Здравейте мили момичета / а защо не и момчета/, от днес ще Ви представям жени, които имат с какво да се похвалят. Жени, които са постигнали много в професията си, направили са щастливи мнозина , помагат на много хора. Горди и истински жени. С тях ще водим искрени разговори . Ще прочетете истории без фалш.
Първата жена , за която искам да Ви разкажа е неврологът Константина Турлакова. Амбициозна, здраво стъпила на земята. Пациентите й я обожават. Колегите пък я уважават. Наред с многото си ангажименти, тя успява да поддържа безупречен външен вид. Тя е сред най-добрите невролози в Бургас и региона. Родена е на 12.02.1975 г. Баща й е починал, когато е била на седем години. От тогава до сега смята, че нищо не може да я уплаши, освен загубата на свиден и скъп човек. Майка й и брат й са хората, които винаги са я подкрепяли. А тя държи много на тях. Завършва Медицинския университет във Варна. После специализира в Александровска болница - неврохирургия при светилата в тази специалност- проф.Романски и проф.Бусарски. Попада в един екип с доктор Филипов. Но се оказва , че 12-13 часовите операции са тежки ,непосилни за една крехка жена като нея. И се завръща в родния Бургас. Работи за кратко в Бърза помощ, около десет месеца. След което ,за да стане невролог попада при доктор Смолев в Окръжна болница. Но тъй като вечно търси нови предизвикателства , и не се задоволява с малкото , без да се замисля през 2007 приема предложението да стане началник на неврологично отделение в първата частна болница в Бургас- Лайф хоспитал. Ден и нощ прекарва при пациентите си и в отделението, за да може да го разие и в крайна сметка успява. Но търсещата й изява душа и натрупания опит я карат да върви нагоре . След пет години неуморна работа в Лайф хоспитал, става началник на неврологично отделение в най-новата болница в Бургас-МБАЛ ‘’Черноморска’’, където е и сега. Интервюто направихме в кабинета й ,след тежък и дълъг работен ден. Вместо изморено лице, на вратата ме посреща усмихната жена. Дори не се оплаква от това,че отдавана е трябвало да се прибере у дома.
Здравей, Константина, изглеждаш добре,явно така се и чувстваш?
-Да,така е.
-Не е ли изморителна твоята професия,не те ли амортизира?
-Не, напротив,обичам работата си. И не се оплаквам. Много съм дала, дори не се замислям дали тази професия ми е взела нещо...
-Коя е била най-голямата ти трудност?
-Нямам трудности,сериозно говоря. Може би най-тежко ми беше когато учих три месеца без да излизам никъде и без да се срещам с хора, за да взема специалност.Това може би е бил труден период.
-А работата с пациентите? Очаквах това да ми кажеш.
-/смее се/ О,не. Аз си харесвам пациентите, работата с тях, общуването ми доставя радост. Мисля, че и те ме харесват.
-Имала ли си моменти, когато искаш да захвърлиш всичко и да кажеш:’’Стига! Бях до тук!’’
-Имало е такива моменти. Били са свързани с нещата,които стават в държавата и здравеопазването. Знаеш ли от този хаос не страда само пациентът , лекарят също страда. Ограниченията с талоните,не можеш да пуснеш изследвания...Това е ужас. Това ме е тормозило . И по-скоро не да захвърля професията, а да напусна държавата.
-А болни ли сме като нация?
-Да ,отдавна. Много сме болни .От може би 15-ина години.И морално, и физически. Моралната болест води до разболяване на тялото. Ние не знаем как да се поддържаме. Не знаем какво да ядем, как да спортуваме...Оказа се,че нацията ни не се интересува сега от това. Повечето се чудят как да си платят сметките. Това разболява много.
-А кои са по-болни,мъжете или жените?
- От опита, който имам –мъжете. Те и физически ,и морално са по-болни /дълга пауза/. И нищо не правят сякаш , за да се справят с това.
-Да разбирам ли,че ти си разочарована от българския мъж?
-Да ,определено. Всъщност,има и свестни мъже.Но като цяло мъжът е забравил да уважава жената. Не че не е научен,забравил е. Приема я като даденост. Жените сякаш повече ценят мъжа до себе си.Това са моите наблюдения.
-За какво съжаляваш в живота си?
-Не е свързано с професията ми. Било е в личен план. .Да речем ,че съм попаднала на неподходящ човек и съм се разочаровала много от него /очите й се пълнят със сълзи/.
-Плачеш ли?
-Плача за загубени надежди. По принцип плача и на хубави филми и книги.
- Бързо ли се съвземаш?
-Да,аз съм силен човек. Не се поддавам на неволи. Когато падна,много бързо се изправям, не гледам назад, само напред.
-Какво те изкарва извън релси?
-Простотията и безхаберието на хората, низкото възпитание, грубото отношение...
-Как релаксираш, имаш ли си някакви хитринки?
-Една от страстите ми е да пазарувам за себе си. Имам доста приятели,излизам с тях,разходки в морската градина. През лятото-плаж, зимата пък на ски. Карам ски още от студентските години.Това ме зарежда.Сред природата има тишина, ами слънцето , въздухът...Невероятно е!
-Как съчетаваш натоварен динамичен ден и в същото време да се поддържаш ,винаги си в перфектна форма,грим,маникюр, как успяваш?
-Аз не се старя, не полагам кой знае какви грижи.Наали не си мислиш, че не излизам от козметични студиа. Просто искам да изглеждам добре,за да съм приятна и за колегите си , и за пациентите. Никакви диети не спазвам. Е, ходя на козметик,рядко обаче правя маски домашни. Знаеш ли,моята майка е много младолика. Явно аз приличам на нея. Димитрина Турлакова се казва.Тя е била една от красивите жени на Бургас, главен счетоводител на търговия на едро дълги години. Много е амбициозна. Това също съм взела от нея.
-Имаш ли пороци, от които се срамуваш?
-Да се срамувам чак, не. Но искам да спра цигарите. Това е моят порок./усмихва се/
-Съветите,които даваш на пациентите?
-Съветвам ги да бъдат спокойни, да не влагат много емоция , да не бъдат толкова материални. Стремежът към материалното разболява. Когато човек мисли само за пари,оскотява. Да пазят здравето си. Има богати хора,които не могат да си купят здравето с пари.
-Фразата която най-често си повтаряш?
-Аз мога ! Аз съм добре! Нямам пречки да постигна всичко!
-Какво липсва на жените?
-Мъжкото внимание. Кавалерството като едно време според мен. Това й липсва на българската жената. Тя е умна и интелигентна. Просто й трябва да бъде обичана.
-Какво ще ни пожелаеш?
-Успех на ‘’По женски..’’ и на сайта е-Бургас. И по възможност да се виждаме по хубави поводи, а не в отделението.
Следващата история може да бъде Вашата, или на вашата майка, сестра, приятелка, близка. Пишете ни , за да можем да разкажем на всички колко достойни български жени има! Адресът ни е : [email protected].
[gallery type="slideshow" ids="76252,76251,76250,76249"]
