Властта не е самоцел, целта на мандата не е да бъде изкаран, а да бъде оползотворен
Димчо Михалевски е зам.-председател на парламентарната група на Коалиция за България в 42-то НС. Той е председател на комисията по регионална политика и местно самоуправление и член на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Михалевски беше зам.-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Сергей Станишев, народен представител в 41-ото НС.
Интервюто е на вестник "ДУМА"
- Г-н Михалевски, успя ли парламентарната ваканция да тушира страстите в страната, един от мотивите, с които беше дадена?
- Изводът с днешна дата е, че за голямо съжаление политическите и обществени реакции са прекалено манипулируеми и управляеми. Видя се, че и протестът, и контрапротестът са организирани мероприятия, което говори много зле за политическия живот в страната. Това означава, че до такава степен дори изборите явно са повлияни от манипулация и организация. Това означава, че българският народ, според мен, в момента няма достатъчната свобода да изрази своето мнение. Прекаленото обсебване от икономически интереси, които се опитват да се намесват в елементарни обществени отношения, израждат тези процеси.
- Значи не става дума за свободна гражданска воля...
- Категорично не, дори да е имало зрънце основание, справедливост - имало е такова, разбира се, и да има някой, който иска да изрази свободната си гражданска воля, намесата на всички институции в страната - и опозиция, и управляващи, и президент, опорочиха целия процес. И лошото е, че това се случва в ситуация, в която България е изправена пред сериозни рискове. Трябва спешно да се взимат мерки в икономиката - средата не е добра, крие цялостна уязвимост на икономиката ни, която без това е отворена и се нуждае от инвестиции - т.е. като въздух се нуждае от стабилност и предвидимост. А това организирано нагнетяване, тази манипулация убиват всяка предвидимост и сигурност в страната. От друга страна, очевидно има битка на различни икономически кръгове и кланове, които не се интересуват от политическото представителство, а от това как са позиционирани техните интереси. Това превръща политическата архитектура и цялото общество в заложник на тези интереси. Това е най-голямата опасност.
- Къде е мястото на Народното събрание, ние сме парламентарна република?
- Най-голямата отговорност е на парламента и единственото противодействие, лекарството в тази ситуация е - то е преди всичко отговорност на БСП като мандатоносител в момента - да се генерират ясни реформи, които да се сложат на масата. Защото виковете "оставка" и "стани да седна" само опорочават процеса - това политическо представителство и тази конфигурация на Народното събрание в момента са формирани след редовни избори, които са отразили мнението на обществото. Доколко доколко то е манипулирано организирано и доколко опитите за фалшификация са повлияли в някаква степен, е друг въпрос. Затова решението е бързи и светкавични реформи в ключови сектори, защитаващи всекидневието на хората, техните доходи, социалните им и целият кръг от права и обществени отношения. Нормално е, когато протестираш, да поискаш нещо и да сложиш исканията си на масата с първо, второ, трето: да има по-голяма прозрачност, да го няма задкулисието, да се види как се взимат решенията. Дава се кратък срок, показват правителството и управляващото мнозинство какво правят и, ако обществото е доволно, се дават поощрения - да се продължи в тази посока. Ако не - имат право да протестират. Но този непрекъснат натиск, това насаждане на омраза, това разделение на сини и червени - образно казано, това убийствено погубване на националната енергия, която трябва да бъде градивна! Та ние сме най-бедните в ЕС, това е ужасяващо, като всекидневие и като перспектива. Всичко това плюс заплахата от хуманитарна криза от Сирия...
Арабската пролет доведе до осакатяване и ограничаване на българския износ - ние сме в ситуация, когато една от основните ни реакции трябва да е обръщане към нашите икономически европейски партньори: какво правим в момент, в който една част от износа ни за Близкия изток и арабския свят е спрян практически, показват го и данните от НСИ. Ние трябва да поискаме не просто компенсации за хуманитарната криза, а помощ в чисто икономически план. Това са въпросите на деня и ние трябва да променим реформата, начина за разходване на публичните средства, тяхната ефективност, държавната администрация - доколко и как работи и е полезна, за какво се харчи, къде отиват парите, кой предопределя тези парични потоци, монополите, ЕРП-тата, ВиК-тата, топлофикация, големите вериги. Всичко, което се отнася до всекидневието на българите, трябва да се сложи на масата. Моментът е "златен" от тази гледна точка, защото оголеният обществен нерв очаква реакция. Това, според мен, е верният подход. Оставката сама по себе си като политически акт до какво ще доведе? До избори, които може да произведат още по-тясно статукво? Партиите, демотивирайки хората през годините, ги оставиха непредставени в парламента - особено в дясното политическо пространство.
