В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос от С.В., 37 г. от Бургас:
„Здравейте доцент Бостанджиев, как да подходя в следната ситуация, моля помогнете ми да взема правилно решение!
С приятелката ми, с която имахме интимна връзка от около две години, се разделихме и тя замина за САЩ със зелена карта. Причина за раздялата в голяма степан беше моето нежелание да я придружа. Сега, пет месеца след като тя отпътува, се свърза с мен и ми каза, че е бременна. И че бащата на детето съм аз. Не съм съвсем сигурен, но има голяма вероятност да е така. Обичам я и съм готова да приема безусловно, че детето е мое. Сега обаче отново възниква въпроса с моето евентуално заминаване за Америка., за да сме заедно. Но аз бих предпочитал да отгледаме детето си в България. Опитвам се да я убедя да се върне в родния ни град, където са роднините ни и ще има кой да ни помага. За сега обаче опитите ми са безуспешни. Самият аз не зная добре английски език, приятелката ми също, Това, струва ми се би ни обрекло на жалко съществуване зад океана. Как да я убедя да се върне в България? Това в момента е моето най-съкровено желание! Може би ако й дам примери, ще я убедя по-лесно...Имате ли сходни примери в своята практика, които да ми послужат като модел...Ще ви бъда безкрайно признателен за съдействието! Зная, че житейските съдби са различни, но специалист с Вашата богата практика сигурно би могъл да ни помогне да вземем най-правилното решение в този толкова важен за нас момент!
Благодаря!“
Отговор от Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. :
Уважаеми господине,
Ситуацията, която описвате ясно поставя темата за ВЛАСТТА И КОНТРОЛА в двойковите отношения. Тя става актуална когато партньорите вземат решения, свързани с различия в техните позиции, интереси и планове. Най-общо стратегиите в тези ситуации могат да се сведат до два основни варианта – взаимно изгодно партньорство или доминиране и експлоатация.
Кой от двата варианта ще изберем, е въпрос на дълбока ценностна ориентация и морална позиция. Става дума за това по какъв начин се свързваме с другите за да се чувстваме сигурни.
Ако от малки възприемаме себе си като достойни за обич същества, ако сме закърмени с любов и грижа, ние приемаме света за едно сигурно място, а отношенията ни с другите като отношения основани на равнопоставеност, взаимното уважение, зачитане и разбиране. Стартирайки по този начин, ние се стремим през целия си живот да изграждаме такива отношения с хората около нас защото ги приемаме като най-естествената среда и условие за собственото ни благополучие.
Отсъствието на това „базисно чувство за сигурност“ при неглежиране или травми в ранното детство, поражда усещане за малоценност и постоянна несигурност в социалния свят. За нас той е бездушна и враждебна „джунгла“, в която оцеляват само силните, тези които успяват да подчинят, манипулират или експлоатират другите. Тази нагласа ни кара да заложим или на собствената си агресивна сила, демонстрирана чрез постоянни битки и действия всяващи страх у другите, или на прилепване до силния, от когото очакваме перманентно покровителство, спасение и защита, гарантирано с безропотното ни подчинение, в което забравяме себе си.
Споменавам това защото пълноценната партньорска връзка е възможна само когато участващите имат изградено чувство за идентичност и могат изцяло да поемат отговорността за собствения си живот, без да превръщат другия в „ресурс“ за егоистичното си оцеляване, пренебрегвайки интересите и волята му.
В живота на всяка двойка неизбежно възникват различия и конфликтни ситуации. Именно в тях проличават тези базисни нагласи и модели, за които говорим. Когато хората зачитат собствените си интереси така, както и интересите на партньора си, те са склонни максимално да разберат позицията на другия и едновременно с това да му представят собствената си позиция. Така двамата съвместно търсят варианти, които в най-висока степен удовлетворяват и двете страни, без да налагат безсмислени жертви, подчинение, манипулация или експлоатация. В основата на този подход е разбирането, че моето благополучие се търси в контекста на общото ни благополучие. Това е играта „Аз печеля – ти печелиш“, в която никой не се опитва да доминира над другия, а заедно се създават възможности различията да бъдат оползотворени за общото благо.
