Трябва ли всеки път да сигнализираме медиите, за да накараме социалните служби да работят? Това се питат в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ Бургас, която се е превърнала в дом за 62-годишния Димитър А. Димитър няма близки, които да го приберат, а това, че е неосигурен, вече е най-малкият проблем на болницата. Вече трети месец мъжът живее тук, а социалните служби си прехвърлят отговорността за съдбата му.
„Нарушаваме закона, защото не можем да го държим толкова дълго. Ако ни направят проверка, ще ни глобят. Този човек е излекуван и трябва да бъде настанен в дом, където да полагат грижи за него. Написали сме безброй писма до социалните служби, за наша сметка сме му извадили ТЕЛК и други документи. И той все още е тук“, обяснява доц. д-р Валентин Василев, началник на Клиниката по съдова хирургия.
Един леглоден в съдова хирургия е около 200 лв., т.е. престоят на Димитър струва на болницата около 20 000 лв. Клиниката е пълна, леглата не стигат и на неговото място е можело да бъдат приети много пациенти, които имат реална нужда от лечение, посочват лекарите.
Преди да влезе в болницата, мъжът е живял в дома за възрастни в квартал „Победа“. Озовава се тук през ноември м.г. Опериран е и е изписан, но раните му се възпаляват и през декемри отново е тук. Оттогава, макар вече да е здрав, Димитър е проблем на лекарите и сестрите, а не на социалните служби. Той също иска да си тръгне и всеки ден пита сестрите кога ще се случи това. „Постоянно ни изискват нови и нови документи. Твърдят, че му търсят място в дом в Поморие. Но документите до Поморие трябвало да бъдат придвижени от нас, а не от тях“, ядосват се лекарите и изтъкват, че от години алармират за липсата на механизъм, по който социалните служби да обменят информация помежду си. Не само това е абсурдът на системата. Дори пациент да бъде настанен в дом, се оказва, че няма кой да го закара дотам. Неведнъж се е случвало лекарите да возят пациентите до социални домове с личните си автомобили.
Димитър не е единичен случай. В момента в УМБАЛ Бургас има още двама като него. Единият е рекордьор – скоро ще стане година, откакто е тук. „Няма друга болница в региона, която да упражнява подобни социални функции. Крайно време е социалните служби да си влязат в ролята и да действат по-бързо в подобни ситуации“, посочват от ръководството на болницата.
