите си до към 30 – 35 годишната си възраст. Зад високата младежка безработица не само у нас, често стоят и подобни причини, наред с безспорните трудности при стартиране на самостоятелна професионална кариера.
Нежеланието на партньорката Ви да заживеете заедно, навярно е продиктувано от подобни затруднения. Освен това, у нас все още се счита, че съвместният живот трябва да се случва едва ли не когато хората вече са решили да се женят. Затова една вероятна раздяла би могла да се приеме като компрометираща имиджа на жената
Става ясно, че изпитанието не е само индивидуално, а системно. То засяга двете семейни системи, от които идвате Вие и Вашата приятелка. Какво би могло да се направи, в тази ситуация, което да трасира неизбежните процеси на личностно израстване и при двама ви?
1. Постигане на независимостта от родителите
То включва няколко момента:
- В основата е финансовата независимост, която обаче е трудно постижима до завършване на висшето образование. Въпреки това, много млади хора работят по време на следването си и така заработват необходимите им средства за скромна квартира и самостоятелна издръжка. Започвам с този елемент на независимостта, защото без него трудно могат да се реализират останалите
- битовата независимост е свързана с отделянето от родителските битови грижи и възможността младият човек да заживее автономно сам или с интимен партньор/партньорка. Тази стъпка е доста трудна, но затова пък дава възможност за най-добра проверка на връзката, която изграждат младите партньори.
- психологичната независимост се проявява в способността да се вземат самостоятелни и отговорни решения, дори и те да не съвпадат с мненията и решенията на родителите. Според нашето законодателство и традиция, пълнолетният човек се счита за способен да прави автономни избори, за които съответно носи и лична отговорност. Често обаче родителите се опитват чрез морален натиск и манипулации да влияят върху изборите на децата си, обслужвайки своите интереси.
Ако човек не иска родителите му да му диктуват какво да прави, просто трябва да се погрижи да бъде финансово независим, да се отдели в самостоятелно жилище (може и под наем) и да отстоява категорично правото си на собствени избори, мнения позиции
2. Противодействие на родителския психологичен натиск и манипулация
Очевидно е, че партньорите, които избира един пълнолетен човек са негови партньори, а не партньори на родителите му. В този смисъл родителите имат право на мнение, но не и на вето, с което детето им следва да се съобразява. В миналото родителите са избирали брачните партньори на децата си, но подобна практика в съвременното градска среда е напълно неприемлива. Ако не приемаме подобно поведение, достатъчно е да не вдигаме телефона си и да се изнесем да живеем на друго място, с наш партньор или партньорка, които не са харесвани от родителите ни. Така поемаме сами отговорността за собствения си живот и собствените си връзки. Дори и да останем разочаровани в евентуалното развитие на връзката ни, това е ценен личен опит, без който никой не би могъл да се развива и съзрява.