„Антибиотици при простудни заболявания трябва да се приемат само след микробологично изследване”, съветва д-р Георги Славов
Инфекциите на горните и долни дихателни пътища са характерни както за зимните месеци, така и за периодите с резки промени в температурите. Тогава пациентите най-често се оплакват от хрема или запушен нос, дразнещо и силно възпалено гърло, постоянно и мъчително кихане, кашлица, главоболие, болки в мускулите и костите.
Кога обаче става дума за обикновена настинка, грип или остро респираторно заболяване?
Понякога хремата и болките в гърлото се съчетават с потичане на бистър секрет от носа, който постепенно може да промени цвета си на зелено-жълт или просто да стане по-гъст. Тогава най-вероятно се касае за парагрипно състояние или обикновена настинка. Важно за поставянето на диагнозата е болката в ставите и мускулите, която е категоричен белег за активна инфекция с грипен вирус. Когато има съмнения за респираторна инфекция, лекуващият лекар преслушва белите дробове и бронхите, преглежда ушите, носа и гърлото, както и лимфните възли на врата на пациента.
При респираторна инфекция, за да се установи дали причинителят са вируси или бактерии, като част от диагностичния процес, се провеждат кръвни изследвания
„Целта им е да се провери кръвта за редица показатели за инфекция като скорост на седиментация на еритроцитите и концентрация на белите кръвни телца. Бактериалната инфекция на дихателните пътища също може да се диагностицира в лаборатория като се изследва слизестата мембрана в изкашляна храчка или натривка от гърлото и слизестата мембрана на носа. Така може да се идентифицира бактериалният патоген. Терапията, която премахва причинителя на заболяването, зависи както от общото състояние на пациента, така и от съпътсващите заболявания и не на последно място – от предхождащата антибиотична терапия”, обяснява д-р Георги Славов, микробиолог в медицинска лаборатория „ЛИНА”.
Защо лабораторните изследвания са важни при риносинузит и бронхит?
Острият бактериален риносинузит се среща, макар и в нисък процент, сред ринитите през есенно-зимния сезон, които в болшинството си с вирусен произход.
„Бактериалният риносинузит често е вторична инфекция, която се появява десетина дни след началото на вирозата. Обикновено ориентировъчно за диагнозата, което налага и микробиологично изследване, е липсата на подобрение в рамките на десет дни на вирусен ринит и влошаването на клиничната му картина след 5-6-тия ден от началото на инфекцията. Характерни са симтомите, свързани с появата на болка, влошаване на общото състояние и промяна в типа на секрецията. Най-чести причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis. Много важно за подхода в антимикробната терапия е условието дали пациентът е бил лекуван през последните 4-6 седмици с антибиотици”, добавя д-р Славов.
Определянето на антимикробната чувствителност помага на лекуващия лекар в избора му на съответен антибиотик
Изострянето на хроничния бронхит се причинява отново най-често от пневмококи, хемофилус и мораксела, но тук като етиологично значими микроби се очертават също Staphylococcus aureus, Pseudomonas, Enterobacteriaceae. Това налага не само необходимостта от микробиологично изследване при пневмония, но и по-различен подход при антибиотичната терапия.
Важно за пациентите и лекарите е да знаят, че медицинска лаборатория „ЛИНА” разполага с автоматизирана система VITEK 2 COMPACT , която диагностицира повече от 400 бактерии и гъбички и заедно с това има възможност да определи антибиотичната чувствителност на изолираните микроорганизми. Така за два - три дни микробиологичната лаборатория дава информация на клиницистите за антибиотиците, подходящи за лечението на съответния пациент.
“Прилагането на подобни лекарства при простудните заболявания трябва да става само след микробиологично изследване предвид факта, че основните причинители за тях са вирусите”, допълва д-р Славов.
