Д-р Гео Цировски е хирург с 30-годишен стаж, специализирал колопроктология и лапароскопска хирургия. Главен асистент е към катедра "Хирургични болести" към Медицински факултет на Тракийски университет, Стара Загора. Притежава сертификат от „Европейската асоциация за лапароскопска хирургия”. От 2008 г. д-р Цировски работи в хирургично отделение на Болница „Тракия“, като прилага успешно различни микроинвазивни техники и ендоскопски хирургични методики.
Интервю на Татяна Байкушева
-Д-р Цировски, в кои случаи на хирургично лечение може да се прилагат методите на лапароскопската хирургия?
- В световната хирургична практика вече всички видове операции могат да се правят лапароскопски. Но все пак, в някои случаи има противопоказания, с които трябва да се съобразяваме. При нас, в болница „Тракия“ всички апандисити, хернии, случаите на жлъчно-каменна болест, включително и заболяванията на големите жлъчни пътища, се работят лапароскопски. Безкръвната методика се прилага и в голяма част от случаите, когато се налага да бъде направена резекция на черва, при рак на дебелото черво - стига туморният процес да не е много напреднал. Често техниката се използва и при хирургично лечение на диафрагмални хернии. Около две трети от патологията на хирургията работим лапароскопски.
- Случва ли се пациентите сами да пожелаят лапароскопска операция, вместо отворена?
- Случва се често. Използват различните популярни термини, за да обяснят, че предпочитат лапароскопска, а не отворена операция. Но пак ще кажа - ние не правим операциите чрез тази методика на всяка цена. И не бива. Защото има опасност да се залитне в погрешна посока. Понякога в интернет пациентите виждат някакви лапароскопски операции. Идват при нас и заявяват, че желаят да бъдат оперирани по възможност точно по този начин. Но след преглед понякога се оказва, че туморният процес е твърде напреднал. Затова само лекарят може да прецени дали лапароскопската методика е подходяща.
В интернет обикновено може да се наблюдават операции на малки тумори, които се отстраняват лесно. Но в България, за съжаление, малки туморчета виждаме рядко. Защото у нас ранната диагностика на почти всички туморни процеси е много слаба. Затова около 2/3 от операциите, които правим, са онкологични.
- Нарастват ли случаите на онкологични заболявания у нас?
- Наскоро излезе раковият регистър. Статистиката сочи, че тенденцията на нарастване на раковите заболявания е ужасяваща. Говорим не само за България, но и за света. Става така, че отделенията по обща хирургия почти са се превърнали в онкологични отделения. Аз и колегите ми сме с много добър опит в онкологията и все по-често ни се налага да се съсредоточаваме върху такива случаи, като се стремим да ги решаваме лапароскопски.
- Доколко лапароскопските методики могат да покрият необходимостта от хирургични интервенции у нас?
- Аз смятам, че в бъдеще време, при една добра ранна диагностика, лапароскопската хирургия може да покрие 3/4 от всички хирургични операции. Технологиите напреднаха много. Но за съжаление големите болници в България не влагат средства в квалификацията на персонала. Говорим и за държавните, пък и за някои от частните болници. Не може да има здравни заведения, не бих искал да цитирам имена на големи държавни болници в България, които, разполагайки с необходимата модерна апаратура, не работят лапароскопска хирургия. Отделно, че цените на тази техника сега не са онези, които бяха преди 5 или 10 години.
- Колко време отнема обучението на един специалист по обща хирургия, за да стане той добър лапароскопист?
- В хирургията не времето е фактор, а броя операции, които си направил. Защото една апаратура може да стои с години и на нея да не се работи. Счита се, че след като си направил 30-40 апандисита лапароскопски, може да се смята, че си сравнително добър за този вид операции. Същото се отнася за жлъчно-каменната болест. Не зная защо, но много от съвременните директори на болници не искат да разберат необходимостта от развитието на лапароскопската хирургия. Предимствата и са много. Например - само около 2 дни са нужни на пациента, за да се възстанови напълно след лапароскопска операция. Ако Здравната каса не ни задължава да задържаме пациента по 3 дни, той може да бъде изписван и по-рано. В немалко случаи болният може да се прибере у дома в деня след операцията. Друг показателен пример - след операция на херния по конвенционалния отворен начин на пациента са нужни 45 дни, за да се възстанови мускулатурата му и за да бъде отново работоспособен. С една лапароскопска операция на същата тази херния, пациентът може да се върне на работа само след 15 дни. Да не говорим за физическия комфорт, който има.
- Обучават ли се в хирургично отделение на Болница „Тракия“ специализанти? Нужно ли е те изцяло да се откъсват от текущата си работа на лекари, докато се обучават?
- При нас се обучават специализанти не само от България, но и от чужбина. Те задължително трябва да бъдат в съответния хирургичен център по време на обучението си. Днес, например, в отделението по обща хирургия имахме четири лапароскопски операции. И нашите специализанти присъстваха през цялото време, за да наблюдават какво и как се прави, да задават въпроси и да разговарят с основния оператор.
- Има ли при вас списък на чакащи пациенти?
- Да, има реален списък на чакащи. Обикновено срокът е около две седмици, когато става дума за планова операция. Но лапароскопски работим и много от спешните случаи. Това, че една операция се извършва по спешност, не означава, че задължително трябва да бъде отворена. При нас в Болница „Тракия“ това е принцип, който не подлежи на коментар.
- Достъпна ли е модерната хирургия за масовия пациент или само заможни хора могат да си я позволят?
-Не, в никакъв случай не може да се каже, че това лечение е само за богати хора. Първо - за лапароскопската хирургия цените са ясно определени и са напълно достъпни. Има ги в сайта на болницата и всеки може да ги види. Смятам, че цената, която се доплаща, е нищо в сравнение с възможностите, които след това се дават за пълно възстановяване на пациента и ранното му завръщане в обществения живот, на работното му място и в нормалния му ритъм на живот.
- Как пациентите най-лесно могат да стигнат до Вас?
- Всеки понеделник и петък аз преглеждам пациенти в Медицински център „Трета поликлиника“ в Стара Загора - както по Здравна каса, така и по прием без направление. Никого до сега не съм върнал в деня, в който е дошъл. Нужно е все пак пациентите да се съобразят и с обявения график и да си запазят предварително час на тел. 042/988998.
- Колко на брой пациенти сте оперирал през своята 30-годишна практика?
- Не съм водил такава статистика. Но ще кажа данните за 2016 година. В рамките на 1 година бях оперирал 780 души. В Болница „Тракия“ ситуацията сега е такава - ако има свободно легло, болният се настанява и се оперира. В самото отделение не се чака. Още при първият разговор, който осъществяваме, аз обяснявам на пациентите какъв е целият път и какво им е нужно преди постъпване за операция. Пациентите постъпват в отделението, за да бъдат оперирани на следващия ден. Приели сме принципа, че пациентът не бива да чака и че ние така трябва да сме го подготвили предварително, че още с приемането му той да е почти готов за операция. А не да го приемем и тепърва да изясняваме едно или друго.
