Доц. д-р Румен Бостанджиев: Дори и най-тежките конфликти могат да намерят приемливо решение

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. е лицензиран психотерапевт. Завършил е медицина със специалност психиатрия, след което е преминал обучение и специализация в няколко международни квалификационни програми по индивидуална и фамилна психотерапия, както и по сексология и сексуална медицина. Притежава над тридесет годишен професионален опит в Сектора по сексология към Медицинска академия – София и в частните му кабинети в София и Бургас. 

Терапевтичната практика на доц. Бостанджиев е основно в областта на междуличностните отношения в двойката и семейството. Съчетаването на медицинската с психотерапевтичната компетентност му позволява да работи с широк спектър проблеми от сексуалните неблагополучия, през индивидуално психологичните предизвикателства до сложните конфликти в двойковите отношения.

Доц. д-р Бостанджиев е преподавател в Центъра по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет и предоставя психотерапевтична и сексологична помощ както в кабинетите си в София и в Бургас, така и онлайн. Автор е на няколко монографии и десетки научни и популярни публикации в наши и чужди издания. Член е на Българската асоциация по психотерапия, на Българската асоциация по сексуална медицина, на Дружеството на психолозите в България, както и на Европейската федерация по сексология.

-Доц. Бостанджиев, кога и как според Вас човек взема решение да потърси помощ от психотерапевт, за да се опита да разреши някакъв свой проблем? Лекар ли е нужно да насочи хората или по-често те сами взимат решение да потърсят специалист?

В България все още психотерапевтичната помощ не е особено популярна. Една от  причини за това е липсата на ясна представа какво може да очакваме от професионалния психотерапевт. Много хора у нас все още трудно разграничават различните професионални идентичности като психолог, психиатър, психотерапевт, психоаналитик. За съжаление всички тези думи, започващи с „пси“, предизвикват защитна реакция – „не, не, аз не съм луд“.

Ако трябва да изясним какъв специалист е психотерапевтът, то той може да е лекар, завършил медицина със специалност психиатри  и допълнителна квалификация от 1 400 часа обучение по психотерапия, или психолог, който е специализирал в същите обучителни програми. Психоанализата е първата психотерапевтична школа, добила популярност през средата на миналия век, но днес вече съществуват над 400 подобни психотерапевтични школи, поради което преобладаващата част от психотерапевтите по света се определят като интегративни психотерапевти. Това означава, че те са придобили професионална квалификация в повече от една школа и ефективно могат да работят както с отделни лица, така и с двойки и семейства. Това е много важно условие за ефективната помощ  защото при много проблеми в двойката и семейството, индивидуалното консултиране не само не дава резултат, но може да задълбочи общия конфликт.

Човек може да се обърне към психотерапевт  винаги когато усети, че е затруднен в намирането на изход от лична или партньорска ситуация, пораждаща страдание, неудовлетвореност или стрес.. Тъй като психотерапията у нас не се реинборсира от здравната каса, насочване от лекар не е нужно.

-Как да сме сигурни, че отиваме наистина при правоспособен специалист?

За да сте сигурни, че психотерапевта,  който са ви препоръчали или сте избрали по реклами в мрежата е наистина професионалист, трябва да потърси името му в официалния регистър на Българската асоциация по психотерапия (БАП).  Това е съсловната организация на българските психотерапевти и тя гарантира, че нейните членове, включени в Регистъра, отговарят на утвърдените европейски стандарти за квалификация и опит в областта на психотерапията. За съжаление, поради отсъствието на закон за психотерапията, у нас все още е възможно като психотерапевти да се представят и хора без необходимата квалификация и опит.  Всеки, който лековерно се доверява на привлекателни реклами в мрежата, без да провери легитимността на въпросния специалист, поема значителен риск да стане жертва на манипулации.  

-Променя ли се през времето ролята на психотерапевта в България?

Историята на психотерапията у нас е доста драматична. Тази лечебна практика твърде рано е била прекъсната с установяването на тоталитарния режим. Към края на осемдесетте години няколко български психиатри правят опити да се квалифицират като психотерапевти, но за това е необходимо да избягат от страната. След промяната у нас стана възможна системната психотерапевтична квалификация в основните психотерапевтични направления. Това даде възможност на много млади лекари и психолози да станат пионери в тази област, развивайки частна практика. В конвенционалните психиатрични клиники обаче, а и в повечето медицински структури у нас, психотерапевтичната помощ  е драстично пренебрегната. С превес е медикаментозната и оперативната интервенция.  В момента се броят на пръсти частните клиники, които плахо назначават психолози и психотерапевти, независимо че от десетилетия е известно огромното значение на психологичните фактори както при възникването на най-разпространените  заболяванията, така и при тяхното лечение

-Достатъчно ефективна ли е работата на училищните психолози у нас и как според Вас те биха могли по-успешно да помагат на ученици, учители и родители в различните ситуации, в които се налага да реагират?

