Интервю на Татяна Байкушева
Доц. д-р Димитър Петков, д.м, е Началник на Отделение по Съдова хирургия в МБАЛ „Свети Иван Рилски” - Стара Загора. Той обучава студентите от Медицинския Факултет на Тракийски Университет в града. Периодично специалистът пътува до Бургас, за да преглежда свои пациенти и тук. В нашия град той ще бъде на 27 февруари, сряда в МЦ „Лайф Хоспитал” – Бургас. Предварително записване се прави на тел. 056/ 87 50 50
- Доцент Петков, статистиката сочи, че много българи страдат от съдови заболявания, без да знаят за това? Променя ли се тази тенденция напоследък?
- Честотата на сърдечно - съдовите заболявания в световен мащаб непрекъснато се покачва. България не прави изключение. При някой от тези заболявания дори сме сред водещите нации. Според статистиката два пъти повече млади българи загиват от инфаркт в сравнение с французите, 28 до 30 хиляди души годишно получават инсулт, 6 – 7% от хората около 60 годишна възраст и 25% от населението след 70 години са с влошено кръвоснабдяване на крайниците, заплашващо ги с ампутация. 37% от българите страдат от венозна недостатъчност, като 2/3 от тях въобще не се лекуват. Над 250 000 души са болни от диабет, но малцина знаят, че при пациентите с диабетно стъпало гангрената се среща 25 пъти по – често, в сравнение с тези при които болестта не е налице. Не може да се пренебрегне и факта, че освен това сме в изключително тежка демографска ситуация - преобладаващата част от българското население е застаряващо и се нуждае от сериозни и добри здравни грижи. За съжаление българите са склонни да подценяват здравословните си проблеми или да отлагат тяхното решаване.Това поведение много често води до там, че при нас идват пациенти в тежко състояние. Хора, на които би могло да се помогне много по – успешно, ако навреме са потърсили лекарска помощ.
- Какво е нужно да направи човек, страдащ от разширени вени, за да се лекува?
- От медиите и литературата, хората могат да научат доста за хронична венозна болест (ХВБ), известна като „разширени вени”. Но само лекар - специалист може да установи спецификата на това заболяване и да предложи адекватно индивидуално лечение за всеки пациент. В България заболяването обхваща над 30 % от трудоспособното население, като за съжаление по - малко от 1% от хората се лекуват правилно. Когато този тежък здравословен проблем е налице, посещението при специалист не трябва да се отлага, тъй като в напредналите стадий на заболяването може да се стигне до развитие на венозни язви с инвалидизация на пациентите. В страната вече има няколоко специализирани центрове, където човек може да потърси помощ. Всяка година под егидата на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия и Националното дружество по флебология се провежда кампания, при която се извършват безплатни прегледи на пациентите с ХВБ. Отделението по Съдова хирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора, винаги участвува активно в кампанията, като един от лидерите в диагностиката и лечението на ХВБ в нашата страна.
- Вие създадохте и ръководите най-модерния в България център за лечение на рани от съдов произход. Какви резултати показва работата на екипа Ви?
- Центърът за лечение на рани от съдов произход към нашето лечебно заведение в Стара Загора беше създаден по модел на водещи в това направление европейски държави. В него успешно се лекуват пациенти страдащи от гангрена, диабетно стъпало и венозни язви. Преобладаващата част от раните на нашите пациенти са третирани от различни „специалисти” без успех в продължение на месеци. За съжаление хроничните рани се познават много малко в нашата страна. При прогресиране на основното заболяване което ги причинява може да се стигне до тежка инвалидизация и загуба на крайниците. В повечето случай локалната обработка на лезиите не е достатъчна. Често се налага извършване на допълнителни изследвания и оперативни интервенции. Лечението е продължително и изисква много усилия и отговорност от страна на лекаря и пациента. Хубавото е, че резултатите, които постигаме са много добри и хората си тръгват от центъра в добро здраве и се завръщат към нормалният си начин на живот.
- Достъпна ли е най - новата медицинска техника за български граждани със съдови проблеми?
- В медицината се прилагат все по – модерна техника и нови технологии. В нашата страна през последните няколко години е налице тенденция за навлизане на най – съвременните методи за лечение на сърдечно – съдовите заболявания. Това, разбира се, ме радва. Тук активно работят отделения и клиники, в които се поставят стентове на стеснените артерии на сърцето. В някои специализирани центрове вече се стентират сънни артерии и кръвоносни съдове на крайниците. До преди няколко години в България разширените вени на крайниците се лекуваха само чрез операция, но сега вече има високо специализирани центрове за лечение на ХВБ, в които лазерната и радиофреквентната аблация (безкръвни операции на разширените вени) и склеротерапията се извършват на европейско ниво. Искрено се надявам навлизането на нови технологии и минимално инвазивни техники да продължи със същите темпове, за да осигурим желаното от нас - съдовите хирурзи високо ниво на диагностика, лечение, здраве и качество на живот на българските пациенти.
