Добра или лоша беше изминалата година за пристанище Бургас, каква е равносметката? Кои са новите проекти, които ще бъдат реализирани през 2016 година? В Бургас ще има ли отново комета, какви са очакванията за новия круизен сезон и каква е съдбата на Товарното пристанище – за всичко това разговаряхме с Изпълнителния директор Диян Димов. Днес публикуваме първа част на интервюто.
-Г-н Димов, лично как оценявате 2015 г. за „Пристанище Бургас“, кои бяха най-значимите събития в нея?
2015 г. не беше лека, но поставихме началото на много от проектите, които ще се изпълняват и в настоящата година. Дружеството успя да затвърди своите позиции на конкурентния пазар в бургаски пристанищен регион. Запазихме темповете в товаро-разтоварното направление, независимо от всичките трусове в ценовите нива на различните товари, като тези при износа на скрап. Имаше и забрана за износ на дървен материал. Освен това няколко от обичайните за пристанищен регион Бургас товари не се обработваха през 2015 г. Например износа на български цветни метали промени транспортна схема и от морски се преориентира към автомобилен транспорт. Намален беше износът на зърно през бургаски пристанищен регион, заради увеличения експорт от Украйна и Русия. Успяхме да компенсираме с други товари и да привлечем нови контрагенти. Запазихме нивата на товарооборота. Бяха обработени 500 000 тона товари и не допуснахме спад в тази основна за нас дейност, което допринесе за запазване и на работните места в пристанището. В тази динамична обстановка това е наистина добро постижение.
През 2015 година работихме в много добър синхрон с ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ), които извършват инвестиции в пристанищата с национално значение. Предварително планираните 12 милиона инвестиции намериха отражение в тяхната програма и се реализират. Благодарение на това днес може да се похвалим с един от най-модерните в Европа брегови център за управление на корабоплаването. Започна чаканата пълна рехабилитация на стойност 3,8 млн. лева на най-стария пристанищен склад „Магазия 1“, който ще се превърне в Морски културен център, където ще се обслужва крайбрежното плаване и ще има втори пасажерски терминал. Продължиха инвестициите в благоустрояването на района в Зоната за свободен достъп. Значителни средства се влагат в рехабилитацията на основните складови полета, подкрановите пътища, жп развитието, ВиК техническа инфраструктура, пристанищна техника. В района на 11-13 корабни места стартира основното рехабилитиране на складовите площи.
От ДППИ планират да започнат и драгажни дейности за достигане на необходимите дълбочини на корабните места, нещо което е от изключителна важност за товарната ни дейност и което не е правено от десетилетия. Предстои мащабно благоустрояване на първите 30 000 кв. м. от Зоната за обществен достъп, което ще обхване територията на Марина порт Бургас и Морска гара – от нулево до трето корабно място. Там ще бъдат инвестирани 2 млн. лв., благодарение на които визията в Зоната ще се подобри значително. Ще бъдат изградени тротоари, велоалеи, ще се направи подходящо озеленяване, ще бъдат изградени паркинги за автобуси и леки автомобили.
Три пъти повече средства от изискванията по закон бяха инвестициите със собствени средства на „Пристанище Бургас” ЕАД. Вече имаме три яхтени халета, едно от които ремонтно, с което значително са подобрени условията за провеждане на ветроходни регати и се подобрява базата за предоставяне на услуги на практикуващите морски спортове и яхтсмени. Обновихме фасадата на сградата на яхтклуба с цел съпоставима обща визия с новия брегови център, изградена беше най-добрата велостоянка до Морска гара. Подобрена беше визията около най-стария български пристанищен фар-бургаския. Зоната за обществен достъп разполага с места за отдих, кът за развлечение с маси за шах и табла.