В много страни училищния психолог  е ключова фигура в системата за подпомагане на личностното развитие и психичното здраве на подрастващите. Печално е да констатираме, че нашето образование се отнася пренебрежително към психолозите в училище. От миналата година обучението по психология бе сведено до минимум и бе поверено на философи, а училищните психолози все още се възприемат като плашила за осмиряване на палави ученици.  Много често те не притежават и необходимата им консултативна компетентност за да се справят успешно с разнообразните конфликтни ситуации, възникващи непрекъснато в училище 

-В какви случаи се прилага семейна терапия  и какви са резултатите от прилагането й?

Целта на семейната терапия е за подпомогне родителската или партньорската двойка да се справи успешно с разнообразните конфликти, които възникват в съвместния живот  или в отношенията с децата или други близки родственици. За разлика от индивидуалната терапия, в семейната терапия участват и двамата партньори, а при нужда се включват и други членове на семейството. Това е продиктувано както от необходимостта да се изгради по-цялостна представа за естеството на възникналия проблем, така и поради нуждата от съгласувани съвместни действия за ефективното му преодоляване.

Резултатите от семейната терапия са в зависимост от заявката на семейството или двойката. Най-често партньорите търсят съдействие за да преодолеят конфликт, който ги отчуждава и поражда постоянно напрежение в отношенията. При наличие на добра воля и от девет страни, дори и най-тежките конфликти могат да намерят взаимно приемливо решение.

В случай, когато отчуждението между двамата е придобило необратим характер и поне една от страните е категорично решена да напусне двойката или семейството, психотерапевтичната помощ има характера на посредничество при раздяла или развод. Залогът тук е много сериозен, тъй като дори и разделени родителите могат да запазят доброто си взаимодействие в името на детето, спестявайки си много ненужни удари. Практиката показва, че една добре договорена раздяла, която е пощадила достойнството и на двамата, би могла да е добро ново начало за други връзки, които създават бившите партньори. Така и децата от разпадащи се семейства най-добре могат да бъдат интегрирани в новите семейства, които създава всеки от родителите.

-Напоследък специалността психология стана много популярна и все повече млади хора се насочват към нея. Намират ли реализация като професионалисти после?

Наистина психологията днес е една от най-търсените специалности, включително и в Бургаския свободен университет. За разлика от други професии обаче, професията на психолога тепърва се утвърждава у нас. Това означава, че нашите студенти трябва да се подготвят не само за рутинно изпълнение на определени професионални роли, но и за това как сами да могат да разработват и утвърждават своята професионална практика. Едни от най-търсените днес позиции за психолози са в областта на организационната психология, където добрият професионалист би могъл да има решаващ принос за добрия подбор на кадри, развитието на комуникативните умения и способността за ефективно лидерство, намирането на най-добрите рекламни и мениджърски стратегии.

Консултативната практика, макар и по-плахо също си пробива път. Тепърва ни предстои да осъществяваме адекватни научни проучвания, които да докажат, че психотерапевтичната помощ не само, че не отстъпва по ефективност на фармакологичната, но в много случаи има значително по-голям превантивен ефект.

През последните години в много от индустриалните страни популярност придобиват и различни психообразователни програми. Това са образователни инициативи за хора на различна възраст и с различен статус, които изграждат специфични ключови компетентности. Типичен пример за такива програми са тези, които подготвят бъдещите партньори за семеен живот или за успешно поемане на родителската роля. Подобни програми у нас все още са рядкост, но интересът към тях бързо нараства. С приоритет се развиват подобни инициативи, фокусирани върху развитието на социалната и емоционалната компетентност на подрастващите, както и програми, стимулиращи детската креативност и умения за справяне с непознати ситуации.

Във Бургаския свободен университет от години следваме мотото „Новата идея в образованието“ и в нашите програми по психология предлагаме на студентите възможности да навлязат с летящ старт в интригуващата професия на психолога. Не е случайно, че през последните години броят на приетите студенти в бакалавърските и магистърските ни програми по психология непрекъснато нараства.

Доц. д-р Румен Бостанджиев ще отговаря на въпроси на читателите на e-burgas.com. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при спазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.