Алтернативният вариант предполага силово налагане на едната страна над другата. Той включва остра конфронтация чрез използване на средства, които манипулират, подчиняват, притискат или парализират другия. На въоръжение в тези битки са „ударите под кръста“ чрез атакуване самооценката на партньора, манипулациите през чувството на вина и срам, отнемането на възможността за личен избор чрез поставяне пред „свършен факт“, притискането и „извиването на ръце“ посредством създаване на измислени дилеми, в които за да докажеш любовта си, трябва да погазиш базисни свои ценности.
Погледната от този ъгъл ситуацията, която представяте може да има следния прочит:
- Раздялата с Вашата приятелка е била закономерен финал на връзката ви при установените драстични различия по отношение желанието на всеки от вас да работи и да се развива в страната си или в чужбина. Изборът на бившата ви партньорка да замине за САЩ е изцяло нейна отговорност, с която няма как да сте ангажиран, след като вече сте се разделили.
- Установяването на бременност е обстоятелство, което засяга и двамата родители, затова решението дали тази бременност да се запази или да се направи аборт е тема, която задължително следва да се обсъди и от двамата партньори достатъчно рано за да може евентуално да се прекрати. Този вариант е бил достатъчно основателен при условие, че бременността на бившата ви приятелка не е планирана и е установена в момент, когато Вие вече сте прекратили връзката си. Тя очевидно Ви манипулира чрез поставяне пред „свършен факт“ като Ви информира за своята бременност чак в петия месец, когато аборта е невъзможен. Няма да коментирам обстоятелството дали наистина Вие сте бащата – факт, който обективно може да бъде установен единствено чрез специализирана експертиза.
- Връщането към вече приключилата дискусия – къде да живеете и работите,при това под натиска на възникналата бременност, също може да се окачестви като груба манипулация чрез „извиване на ръце“.Ако Вие се съгласите да отидете при нея, това би станало не защото тя Ви е убедила в предимствата на живота в Америка, а защото е успяла чрез натиск и спекулиране с бащинските Ви чувства да Ви принуди да удовлетворите нейното егоистично желание. Очевидно в тази ситуация не се търси взаимно приемливия вариант, а вариант на едностранна победа. Това е агресивно доминиращо поведение в стил „Аз печеля – ти губиш“, което не вещае нищо добро за една връзка. Най-притесняващото в случай е това, че заложник в този отчаян опит за доминиране и контрол нероденото ви дете.То е превърнато в инструмент за постигане на егоистични цели. Една отговорна майка никога не би постъпила така.
Готовността Ви да приемете безусловно бащинството е достойна за уважение, но въпросът е дали капитулирайки пред манипулативната воля на бившата ви партньорка Вие не предавате себе си. Какъв баща ще сте в една ситуация, която сте приел под външен натиск, без смислени аргументи и емоционална готовност да и се отдадете изцяло? Дали изпълнявайки чужди егоистични амбиции, Вие ще се развивате така както искате не само професионално, но и личностно. Каква ще е съдбата на връзката ви, при условие, че още от самата начало тя се основава не на консенсусни решения, а на брутално властово доминиране. Ролята на бащата е не само да осигурява материалното благополучие на семейството, но и да бъде пример за децата си с достойното и отговорното си присъствие в семейния живот.
Изборът безспорно е труден, но навряно ще Ви е по-лесно ако успеете да разграничите отговорностите на всеки от вас в тази ситуация. Да предположим, че наистина Вие сте бащата и това е установи по безспорен начин, тогава Вие следва да поемете полагаемата издръжка на това дете. Отговорността Вие е в това, че не сте използвали сигурна контрацепция при контактите с майката.
Запазването на тази бременност , за която Вие не сте бил информиран навреме, носи изцяло бившата ви партньорка. Как тя ще подреди живота си и как ще се грижи за дето, ако Вие не сте при нея в САЩ, решава единствено тя.
Ако все пак намерите някакви свои основания да се съберете, независимо къде - в Америка или в България, струва си да промените властовия модел в отношенията си за да бъде семейния ви живот пълноценен и гарантиращ общото ви благополучие.