Доц. д-р Димитър Петков: Българинът подценява здравето си
Интервю на Татяна Байкушева
Доц. д-р Димитър Петков, д.м, е Началник на Отделение по Съдова хирургия в МБАЛ „Свети Иван Рилски” - Стара Загора. Той обучава студентите от Медицинския Факултет на Тракийски Университет в града. Периодично специалистът пътува до Бургас, за да преглежда свои пациенти и тук. В нашия град той ще бъде на 27 февруари, сряда в МЦ „Лайф Хоспитал” – Бургас. Предварително записване се прави на тел. 056/ 87 50 50
- Доцент Петков, статистиката сочи, че много българи страдат от съдови заболявания, без да знаят за това? Променя ли се тази тенденция напоследък?
- Честотата на сърдечно - съдовите заболявания в световен мащаб непрекъснато се покачва. България не прави изключение. При някой от тези заболявания дори сме сред водещите нации. Според статистиката два пъти повече млади българи загиват от инфаркт в сравнение с французите, 28 до 30 хиляди души годишно получават инсулт, 6 – 7% от хората около 60 годишна възраст и 25% от населението след 70 години са с влошено кръвоснабдяване на крайниците, заплашващо ги с ампутация. 37% от българите страдат от венозна недостатъчност, като 2/3 от тях въобще не се лекуват. Над 250 000 души са болни от диабет, но малцина знаят, че при пациентите с диабетно стъпало гангрената се среща 25 пъти по – често, в сравнение с тези при които болестта не е налице. Не може да се пренебрегне и факта, че освен това сме в изключително тежка демографска ситуация - преобладаващата част от българското население е застаряващо и се нуждае от сериозни и добри здравни грижи. За съжаление българите са склонни да подценяват здравословните си проблеми или да отлагат тяхното решаване.Това поведение много често води до там, че при нас идват пациенти в тежко състояние. Хора, на които би могло да се помогне много по – успешно, ако навреме са потърсили лекарска помощ.
- Какво е нужно да направи човек, страдащ от разширени вени, за да се лекува?
- От медиите и литературата, хората могат да научат доста за хронична венозна болест (ХВБ), известна като „разширени вени”. Но само лекар - специалист може да установи спецификата на това заболяване и да предложи адекватно индивидуално лечение за всеки пациент. В България заболяването обхваща над 30 % от трудоспособното население, като за съжаление по - малко от 1% от хората се лекуват правилно. Когато този тежък здравословен проблем е налице, посещението при специалист не трябва да се отлага, тъй като в напредналите стадий на заболяването може да се стигне до развитие на венозни язви с инвалидизация на пациентите. В страната вече има няколоко специализирани центрове, където човек може да потърси помощ. Всяка година под егидата на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия и Националното дружество по флебология се провежда кампания, при която се извършват безплатни прегледи на пациентите с ХВБ. Отделението по Съдова хирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора, винаги участвува активно в кампанията, като един от лидерите в диагностиката и лечението на ХВБ в нашата страна.
- Вие създадохте и ръководите най-модерния в България център за лечение на рани от съдов произход. Какви резултати показва работата на екипа Ви?
- Центърът за лечение на рани от съдов произход към нашето лечебно заведение в Стара Загора беше създаден по модел на водещи в това направление европейски държави. В него успешно се лекуват пациенти страдащи от гангрена, диабетно стъпало и венозни язви. Преобладаващата част от раните на нашите пациенти са третирани от различни „специалисти” без успех в продължение на месеци. За съжаление хроничните рани се познават много малко в нашата страна. При прогресиране на основното заболяване което ги причинява може да се стигне до тежка инвалидизация и загуба на крайниците. В повечето случай локалната обработка на лезиите не е достатъчна. Често се налага извършване на допълнителни изследвания и оперативни интервенции. Лечението е продължително и изисква много усилия и отговорност от страна на лекаря и пациента. Хубавото е, че резултатите, които постигаме са много добри и хората си тръгват от центъра в добро здраве и се завръщат към нормалният си начин на живот.
- Достъпна ли е най - новата медицинска техника за български граждани със съдови проблеми?
- В медицината се прилагат все по – модерна техника и нови технологии. В нашата страна през последните няколко години е налице тенденция за навлизане на най – съвременните методи за лечение на сърдечно – съдовите заболявания. Това, разбира се, ме радва. Тук активно работят отделения и клиники, в които се поставят стентове на стеснените артерии на сърцето. В някои специализирани центрове вече се стентират сънни артерии и кръвоносни съдове на крайниците. До преди няколко години в България разширените вени на крайниците се лекуваха само чрез операция, но сега вече има високо специализирани центрове за лечение на ХВБ, в които лазерната и радиофреквентната аблация (безкръвни операции на разширените вени) и склеротерапията се извършват на европейско ниво. Искрено се надявам навлизането на нови технологии и минимално инвазивни техники да продължи със същите темпове, за да осигурим желаното от нас - съдовите хирурзи високо ниво на диагностика, лечение, здраве и качество на живот на българските пациенти.