Абсурдът на ситуацията е, че в момента се протестира срещу нещо, които сами сме си произвели. Затова парламентът трябва да бъде използван като инструмент - властта не е самоцел, мандатът няма за цел да бъде изкаран, а да бъде оползотворен. Всяка политика трябва да бъде прокарана в определено време и приложена за определено време, за да се видят резултатите от нея.
- А смятате ли, че правителството има достатъчно суверенитет, за да реализира мерките, за които говорите?
- И това е наша задача. Дори направеното до момента за толкова къс период трябва да бъде многократно увеличено и още повече да се говори, да се обсъжда. Има различни идеи за промените, но затова е диалогът. В момента имаме уникалния шанс да превърнем и парламента, и изпълнителната власт в инструменти, които решават бързо и ефективно проблемите. Призивът към всички икономически, политически, обществени, интелектуални, кръгове трябва да е: да спрем омразата и разделението. Никоя власт не е завинаги - всичко е временно. Ситуацията в момента превръща властта в самоцел, в единствен инструмент за облагодетелстване и за съществуване, което е най-лошото послание. Помислете какъв пример даваме на младите хора в момента - че битката за властта е най-важната битка в живота? Ако тази "ценност" наложим в съзнанието на младите поколения, това ще е най-големият ни грях.
- Разноговоренето в парламентарното мнозинство, което ярко пролича през ваканцията на НС, пречи ли, или помага на кабинета "Орешарски"?
- Различните мнения не са толкова фатални, напротив, когато в тях има рационално зърно, не е зле. Разбира се, без хаотичното стреляне на посоки, което не е професионално. БСП се е отличавала винаги с многообразието си на идеи и с енергията, която съчетава, и това не бива да бъде ограничавано. Още повече да бъде смачквано и заплашвано или "различният" да бъде заплашван с изхвърляне от партията - това е абсолютно недопустимо! Ние сме в БСП доброволно, с идеи, със социална идеология, а не по силата на интереси и властови амбиции. За мене това не е страшно, въпросът е, че БСП трябва да си изработи механизъм бързо да формулира и обсъжда мерки и да си върне по-широкия колективен дух и колективния начин на взимане на решения. Защото трябва да се опрем на широките слоеве на симпатизантите, на цялото гражданско общество. Да обърнем сетивата си към тях, да организираме срещи навсякъде в страната по всякакви въпроси. Това е нещото, за което сме в дълг през тези три месеца. Трябва да се обърнем към хората и да усетим пулса им, защото има много голяма жажда за предложения, които трябва да се чуят от обикновените хора, от бизнеса, от средите, свързани с култура, образование, здравеопазване. И според мен това е нашата задача.
- Има ли диалог в партията, в ръководството й, в парламентарната група? Има ли обща медийна политика между правителството и мнозинството, което го подкрепя и стои зад него?
- Опитваме се. Между пресцентъра на партията и правителството има какво да се желае. Самите ние с изпълнителната власт, с политическите кабинети, с експертите, трябва много по-тясно да говорим, за да има предаване на опит, да обсъждаме онова, което е било, което трябва да се случи. Има доста експерти, дошли в политическите кабинети, които по различни причини не са напълно информирани какво и как се е случвало. Това също е наш дълг, с който трябва да се заемем през следващите седмици.
- Кадровите назначения на кабинета са един от дразнителите на протестите. До каква степен са повлияни от политическите сили, подкрепящи правителството?
- Това са политически решения, но пък партиите са представители на различни интереси - на обществото, на граждани, на експерти и е нормално да има решения за такива назначения. Обвинението от бившите управляващи, че правим политическа чистка, е смехотворно. Масовата чистка, която извърши ГЕРБ, не беше се случвала от пролетта на 1997 г., но дори през 97-ма не беше стигнала до такава ниска степен, до която достигнаха ГЕРБ. Не помните ли, че искаха политическа лоялност и политическа принадлежност, за да назначат дори една чистачка в училище. Такова нещо никога преди тях не е било. Чух призиви да се информират европейските институции. Съгласен съм и заставам зад такова предложение - да информираме евроинституциите за цялостната чистка от 2009 г. насам.
- Какво има в папката ви за есенната сесия на парламента, г-н Михалевски?
- Изключителна концентрация върху реформи в системи, които пряко влияят върху живота на хората. По отношение на комунални оператори, на облекчаване на условията за правене на бизнес, силното облекчаване за привличане на инвестиции. България трябва да стане място, където идват инвестиции, които генерират работни места, създават доход, който прави България и българите по-богати.