Започнахме обновяване на пристанищните кранове. Решихме 15 годишният проблем с потъналия кораб „Олга Джи”, който спираше естествения оток между езерото Вая и морето. Вложихме не малко собствени средства и в рехабилитацията на подкранови пътища, вътрешна транспортна инфраструктура, сгради и помещения на оперативния, експлоатационен и технически персонал, както и обновихме и придадохме по-атрактивен вид на силозите.
През годината работихме и по проблема с енергийната ефективност, предвид огромното влияние на цените на електроенергия върху себестойността ни. Намалихме потреблението си на ток с над 450 000 киловата в сравнение с 2014 г. Електроенергията формира 70 % от материалните разходи и 30 % от общите разходи на дружеството. Във връзка с това бе проведена тръжна процедура и подписахме договор за доставка от свободния пазар на електроенергия. Това значително ще подобри структурата и относителния дял на разходите за електроенергия в общите разходи. Чрез оптимизационни мерки успяхме с 13 % да оптимизираме и разхода на горива на обработен тон, само като количество. Това ни позволи чистата себестойност на обработка на един тон товар да бъде снижена с 1,43 лева, което гарантира нашата конкурентоспособност и ни дава възможност да не прибягваме до повишение на цените за нашите товародатели.
Въпреки продължаващата криза в круизното обслужване в Черноморски регион, вследствие на нестабилната политическа обстановка в Крим и завишените екскортни такси за преминаване през Босфора на Морска гара Бургас, акостираха 5 круизни кораба с 8000 пасажера, сред които и най- големият кораб, който може да плава в Черно море – Emerald Princess. С цел привличане на пасажерски кораби Пристанище Бургас, фирмите заети в обслужването на круизните пътувания и чрез помощта на държавата бяха предприети мерки за намаляване разходите на круизните компании при посещенията им в български пристанища. Така цената за посещение в българските круизни пристанища бе намален с 14 %. Тези наши усилия не останаха незабелязани и „Пристанище Бургас” ЕАД получи своето международно признание за направеното в областта на круизните пътувания. През 2015 г. по време 46-та Генерална асамблея на Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища – MedCruise бяхме приети за неин пълноправен член. Друг успех за пристанището и за Бургас е, че бяхме одобрени за домакин на Генералната асамблея на MedCruise, която ще се проведе в периода 22-24 септември 2020 г. Това още веднъж показва доверието във възможностите на Бургас да развива успешен круизен бизнес. За да постигнем исканият ефект от круизното обслужване обаче най-важна е обстановката в Черноморския басейн и проливите – Босфора и Дарданелите. Мога още да изреждам от постигнатото през 2015 г., но се притеснявам да не отегчим вашите читатели, тъй като част от дейностите са специфични за пристанището.
-Получихте подарък карта от 16 век от Международния културен център ГЕОПАН като признание за заслуги за популяризиране на картографското наследство на българското Черноморие. Има ли и други подобни инициативи, които ще подкрепи Бургаското пристанище през новата година?
Този подарък бе изненада за нас, но високо го ценим, тъй като оригиналната картата е от 1559 г. Изключително е красива, точна и подробна, и предизвиква възхищението ни за уменията и познанията на географите от това време. Това пълноценно копие на „сребърна хартия”, изработено от специалистите на Френския държавен архив ни бе подарено от президента на Международния културен център ГЕОПАН д-р Стефан Пейков, който заедно с Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България и Българския културен институт в Париж планират да представят експозиция „Европейското откриване на Черно море. Френски страници” през март в Париж. Изложбата ще представи географски карти, фотографии, архивни документи и гравюри, а един от акцентите ще е пристанище Бургас. Бургаското пристанище е било строено и от френската фирма „Сосиете дьо конструксион Батиньол“. В нашите архиви все още има запазени характерни за периода сини чертежи и те също ще бъдат част от експозицията. Бихме подкрепили и други добри инициативи в тази посока, стига те да си заслужават.
(следва продължение)
Очаквайте втора част на интервюто с Изпълнителния директор на Пристанище-Бургас Диян Димов
