Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА
Д-р Петър Славов е хирург в Хирургично отделение на Болница „Тракия“. Има над 30-годишен клиничен опит в областта на общата хирургия и лечението на рак на гърдата. Разговаряме с д-р Славов по повод Световния ден за борба с рака на гърдата – 19 октомври.
- Д-р Славов, какво показват последните данни за рака на гърдата като заболяване?
- На пръв поглед зачестяването на случаите на рак на гърдата е стряскащо. Ако преди около тридесет години, когато аз започнах работа, рак на гърдата се откриваше при 45 на 100 хиляди жени, сега се открива при 65 на 100 хиляди жени. В някои страни като САЩ, Скандинавските страни, честотата надхвърли 100 на 100 хиляди. Обаче точно в тези страни напоследък има едно забавяне на темпото. На пръв поглед увеличението на честотата е много стряскащо. Но ако разгледаме една друга статистика - съотношението на броя на новорегистрираните и броя на починалите, виждаме как главоломно намалява смъртността при това заболяване. Благодарение на успехите на съвременната медицина. От една страна напредна лекарственото лечение и това промени прогнозата. От друга страна се промениха нашите разбирания, теоретичните постановки. Което дава възможност сега да не се правят осакатяващи операции. През 50-те години на миналия век операциите са били не само осакатяващи, а и често животозастрашаващи - свръхголеми и тежки, които не са оправдали надеждите. Сега, с естетични операции, далеч не може да става дума за осакатяващи интервенции, резултатите са много по-добри, отколкото преди.
- Може ли една жена да разбере, че има рак на гърдата в ранна фаза или само специалист е в състояние да установи наличие на заболяването? Има ли профилактика?
- Ракът на гърдата се появява обикновено като единична бучка и докато тя не се напипа, няма как да бъде забелязана. Въпреки че много се говори за профилактика изобщо, трябва откровено да Ви кажа, че за съжаление профилактика на рака на гърдата няма. Профилактиката на дадено заболяване принципно може да бъде първична и вторична. Първичната профилактика означава да се премахне първопричината за едно заболяване -например ако говорим за инфекциозно заболяване, това става чрез ваксината. Друг пример - в почти всички случаи ракът на дебелото черво започва от полипи, а премахването им предотвратява развитието му.
Вторична профилактика е, когато например се открият предракови заболявания и те успешно бъдат излекувани. За съжаление при рака на гърдата никой не знае причината. И няма такива предракови заболявания, които да бъдат своевременно открити и лекувани. Следователно при рака на гърдата има само една възможност - раната диагностика. За щастие тя е възможна.
Ракът на гърдата е едно заболяване, което се развива много бавно. Може да се каже, че чака да бъде открито и лекувано. От достигането на размер колкото глава на карфица, до получаване на бучка с диаметър от около един сантиметър, която обикновено може да се напипва, преминават средно около седем-осем години. Има пряка зависимост между размера на бучката и лечебните резултати. Ако се приложи само оперативно лечение, при размер на бучката под един сантиметър, 95 на сто от жените практически оздравяват. Ние приемаме, че една жена е оздравяла от рак на гърдата когато има преживяемост от двадесет години. За съжаление при ракът на гърдата е така. При много други видове рак е достатъчно да са минали пет години, за да кажем, че човек се е излекувал.
- Възможно ли е да се открие една бучка, ако тя е с размер под един сантиметър?
- Възможно е. Единственият метод, който дава такава възможност е съвременната мамография. Със съвременните апарати, с какъвто разполага Болница „Тракия“, има 95% чувствителност и 95% специфичност. Което означава, че ако има нещо съмнително, то в 95% процента от случаите ще бъде открито и ще може да се каже какъвто е. За съжаление, ехографията все още не е достигнала онова развитие, че да даде възможност да се открие рак на гърдата в ранен стадий.
- Коментира се, че извършването на мамография при млади жени крие рискове. Така ли е или не?
- Не, извършването на мамография при млади жени не е опасно. Натоварването при мамография не надвишава натоварването при рентгенова снимка на белите дробове. А на кого не му се налага да му направят снимка на белите дробове? Друг е въпросът дали при млади жени изобщо има смисъл да се прави мамография. Защото чрез нея търсим целенасочено рак на гърдата, не нещо друго. Приема се, че до 30-годишна възраст няма опасност една жена да се разболее от рак на гърдата. За тридесет години аз съм имал две пациентки на по двадесет и осем години с такова заболяване, една или две пациентки на 29-годишна възраст и няколко пациентки на 30-годишна възраст. И такава е световната статистика - опасността от рак на гърдата идва след 30-годишна възраст.
