Здравеопазването не бива да има цвят, защото всички сме потенциални пациенти
Д-р Галина Милева е един от общо тримата съдебни лекари в областта. Тя е изцяло отдадена на работата си след, след краткия престои в 41-то и 42-то Народно събрание като депутат на ГЕРБ. Отделно помага и на няколко здравни сдружения. Какви бяха амбициите и в София и какво успя да постигне с колегите си, както и какви са бъдещите й планове, разказа за е-Burgas. Вижте първата част от разговора с нея.
/продължение/
Само въпрос на пари ли е подобряване състоянието на съдебната медицина?
В никакъв случаи финансите не са непосилни на държавата. Въпрос на виждания и стратегия е този въпрос. Голяма част от колегите загърбват тази професия. Тя е много всеобхватна, между другото много хора си мислят че работим само с трупове. Това не е така, разбира се. Работим и с живи лица, изготвяме документи по писмени данни, работим с всички лежащи в болницата, пострадали при ПТП-та, побоища, изнасилвания и т.н. Всичко, което установяваме, после го защитаваме в съда и ако забавим съответните експертизи сроковете на делата също се бавят, не вървят и т.н. Затова делата у нас се бавят по толкова време, говоря за наказателните. Дори имам едно убийство, което вече е на 12 години.
Трансферирате ли се лекарите в различни области по различни случаи?
Не, всеки си работи в областта. Вече ако има чрезвичайни обстоятелства, като например големия трагичен инцидент с автобус в местността Бакаджик, Ямболско през 2009, когато бяха прегазени 16 души, тогава се стига и до помощ от други колеги.
След атентата в Бургас имаше ли съдебни медици от други области?
Не, тогава ние успяхме да се справим тримата, нямаше никакъв проблем. С колегата д-р Янков работихме и с пострадалите от атентата, не само със загиналите, защото се готвеха експертизи по данни на всички от ранените.
Кои са случаите, които никога няма да забравите?
Много са. Хотелиерът Димитър Янков от Несебър, който бе застрелян на ул. „Гладстон” в Бургас, Георги Илиев и много други известни и неизвестни лица от ъндърграунда са преминали през ръцете ми. Много от тях, които са оцелели при опитите им за покушение също.
Най-смразяващата гледка в практиката ми, бе взривът на джипа на Рали Пенков, в който бяха още съпругата и детенцето му. Тогава беше много гадно. По принцип най-тежко ми е когато работя върху малки деца, те нямат никаква вина затова, че са си отишли толкова рано.
Друг много тежък случаи, също бе преди години, бе една катастрофа на пътя между Ахелой и Тънково. Тогава кола с абитуриенти се бе ударила челно с друга и се бяха запалили. Трябваше чрез ДНК метод много бързо да установим кои са децата и т.н. Изключително тежък момент. Трудно ми бе, и когато семейство се връщаше от Слънчев бряг лятото, майката шофира, бащата седи на предната дясна седалка, а малкото детенце дори не е вързано с колан отзад. След като автомобилът катастрофира, детето бе излетяло през прозореца, след което майката го декапитирала с колата – нещо страшно беше. Неприятно е и когато трупове се намират няколко месеца след смъртта им.
Удавничката Валя, например, трудно ли я разпознахте?
При нея не бе трудно, те дори близките й я разпознаха, но така или иначе ние задължително правим ДНК анализ. Тя специално не бе толкова разложена, виждали сме много по-тежки неща.
Вие ли сте хората, които първи отивате на едно произшествие?
Първите хора, които отиват са съответният дознател, експертите от База научно технически лаборатории (БНТЛ) и ние. Никой друг няма право да влиза в едно произшествие, но в България обикновено, нещата са другояче. Докато ние отидем и се организира цялата група, вече са минали 100 човека, пълно е със стъпки, хвърлени угарки и т.н. Тези неща много влияят на работата ни, особено ако е някое тежко престъпление. Аз не разрешавам някой да влиза там, където е заградено. Дори в предишни години някои прокурори ми се сърдеха, че не ги допускам да влязат на произшествието, но те нямат работа там.
Докато бяхте депутат организирахте кампания за болните от хепатит Б. Какво се случи с нея?
