Автор: Мартин Карбовски
Докато Рут Колева говореше как си е нейна работа дали ще прави аборт или не, разбрах, че Отец Евгени жени първородния си син. Отец Евгени е православен християнин, оженил се млад и спазва християнския начин на живот. Той е скромен, твърди, че прави каквото може, за да отговаря на християнските правила и най-важното – намерил е жена си, презвитерата, която също е вярваща - но явно вярва и в мъжа си. Щото заедно вече имат осем деца! История невероятна и красива като небето и покривите под него, похлупили човешките съдби, повечето безоки и безрадостни. Като каза отец Евгени, че синът му се жени, освен радостта дойде и сметката, че отецът, който още няма 40 години, ще стане и дядо. „Ще имаме момче“, намекна отецът и аз започнах съответните шеги – „дядо поп наистина ще става дядо, честито, ебаси как се радвам. Леле, дядо попе и олеле!“ „Не, Мартине, няма да ставам дядо, каза отец Евгени, синът ми няма да има още дете, аз и жена ми ще имаме“ – благо ме поправи отецът. И аз занемях. Айде, бе!!! Това ще бъде девето дете на презвитерата Вили и мъжа й отец Евгени, който живее и служи в Сливен. Четейки ужасните жълти писания, се чудя дали да разказвам историята на отчето - тя е лична и твърде чиста, за да е във вестник. По-добре да е в книга… Но сега няма време за книга. Деветото дете на отеца всъщност е десета бременност за жена му. Двамата имат осем живи и здрави прекрасни деца и едно на път. Преди време едно детенце им почина, но после имаха момиченце и сякаш душата на починалото отново дойде на бял свят. Което е писано, ще стане - казва отец Евгени и външно изглежда благ. Вътрешно е боец – срещу ваксините, еврейските заговори, жълтата преса, Армагедон и загубата на деца от плътта на нацията. Това е последният човек, който твърди, че си заслужава да умреш служейки на правата вяра. А и така или иначе ще умреш, нали! Това, което прави отец Евгени, е война. Той е последният воин на демографията, воин от обич изтъкан и от убеденост сглобен, сякаш от Божията ръка направен. Той е новината ми тази седмица. Правителства падат и се свалят, предателства и уйдурми в живота на всеки смотан българин се случват, бедност и порок – женени един за друг - крещят от улиците, от прозорците на къщите и екраните... но отецът е там - сам служи на Господа и прави деца, защото това е, което остава. Но не е сам, как ще е сам – жена му е там и децата му са там. Това, което прави жена му, презвитерата Вили, е чудо. Родила осем деца и днес тя изглежда като момиче, ако я срещнете, ще видите, че е осенена от благодат, не знам как го прави, но със сигурност не е от КюТен кремовете, без химия, без реклама - само с малко мъка и търпение, и доброта. Идиотска работа, неразбираема работа е този живот за другите българи, гледат примера на отец Евгени и жена му и цъкат през скептичните си зъби. Не се ли карат тия хора, нямат ли си други проблеми, че правят деца като невидели, като цигани ги правят?! Има и такива коментари. Виждал съм ги как се спречкват – отеца и презвитерата, но те не се карат като нас - със злоба и напук-отмъщение, и те простичко се карат, когато са изнервени от беднотията и от неразборията наоколо – но се разбират. И правят това, което остава. Правят чудото си. И да ви кажа – Чудото се дължи на Жената. Ако няма чудо, търсете жената виновна. Чудото на деветото дете, идващо на бял свят сред жълта преса, прашни улици, черни предвиждания, сива бедност и червени надежди. Детето идва в свят, където майките отиват на секцио, за да запазят вагините си свежи. Деветото дете идва в държава, където педофилите си разменят картички по интернет и рядко попадат в затвора, не като в Полша, където от тази седмица педофилите законово ги кастрират химически. Идва детето в държава, където можеш само да се родиш, а да живееш можеш само другаде. Идва детето в свят на халюцинации от омраза и халюцинации от безсмислие, идва като небесно врабче, което тепърва ще се учи дали да живее или да живурка. Идва на мястото, където повечето деца си тръгнаха. Обаче това е волята на Господа и това е волята на родителите му. И на съдбата, и на небето, и на земята. Как се гледат осем деца, как се гледат девет деца, как го правите, питам ги всеки път, когато ги видя. И отец Евгени отговаря – като птиците сме. Не сме лягали гладни, все се намира за нас. Не е за вярване. Сякаш математически е невъзможно. Тук едно дете се ражда само ако има уреден апартамент за него, само ако има топла вода и три перални, две баби и спестовна книжка. Или се гледат като кученца – за помощи се гледат у нас деца и за едната ракия и едните цигари. А истината, ето я – не е страшно, не е нищо особено да отгледаш осем и да чакаш девето. Трудно е, отчайващо трудно е, но не е страшно, не е невъзможно, не е нищо в сравнение с това да нямаш деца, да не ги искаш, да мислиш за себе си като за торба, която не се къса. Господ прави хората като торби. В тях е сложил бъдещето и талантите. Повечето хора си пазят торбите да не се скъсат, но торба е човекът, къса се и да го пазиш, и да не го пазиш. А от хората Господ очаква да отворят торбата и от там да се даде светлина и път на бъдещето и на талантите. Но не – пазят се хората като торби пълни с нищо, докато не се скъса торбата и докато остарее бъдещето в утробата или безмислени станат талантите. Деветото дете. Само за протокола – добре дошло, детенце, на тоя свят, където абортът е като рестартиране на компютър, където в болницата за десет хиляди лева можеш да си направиш реджувинация (подмладяване) на външните полови органи, където човек за човека е скептик, където е лудост да имаш едно дете, а да кърмиш е прекалено. Родено там, където се срамуват да вярват в Господа. Родено там, където омразата е естествена, приятелите са курви, а на Господ се обаждаме като на линейка – само когато умираме. В тая среда, на тоя субконтинент се ражда деветото дете - от баща се ражда и от майка. Чудо, чуденце! Какъв човек трябва да си, каква жена трябва да си, за да ти се случи това. Това са просто хора, мъж и жена от Сливен, които разбират Замисъла. Това е Замисълът. Всеки ден ние, обратно на тях, се противопоставяме на Замисъла, на Предначертаното, на Предназначението. А не трябваше. lentata.com
