След зачестилите случаи на самозапалване в България, решихме да потърсим мнението на най-известното име в бургаската психиатрия д-р Лорис Сайян, който дълги години бе шеф на Центъра за психично здраве в Бургас.
Д-р Сайян, на какво според вас се дължат зачестилите случаи на самозапалване в страната?
Най-вероятно една от основните причини е подражанието, защото обикновено, когато някой реши да сложи край на живота си, то е по определен начин, а механизмът, по който се разгръща самоубийственото действие, е различен. Когато е по болестни причини, механизмите обикновено са три – халюцинаторен, налуден или депресивен. За тези случаи, за които говорите, най-вероятно се дължи на криза на личността, тоест нещо от живота на този човек не е така, както трябва да бъде, може да е самота, раздяла, тежки финансови условия, банкрут, голямо разочарование, най-различни причини могат да бъдат, но обикновено такъв тип криза не завършва по правило със самоубийствено действие. Това са тежките кризи, от които човек не е в състояние сам да намери изход и не е достигнал до извода, че трябва да потърси психологична помощ и подкрепа. Колкото до еднотипността на тези действия, аз допускам, че най-вероятно има елемент на подражание, тоест кризата на личността е налице, в същото време обаче вместо да се търсят други типове на самоубийствено действие, се повтаря това, което напоследък е популярно.
Не отдавате всичко на бедността в държавата?
Не, кризата на личността може да възникне при всички обстоятелства, за които можем да се сетим. В богатите държави също има хора, които са аутсайдери или са били на добри позиции, но са изпаднали в ролята на аутсайдери. Например има пряка зависимост между самотата и празничните дни и нощи. Тогава рискът от самоубийство е много по-голям, защото има и втори момент, не само самота, но и самота, при която се осъзнава, че другите в момента празнуват.
Дават ли си сметка тези хора каква физическа болка ще си причинят?
Щом са предприели тези действия, въпросът за болката отпада. Вярно е, че има и полова разлика, жените винаги търсят по-нежни начини, искат да запазят външния си вид, но понякога пък има в самото самоубийствено действие има елемент на екзалтация, настъпва една приповдигнатост, сбогуване с живота по един демонстративен, силно запомнящ се начин.
Тези случаи някакъв протест срещу властта и управляващите ли са?
Добре е при такива случаи да се вторачим в отделните случаи, а не да правим общ извод. Варненският случай е категоричен протест против властта, там колебание няма, но при много други случаи това не е така.
Дали тези самозапалвания ще трогнат управляващите на държавата по някакъв начин?
Виждате, че всички, поне на думи, подкрепят протестите, колкото и да са странни някои от исканията на тълпата. Доволството идва от факта, че този народ дълго време беше народ и търпеше, а сега вече можем да кажем, че има някакво гражданско общество. Нищо, че различни сили се опитват да го яхат. Случаят със спортната зала в София е едно дирижирано събитие, което е платено от определена политическа сила, скрита зад протестни действия на уж студенти, използващи името и авторитета на Христо Стоичков.
Как могат да се предотвратят случаите със самозапалване, какво може да се направи?
Вижте, това което амбициозно се нарича суицидо превантивна дейност обхваща множество сфери на нашия живот и множество участници в него, за да се разпознае кризата и да бъде подпомогнат човекът, който е изпаднал в нея. В никакъв случай не можем да си представим във всяко населено място да има пет-десет центрове, в които хора денонощно ще бъдат на разположение за тези, които са изпаднали в криза. Първо някой трябва да сигнализира за кризата. Вероятно във висок процент хора изпаднали в криза търсят сами помощ, но при тези, които не търсят сами идва ролята на близките, които трябва да сигнализират, да мотивират човека в криза да потърси помощ, тоест не трябва да се счита, че само професионалистите са тези, които ще свършат цялата работа.
Какво бихте посъветвали хора с подобни мисли в главата?
Да потърсят помощ, нищо повече. Може да им се помогне. Няма безизходни ситуации в човешкия живот. Безизходно е, когато си болен от много тежка болест в терминален стадий, където и всичките пари на света няма да ти помогнат да оздравееш. Всички останали случаи обаче са решими.