Направихме такава кампания в Бургаска област, не успяхме да обиколим навсякъде, дори денят, в който беше насрочено изследването в Бургас, валеше проливен дъжд 24 часа и не успяхме да я проведем. Инициативата е много добра, защото това е една профилактика за хепатит, не много хора по принцип ходят да се преглеждат профилактично. По време на кампанията установихме на няколко места по един-двама души, носители на хепатитния вирус. Съответно оттук нататък им бе казано къде да отидат.
В областта като цяло сме добре по отношение на заболелите. Не сме от най-засегнатите райони, за разлика от ХИВ например, знаете, че се твърди, че Бургас е сред водещите градове у нас. Възрастта на болните от хепатит е всякаква – има и млади, и пенсионери.
Освен тези изследвания какви други превенции имат пациентите?
Различни са в зависимост от заболяванията. Има превенции за рак на гърдата, за рак на маточната шийка, за рак на простатата, за диабет, детските болести и т.н.
В момента не сте депутат, какво е бъдещето Ви в политиката?
Аз по принцип не съм спирала да се занимавам с политика, дори в момента в Бургас съм почетен член на сдружението на жените болни от рак на гърдата. Тя е неправителствена организация в Бургас, председател е г-жа Донка Нончева. На тях също им помагам, работим по различни проекти и успяхме да закупим апаратура за лимфен дренаж, за след оперативни интервенции. Той вече е в наличност и се намира в помещението на сдружението.
В новия програмен период сме си поставили задача, ако евентуално има програма, по която можем да кандидатства сдружението, да го направи. Осигурихме и малко от обзавеждането на кабинета, заедно с РЗИ. Така че не съм се отказала от политическата си дейност. Освен това, знаете че отговарях за общините Поморие и Айтос и в момента продължавам да поддържам връзка с техните политически структури. Непрекъснато се чуваме, макар че не съм депутат. Продължават много да ме търсят и хора за различна консултантска помощ.
Изпитвате ли желание да се върнете в парламента?
Не. Единственото нещо, заради което бих се върнала, е да си довършим нещата конкретно за съдебната медицина и да я извадим от дъното. Другият ми приоритет е да съм полезна навсякъде в областта ни. Иначе не горя от огромно желание да се върна в Народното събрание.
Д-р Галина Милева е един от общо тримата съдебни лекари в областта. Тя е изцяло отдадена на работата си след, след краткия престои в 41-то и 42-то Народно събрание като депутат на ГЕРБ. Отделно помага и на няколко здравни сдружения. Какви бяха амбициите и в София и какво успя да постигне с колегите си, както и какви са бъдещите й планове, разказа за е-Burgas. Вижте първата част от разговора с нея.
/продължение/
Само въпрос на пари ли е подобряване състоянието на съдебната медицина?
В никакъв случаи финансите не са непосилни на държавата. Въпрос на виждания и стратегия е този въпрос. Голяма част от колегите загърбват тази професия. Тя е много всеобхватна, между другото много хора си мислят че работим само с трупове. Това не е така, разбира се. Работим и с живи лица, изготвяме документи по писмени данни, работим с всички лежащи в болницата, пострадали при ПТП-та, побоища, изнасилвания и т.н. Всичко, което установяваме, после го защитаваме в съда и ако забавим съответните експертизи сроковете на делата също се бавят, не вървят и т.н. Затова делата у нас се бавят по толкова време, говоря за наказателните. Дори имам едно убийство, което вече е на 12 години.
Трансферирате ли се лекарите в различни области по различни случаи?
Не, всеки си работи в областта. Вече ако има чрезвичайни обстоятелства, като например големия трагичен инцидент с автобус в местността Бакаджик, Ямболско през 2009, когато бяха прегазени 16 души, тогава се стига и до помощ от други колеги.
След атентата в Бургас имаше ли съдебни медици от други области?
Не, тогава ние успяхме да се справим тримата, нямаше никакъв проблем. С колегата д-р Янков работихме и с пострадалите от атентата, не само със загиналите, защото се готвеха експертизи по данни на всички от ранените.
Кои са случаите, които никога няма да забравите?
Много са. Хотелиерът Димитър Янков от Несебър, който бе застрелян на ул. „Гладстон” в Бургас, Георги Илиев и много други известни и неизвестни лица от ъндърграунда са преминали през ръцете ми. Много от тях, които са оцелели при опитите им за покушение също.