Димчо Михалевски е зам.-председател на парламентарната група на Коалиция за България в 42-то НС. Той е председател на комисията по регионална политика и местно самоуправление и член на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Михалевски беше зам.-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Сергей Станишев, народен представител в 41-ото НС.
Интервюто е на вестник "ДУМА"
- Г-н Михалевски, успя ли парламентарната ваканция да тушира страстите в страната, един от мотивите, с които беше дадена?
- Изводът с днешна дата е, че за голямо съжаление политическите и обществени реакции са прекалено манипулируеми и управляеми. Видя се, че и протестът, и контрапротестът са организирани мероприятия, което говори много зле за политическия живот в страната. Това означава, че до такава степен дори изборите явно са повлияни от манипулация и организация. Това означава, че българският народ, според мен, в момента няма достатъчната свобода да изрази своето мнение. Прекаленото обсебване от икономически интереси, които се опитват да се намесват в елементарни обществени отношения, израждат тези процеси.
- Значи не става дума за свободна гражданска воля...
- Категорично не, дори да е имало зрънце основание, справедливост - имало е такова, разбира се, и да има някой, който иска да изрази свободната си гражданска воля, намесата на всички институции в страната - и опозиция, и управляващи, и президент, опорочиха целия процес. И лошото е, че това се случва в ситуация, в която България е изправена пред сериозни рискове. Трябва спешно да се взимат мерки в икономиката - средата не е добра, крие цялостна уязвимост на икономиката ни, която без това е отворена и се нуждае от инвестиции - т.е. като въздух се нуждае от стабилност и предвидимост. А това организирано нагнетяване, тази манипулация убиват всяка предвидимост и сигурност в страната. От друга страна, очевидно има битка на различни икономически кръгове и кланове, които не се интересуват от политическото представителство, а от това как са позиционирани техните интереси. Това превръща политическата архитектура и цялото общество в заложник на тези интереси. Това е най-голямата опасност.
- Къде е мястото на Народното събрание, ние сме парламентарна република?
- Най-голямата отговорност е на парламента и единственото противодействие, лекарството в тази ситуация е - то е преди всичко отговорност на БСП като мандатоносител в момента - да се генерират ясни реформи, които да се сложат на масата. Защото виковете "оставка" и "стани да седна" само опорочават процеса - това политическо представителство и тази конфигурация на Народното събрание в момента са формирани след редовни избори, които са отразили мнението на обществото. Доколко доколко то е манипулирано организирано и доколко опитите за фалшификация са повлияли в някаква степен, е друг въпрос. Затова решението е бързи и светкавични реформи в ключови сектори, защитаващи всекидневието на хората, техните доходи, социалните им и целият кръг от права и обществени отношения. Нормално е, когато протестираш, да поискаш нещо и да сложиш исканията си на масата с първо, второ, трето: да има по-голяма прозрачност, да го няма задкулисието, да се види как се взимат решенията. Дава се кратък срок, показват правителството и управляващото мнозинство какво правят и, ако обществото е доволно, се дават поощрения - да се продължи в тази посока. Ако не - имат право да протестират. Но този непрекъснат натиск, това насаждане на омраза, това разделение на сини и червени - образно казано, това убийствено погубване на националната енергия, която трябва да бъде градивна! Та ние сме най-бедните в ЕС, това е ужасяващо, като всекидневие и като перспектива. Всичко това плюс заплахата от хуманитарна криза от Сирия...
Арабската пролет доведе до осакатяване и ограничаване на българския износ - ние сме в ситуация, когато една от основните ни реакции трябва да е обръщане към нашите икономически европейски партньори: какво правим в момент, в който една част от износа ни за Близкия изток и арабския свят е спрян практически, показват го и данните от НСИ. Ние трябва да поискаме не просто компенсации за хуманитарната криза, а помощ в чисто икономически план. Това са въпросите на деня и ние трябва да променим реформата, начина за разходване на публичните средства, тяхната ефективност, държавната администрация - доколко и как работи и е полезна, за какво се харчи, къде отиват парите, кой предопределя тези парични потоци, монополите, ЕРП-тата, ВиК-тата, топлофикация, големите вериги. Всичко, което се отнася до всекидневието на българите, трябва да се сложи на масата. Моментът е "златен" от тази гледна точка, защото оголеният обществен нерв очаква реакция. Това, според мен, е верният подход. Оставката сама по себе си като политически акт до какво ще доведе? До избори, които може да произведат още по-тясно статукво? Партиите, демотивирайки хората през годините, ги оставиха непредставени в парламента - особено в дясното политическо пространство.
