Д-р Христо Дечев е завършил медицина в Медицински университет-Варна. Има специалност вътрешни болести. Работи в Онкодиспансера в Бургас от 2002 година. След смъртта на д-р Радостин Дичев поема управлението на Комплексния онкологичен център.
Д-р Дечев, до преди няколко години българинът се боеше най-много от сърдечно-съдови заболявания, бяхме сред водачите в статистистическите данни по заболеваемост, сега обаче, като че ли класациите в негативната тенденция отстъпват на онкологичните заболявания. Така ли е?
Действително на първо място беше травматизмът, следван от сърдечно-съдовите заболявания, онкологичните бяха по-назаден план, но за съжаление броя на онкоболните може да се каже, че сме изпреварили сърдечно-съдовите заболявания, което не е някаква гордост. И го казвам със съжаление. Причините са различни. Сред основните е липсата на средства за профилактика.
Пациенти с рак сочат като най-голямата трудност липсата на ясно насочване за лечението си. Това за тях е както загуба на средства, така и на време, което в много от случаите е фатално за пациента. Как ще коментирате това?
Много важно е, когато има съмнение за диагноза или се постави диагнозата с мамограф, ехограф, дори един обикновен преглед при специалист, пациентът да премине т.нар. онкологична комисия, където се взима най-правилното решение за подхода към него. В нея влизат онко хирург, лъчетерапевт, химиотерапевт, клиничен патолог и други специалисти, предвид профила на заболяването, и там се взима решение дали да се оперира или да се облъчи или да се мине през няколко курса химиотерапия. Пациентите в никакъв случай не трябва да бързат да се оперират, а трябва да премине през комисията.
Пример ще Ви дам с карцином на гърдата. Много често ние правим предоперативно лечение, предоперативна лъчелече и химио терапия. Това от една страна води до снижаване обема на операцията, тоест не се режат мускули, тумора става по-малък, омеква и се санират метастазите по лимфните възли и в кръвта.
Колко пациенти минават през диспансера годишно?
Всяка година регистрираме 2500 нови случая, като имам предвид всички локализации. Обгрижваме близо 20 хил. онкоболни от двете области, тоест диспансерно ги наблюдаваме. Част от пациентите са започнали лечение в национални центрове, частни болници, но идват при нас за продължаване на лечението, което не се прави никъде в нашия регион, имам предвид Бургас, Сливен , Ямбол.
Увеличават ли се случаите на онкологични заболявания?
При нас може да се правят сериозни анализи за период не по-малък от 10 години и за съжаление тази тенденция е към трайно увеличаване. Анализите, които се правят от Световната здравна организация и европейските служби сочат, че ние в следващие 10 г. може да очакваме за съжаление увеличение такова, каквото е процента на повишение от 10 години назад. Ние не можем да го контролираме това нещо, не можем да го спрем , това ще се случи и ние трябва да сме готови да реагираме.
В тази връзка на какво ниво е Бургаският онкодиспансер?
Готвим се доколкото можем. Сега предстои да закупим втори линеен ускорител. В проектанска част се намира строежа на сградата по химиотерапия. Подготвяме аптеката според новите изисквания, увеличихме леглата по лъчелечение. Можем да поемем повече хора, които не са от Бургас и няма къде да нощуват. Правим каквото можем, разчитаме и на помощта на общината.
Много от пациентите обаче, които разполагат с повече средства търсят лечение в съседна Турция…
Често идват хора при мен, които са се лекували в Турция. Изказват възхищение колко е хубава болницата и как прилича на хотел, но затова , че са си продали апартамента нищо не казват.
Гледаме да направим, така че да се лекуват тука и да имат същите условия и новата болница и тя да прилича на хотел , та да идват тука, а не да ходят там. Ние не отстъпваме по нищо от това, което се прави в другите държави. За лъчетерапията до няколко години ще стигнем високи нива. Скоро ще въведем и радиохирургията като метод и смятам, че ще се изравним и реално ще станем един регионален център. Прави ми впечатление , че при нас в Бургас идват граждани от Лом, Силистра, от далечни градове. Имат желание да се лекуват тук.
Знаем, че нашият регион е един от водещите по заболеваемост. От няколко години насам се случват положителни неща в насока развитие. Кметът Димитър Николов дори изрази мнение, че нашият онкодиспансер би могъл да се превърне в регионален център за лечение на раковите заболявания. Получавате ли подкрепа от други институции или организации?
В България няма фондове, неправителствените организации не разполагат с финанси, правят каквото могат. Разчитаме на това, което изработим и на това, с което общината ни съдейства като подкрепа в изпълнение на това, което сме планирани. Бих каза, че всичко, за което сме искали разрешение от Общината да се закупи и което е необходимо за болницата се е случило.
Следим и европейските програми. Сега се очертава една втора фаза, ще закупим една камина за разтваряне на цитустатици и предпазни облекла на работещите. Сумата не е голяма около 300 хил. лв. , но пак е нещо и в помощ на болницата. За съжаление няма фондове, които да обират този луфт, защото общината не може да огрее на всякъде, има много неща, които трябва да се правят и в държавата и в града, а няма фонфове, които да подпомагат тези нужди.
Днес е празникът на здравния работник какво пожелавате на себе си, а и на своите колеги?
Бих им пожелал само здраве, мисля, че е достатъчно. И да не забравяме, че имаме празник, нека се откъснем от проблемите поне за малко.
*С подкрепата на Фаркол АД - основен партньор и доставчик на медикаменти и консумативи на лечебни заведения в Бургас и страната