Най-смразяващата гледка в практиката ми, бе взривът на джипа на Рали Пенков, в който бяха още съпругата и детенцето му. Тогава беше много гадно. По принцип най-тежко ми е когато работя върху малки деца, те нямат никаква вина затова, че са си отишли толкова рано.
Друг много тежък случаи, също бе преди години, бе една катастрофа на пътя между Ахелой и Тънково. Тогава кола с абитуриенти се бе ударила челно с друга и се бяха запалили. Трябваше чрез ДНК метод много бързо да установим кои са децата и т.н. Изключително тежък момент. Трудно ми бе, и когато семейство се връщаше от Слънчев бряг лятото, майката шофира, бащата седи на предната дясна седалка, а малкото детенце дори не е вързано с колан отзад. След като автомобилът катастрофира, детето бе излетяло през прозореца, след което майката го декапитирала с колата – нещо страшно беше. Неприятно е и когато трупове се намират няколко месеца след смъртта им.
Удавничката Валя, например, трудно ли я разпознахте?
При нея не бе трудно, те дори близките й я разпознаха, но така или иначе ние задължително правим ДНК анализ. Тя специално не бе толкова разложена, виждали сме много по-тежки неща.
Вие ли сте хората, които първи отивате на едно произшествие?
Първите хора, които отиват са съответният дознател, експертите от База научно технически лаборатории (БНТЛ) и ние. Никой друг няма право да влиза в едно произшествие, но в България обикновено, нещата са другояче. Докато ние отидем и се организира цялата група, вече са минали 100 човека, пълно е със стъпки, хвърлени угарки и т.н. Тези неща много влияят на работата ни, особено ако е някое тежко престъпление. Аз не разрешавам някой да влиза там, където е заградено. Дори в предишни години някои прокурори ми се сърдеха, че не ги допускам да влязат на произшествието, но те нямат работа там.
Докато бяхте депутат организирахте кампания за болните от хепатит Б. Какво се случи с нея?
Направихме такава кампания в Бургаска област, не успяхме да обиколим навсякъде, дори денят, в който беше насрочено изследването в Бургас, валеше проливен дъжд 24 часа и не успяхме да я проведем. Инициативата е много добра, защото това е една профилактика за хепатит, не много хора по принцип ходят да се преглеждат профилактично. По време на кампанията установихме на няколко места по един-двама души, носители на хепатитния вирус. Съответно оттук нататък им бе казано къде да отидат.
В областта като цяло сме добре по отношение на заболелите. Не сме от най-засегнатите райони, за разлика от ХИВ например, знаете, че се твърди, че Бургас е сред водещите градове у нас. Възрастта на болните от хепатит е всякаква – има и млади, и пенсионери.
Освен тези изследвания какви други превенции имат пациентите?
Различни са в зависимост от заболяванията. Има превенции за рак на гърдата, за рак на маточната шийка, за рак на простатата, за диабет, детските болести и т.н.
В момента не сте депутат, какво е бъдещето Ви в политиката?
Аз по принцип не съм спирала да се занимавам с политика, дори в момента в Бургас съм почетен член на сдружението на жените болни от рак на гърдата. Тя е неправителствена организация в Бургас, председател е г-жа Донка Нончева. На тях също им помагам, работим по различни проекти и успяхме да закупим апаратура за лимфен дренаж, за след оперативни интервенции. Той вече е в наличност и се намира в помещението на сдружението.
В новия програмен период сме си поставили задача, ако евентуално има програма, по която можем да кандидатства сдружението, да го направи. Осигурихме и малко от обзавеждането на кабинета, заедно с РЗИ. Така че не съм се отказала от политическата си дейност. Освен това, знаете че отговарях за общините Поморие и Айтос и в момента продължавам да поддържам връзка с техните политически структури. Непрекъснато се чуваме, макар че не съм депутат. Продължават много да ме търсят и хора за различна консултантска помощ.
Изпитвате ли желание да се върнете в парламента?
Не. Единственото нещо, заради което бих се върнала, е да си довършим нещата конкретно за съдебната медицина и да я извадим от дъното. Другият ми приоритет е да съм полезна навсякъде в областта ни. Иначе не горя от огромно желание да се върна в Народното събрание. 