Абсурдът на ситуацията е, че в момента се протестира срещу нещо, които сами сме си произвели. Затова парламентът трябва да бъде използван като инструмент - властта не е самоцел, мандатът няма за цел да бъде изкаран, а да бъде оползотворен. Всяка политика трябва да бъде прокарана в определено време и приложена за определено време, за да се видят резултатите от нея.
- А смятате ли, че правителството има достатъчно суверенитет, за да реализира мерките, за които говорите?
- И това е наша задача. Дори направеното до момента за толкова къс период трябва да бъде многократно увеличено и още повече да се говори, да се обсъжда. Има различни идеи за промените, но затова е диалогът. В момента имаме уникалния шанс да превърнем и парламента, и изпълнителната власт в инструменти, които решават бързо и ефективно проблемите. Призивът към всички икономически, политически, обществени, интелектуални, кръгове трябва да е: да спрем омразата и разделението. Никоя власт не е завинаги - всичко е временно. Ситуацията в момента превръща властта в самоцел, в единствен инструмент за облагодетелстване и за съществуване, което е най-лошото послание. Помислете какъв пример даваме на младите хора в момента - че битката за властта е най-важната битка в живота? Ако тази "ценност" наложим в съзнанието на младите поколения, това ще е най-големият ни грях.
- Разноговоренето в парламентарното мнозинство, което ярко пролича през ваканцията на НС, пречи ли, или помага на кабинета "Орешарски"?
- Различните мнения не са толкова фатални, напротив, когато в тях има рационално зърно, не е зле. Разбира се, без хаотичното стреляне на посоки, което не е професионално. БСП се е отличавала винаги с многообразието си на идеи и с енергията, която съчетава, и това не бива да бъде ограничавано. Още повече да бъде смачквано и заплашвано или "различният" да бъде заплашван с изхвърляне от партията - това е абсолютно недопустимо! Ние сме в БСП доброволно, с идеи, със социална идеология, а не по силата на интереси и властови амбиции. За мене това не е страшно, въпросът е, че БСП трябва да си изработи механизъм бързо да формулира и обсъжда мерки и да си върне по-широкия колективен дух и колективния начин на взимане на решения. Защото трябва да се опрем на широките слоеве на симпатизантите, на цялото гражданско общество. Да обърнем сетивата си към тях, да организираме срещи навсякъде в страната по всякакви въпроси. Това е нещото, за което сме в дълг през тези три месеца. Трябва да се обърнем към хората и да усетим пулса им, защото има много голяма жажда за предложения, които трябва да се чуят от обикновените хора, от бизнеса, от средите, свързани с култура, образование, здравеопазване. И според мен това е нашата задача.
- Има ли диалог в партията, в ръководството й, в парламентарната група? Има ли обща медийна политика между правителството и мнозинството, което го подкрепя и стои зад него?
- Опитваме се. Между пресцентъра на партията и правителството има какво да се желае. Самите ние с изпълнителната власт, с политическите кабинети, с експертите, трябва много по-тясно да говорим, за да има предаване на опит, да обсъждаме онова, което е било, което трябва да се случи. Има доста експерти, дошли в политическите кабинети, които по различни причини не са напълно информирани какво и как се е случвало. Това също е наш дълг, с който трябва да се заемем през следващите седмици.
- Кадровите назначения на кабинета са един от дразнителите на протестите. До каква степен са повлияни от политическите сили, подкрепящи правителството?
- Това са политически решения, но пък партиите са представители на различни интереси - на обществото, на граждани, на експерти и е нормално да има решения за такива назначения. Обвинението от бившите управляващи, че правим политическа чистка, е смехотворно. Масовата чистка, която извърши ГЕРБ, не беше се случвала от пролетта на 1997 г., но дори през 97-ма не беше стигнала до такава ниска степен, до която достигнаха ГЕРБ. Не помните ли, че искаха политическа лоялност и политическа принадлежност, за да назначат дори една чистачка в училище. Такова нещо никога преди тях не е било. Чух призиви да се информират европейските институции. Съгласен съм и заставам зад такова предложение - да информираме евроинституциите за цялостната чистка от 2009 г. насам.
- Какво има в папката ви за есенната сесия на парламента, г-н Михалевски?
- Изключителна концентрация върху реформи в системи, които пряко влияят върху живота на хората. По отношение на комунални оператори, на облекчаване на условията за правене на бизнес, силното облекчаване за привличане на инвестиции. България трябва да стане място, където идват инвестиции, които генерират работни места, създават доход, който прави България и българите по-богати. 