Aвтор: Димитър Костов
След зачестилите случаи на самозапалване в България, решихме да потърсим мнението на най-известното име в бургаската психиатрия д-р Лорис Сайян, който дълги години бе шеф на Центъра за психично здраве в Бургас.
Д-р Сайян, на какво според вас се дължат зачестилите случаи на самозапалване в страната?
Най-вероятно една от основните причини е подражанието, защото обикновено, когато някой реши да сложи край на живота си, то е по определен начин, а механизмът, по който се разгръща самоубийственото действие, е различен. Когато е по болестни причини, механизмите обикновено са три – халюцинаторен, налуден или депресивен. За тези случаи, за които говорите, най-вероятно се дължи на криза на личността, тоест нещо от живота на този човек не е така, както трябва да бъде, може да е самота, раздяла, тежки финансови условия, банкрут, голямо разочарование, най-различни причини могат да бъдат, но обикновено такъв тип криза не завършва по правило със самоубийствено действие. Това са тежките кризи, от които човек не е в състояние сам да намери изход и не е достигнал до извода, че трябва да потърси психологична помощ и подкрепа. Колкото до еднотипността на тези действия, аз допускам, че най-вероятно има елемент на подражание, тоест кризата на личността е налице, в същото време обаче вместо да се търсят други типове на самоубийствено действие, се повтаря това, което напоследък е популярно.
Не отдавате всичко на бедността в държавата?
Не, кризата на личността може да възникне при всички обстоятелства, за които можем да се сетим. В богатите държави също има хора, които са аутсайдери или са били на добри позиции, но са изпаднали в ролята на аутсайдери. Например има пряка зависимост между самотата и празничните дни и нощи. Тогава рискът от самоубийство е много по-голям, защото има и втори момент, не само самота, но и самота, при която се осъзнава, че другите в момента празнуват.
Дават ли си сметка тези хора каква физическа болка ще си причинят?
Щом са предприели тези действия, въпросът за болката отпада. Вярно е, че има и полова разлика, жените винаги търсят по-нежни начини, искат да запазят външния си вид, но понякога пък има в самото самоубийствено действие има елемент на екзалтация, настъпва една приповдигнатост, сбогуване с живота по един демонстративен, силно запомнящ се начин.
Тези случаи някакъв протест срещу властта и управляващите ли са?
Добре е при такива случаи да се вторачим в отделните случаи, а не да правим общ извод. Варненският случай е категоричен протест против властта, там колебание няма, но при много други случаи това не е така.
Дали тези самозапалвания ще трогнат управляващите на държавата по някакъв начин?
Виждате, че всички, поне на думи, подкрепят протестите, колкото и да са странни някои от исканията на тълпата. Доволството идва от факта, че този народ дълго време беше народ и търпеше, а сега вече можем да кажем, че има някакво гражданско общество. Нищо, че различни сили се опитват да го яхат. Случаят със спортната зала в София е едно дирижирано събитие, което е платено от определена политическа сила, скрита зад протестни действия на уж студенти, използващи името и авторитета на Христо Стоичков.
Как могат да се предотвратят случаите със самозапалване, какво може да се направи?
Вижте, това което амбициозно се нарича суицидо превантивна дейност обхваща множество сфери на нашия живот и множество участници в него, за да се разпознае кризата и да бъде подпомогнат човекът, който е изпаднал в нея. В никакъв случай не можем да си представим във всяко населено място да има пет-десет центрове, в които хора денонощно ще бъдат на разположение за тези, които са изпаднали в криза. Първо някой трябва да сигнализира за кризата. Вероятно във висок процент хора изпаднали в криза търсят сами помощ, но при тези, които не търсят сами идва ролята на близките, които трябва да сигнализират, да мотивират човека в криза да потърси помощ, тоест не трябва да се счита, че само професионалистите са тези, които ще свършат цялата работа.
Какво бихте посъветвали хора с подобни мисли в главата?
Да потърсят помощ, нищо повече. Може да им се помогне. Няма безизходни ситуации в човешкия живот. Безизходно е, когато си болен от много тежка болест в терминален стадий, където и всичките пари на света няма да ти помогнат да оздравееш. Всички останали случаи обаче са решими.
Aвтор: Димитър Костов
