Бургаската писателка Нели Арнаудова от години живее и работи в Англия, но създава един литературен свят, който запазва идентичността и таланта ѝ. Започва да се занимава с писателска дейност професионално още през 1996г, когато издава стихосбирката „Защото те обичам“. Следват „И когато вали те обичам“ (2016) и „Истории по действителни случаи с куче“ (2018). На следващата година пише пиесата „От мястото на събитието“, а съвместно с формация „Талантино“, създават пиесата „Бълхи“, която печели три приза в Международен детски и младежки театрален фестивал „Звезди на сцената“, гр. Варна. През 2020г, в съавторство с Елка Василева, пишат либретото за детския мюзикъл „Алекс и кораба на мечтите“, с което печелят първо място на конкурса, обявен от Арт център „Компас“.
Печелила е много награди за разнородните си произведения, номинации, признания, но фокусът тук пада върху дебютния ѝ роман „Усмихни се на тъгата“, който тя представи в Дома на писателя в Бургас през август. Относно жанровете, в които пише, Нели споделя, че „един творец, ако иска да бъде многопластов, трябва да твори в различни сфери, за да показва себе си.“ Така се ражда и първия ѝ роман. Самата тя разказва:
„Припознах героите в хора, които съм срещала в живота. Техните истории са истински, променила съм само имената и съм ги поставила в различни от техните ситуации. Героите живеят в Бристол и Бургас, защото тази обстановка ми е позната. Всички се срещат накрая в Бристол за една българска сватба.“
Зададохме няколко въпроса на Нели, за да научим повече за развитието ѝ като автор и новата ѝ книга:
Като човек, творящ в различни жанрове, кой бихте определили като любимият Ви и защо?
Всеки жанр, с който се залавям поради интерес или други подбуди, ми става любим, докато го завърша. Нямам издадена книга с разкази, освен фентъзи сборника ,,Истории по действителни случаи с куче”, но напоследък пиша такива. Кратките разкази изискват много вглъбяване и умения, защото на няколко страници и с няколко щриха трябва да се изваят образите, да опишат случката и да се развие идеята. Те са ми фаворити засега.
От какво черпите вдъхновение? Кои автори чувствате близки до Вас?
Черпя вдъхновение от живия живот, от действителността и хората, които ме заобикалят. Харесвам, чета и препрочитам класиците. А кои автори чувствам близки до мен? Няма такива. Стремя се да бъда аз, без да преписвам. Оприличиха перото ми с това на Чарлз Буковски и Елена Феранте. Но аз не съм чела техни произведения и не се срамувам от това. Ще го направя, разбира се, някой ден, когато съм сигурна, че съм изградила стила си. Засега съм спокойна, че не мога да бъда обвинена в плагиатство.
Как се отрази преместването Ви в Англия на идеите и начина Ви на работа?
След емоционалния шок, който изживях от авантюрата „преместване в Англия“, трудностите за намиране на работа, квартира, учене на език, издадох поетичната книга „И когато вали те Обичам“ (можете да я намерите в „Хеликон“, при това безплатно), започнах да списвам рубриката в Gramofona Бургас, да пиша разкази, да участвам в конкурси и печеля награди. Когато не си притеснен за насъщния и имаш подкрепата на семейството си, всичко е толкова просто и възможно.
Защо се спряхте на заглавието „Усмихни се на тъгата“ и към кого е насочено то?
Работното заглавие на романа беше „Усмихни се на живота“. Но по идея на редакторката, поетесата Елка Василева, го променихме. Заглавието на книгата трябва да е провокативно и в него да е заключено посланието на автора към читателите. Корицата да ти намига, а уводът и послесловът да те накарат да се замислиш. В това отношение книгата е издържана и както някой каза – заслужава да украсява дома на всеки емигрант. Към него е насочено написаното. В книгата разказвам за обстоятелствата, които ни карат да заключим домовете си, да се разделим с децата си и да живеем в чужди къщи и чужди държави. Тя е шарена като картината, в която е облечена – дело на нашата приятелка Вили Коева.
Кои са основните теми в книгата?
Чувствата, които съпътстват живота ни: любов, изневери, предателства, приятелства, романтика, тъга, терзания, еротика…!
Прототип на една от героините е актрисата Гергана Стоянова. Как решихте да я включите в историята?
Спонтанно. Написала съм много интервюта с артисти, спортисти, певци, писатели. Те са земни и одухотворени. Както казва в книгата журналистката Никол, “влюбвам се в тях и за интервю време ставаме близки“. Понякога продължаваме да комуникираме в социалните мрежи. Според Гергана Стоянова, имаме телепатична връзка. И дали защото синовете ни са родени на една и съща дата, или защото тя е благороден, достоен и добър човек, или пък защото сме Бургазлийки, нашето общуване се превърна в едно деликатно приятелство. Такова, каквото е приятелството на главната героиня Ева и актрисата.
Кое е по-различното в написването на един роман, за разлика от другите Ви произведения?
Разликата в написването на разказ, или роман е само времетраенето. Измислям имената, чувствата и постъпките на героите, посоката, в която вървят и действията, които ги свързват. Писането на театрална постановка, либрето за мюзикъл и поеми вече са от съвсем различно естество. Там няма свободата, с която се пишат разказите и романите, а има правила и трябва да се съобразяваш.
Мислили ли сте да се ориентирате и към английската публика чрез творчеството си?
По-вероятно не с книгите, а с пиесите. Достатъчно трудно е и отнема много от времето ми да се разпространявам сама в България и в групите на четящите българи по света. Най-лесно е да напишеш книга. Останалото граничи с подвиг и всеки автор изпитва същите затруднения. Разбира се, че искам да присъствам в книжарниците и читателите да посягат към книгата, защото нещо ги е привлякло, а не са прочели за нея някъде. Но условията са убийствени.
Какво могат да очакват от Вас читателите в бъдеще?
Първо искам с романа да достигна до повече читатели. Първият тираж е на привършване и мислим за допечатка. Другото лято, живот и здраве, надявам се да зарадвам читателите със сборник разкази: „Приказки за пораснали момичета“, следващата година „Разкази за пораснали мъже“ и книга със смешни случки „Смях на Макс“. С моята редакторка Елка Василева възнамеряваме да напишем пиеса за куклен театър.
Можете да следите бургаската писателка във Фейсбук страницата ѝ: „Недялка Арнаудова- Нели“