- Кога е подходящо да бъде извършена мамография?
- Още преди доста години в САЩ препоръчваха на жени с фамилна обремененост, първата мамография да се направи на 30 години. А за жени, които нямат фамилна обремененост - на 34 години. Но това се оказа не добра идея. Защото при тези възрасти честотата е изключително ниска. Ракът на гърдата е възрастово обусловено заболяване. Честотата му скача рязко след 40-годишна възраст. Най-често се среща в границите от 40 до 60 години, с максимум около 50-те години. За това в повечето европейски страни има програми, които включват една единствена мамография на 50-годишна възраст. Толкова може да се позволи здравно-осигурителната система в Европа. В САЩ, където възможностите са по-големи, застрахователните компании отделят повече средства за извършване на мамографии. Там на две години веднъж във възрастта от 40 до 60 години се правят мамографии. Обсъжда се въпросът дали има смисъл те да се правят на две години веднъж и във възрастта след 60 години. Защото честотата след 60 години пада.
Когато бучката е под 1 сантиметър, се прави една много малка по обем операция с идеален козметичен резултат. И се извършва проверка само на лимфните възли, през които преминава 85 процента от лимфния ток. Т.е. при толкова малки бучки не се предприемат каквито и да било „осакатяващи“ операции.
- „Подмладява“ ли се заболяването?
- Твърденията, че заболяването се „подмалдява“ се оказват неверни. Няма нищо подобно. Световната статистика не потвърждава подобни твърдения. Ракът на гърдата си остава възрастово обусловено заболяване. И вниманието е нужно да е насочено към жените в рисковата възрастова група от 40 до 60 години.
- Съществуват ли лабораторни изследвания, които да потвърдят или да отхвърлят диагнозата рак на гърдата?
- Не, за съжаление няма такива индикатори. Туморните маркери се позитивират, когато има разсейки. В стадий на единична бучка, дори когато бучката е много голяма и измененията се виждат от разстояние, туморните маркери са нормални.
- Когато на една жена се е наложило да й бъде премахната гърдата, какви са възможностите за нея чрез извършване на възстановителни пластични операции?
- Първият въпрос е трябва ли да се стига до сложна пластична операция за възстановяване на гърдата, ако има възможност да не премахнем гърдата. Днес операциите, при които се премахва гърдата, са все по-малко и по-малко в цял свят. Принципът в съвременната онкология е нито една жена да не си тръгва без гърда и нито една жена повече да не умира от рак на гърдата! Разбирате ли до къде са стигнали нещата? Колко успешно и обнадеждаващо е лечението на рака на гърдата. Може би това е заболяването, върху което най-много се работи и се появяват най-много новости. Успехите в тази област са най-големи и има най-бърз прогрес в лечението.
- А как стои въпросът с наследствеността на това заболяване? Преди време много се коментираше случая с актрисата Анджелина Джоли, която премахна и двете си гърди, за да избегне риск поради наследствена обремененост?
- Наследствените форми за щастие не са толкова често срещани. Има различни статистики - някои показват по-висока, други по-ниска честота. За да говорим за наследственост, трябва да разгледаме фамилия, в която 80% от жените закономерно заболяват от рак на гърдата, 50% от рак на яйчниците, а при мъжете в тази фамилия 50% заболяват от рак на простата, 25 процента заболяват от рак на панкреаса. Тогава можем да говорим за наследственост. Иначе гените, които се асоциират с рак на гърдата могат да бъдат открити у много хора. Но това, че те ги носят, не означава, че са обречени и задължително ще заболеят. Само внимателната преценка на генетик дава възможност да се установи какъв е рискът за една жена, която се счита за наследствено обременена. Тук вече възниква въпросът, дали статистическата вероятност да се появи рак на гърдата е много висока, както беше случая с Анджелина Джоли. Тази преценка е много трудна. Лично аз като хирург с тридесет години стаж никога не бих препоръчал на някого да се подложи на операция заради неясен риск. Защото няма безобидна операция.
