Ако очите ви са зачервени и сълзят, носът ви е запушен и кихате, има вероятност да страдате от сенна хрема или т.нар. сезонен алергичен ринит, обяснава доц. Мария Стаевска пред в. Труд. Той се проявява в края на май и юни.
Човек трудно може да различи сенната хрема от вирусната поради сходните симптоми. Все пак при сенната хрема някои от тях са отличителни, най-често това е сърбежът, обясни доц. д-р Стаевска. Хистаминът води до сърбеж. В случай че сърбежът е в очите и носа – тогава със сигурност сме отключили сенна хрема.
У нас най-много хора са алергични към тревните полени, които цъфтят в края на май и началото на юни. Чести са случаите и на алергии към брезови, букови и дъбови полени, които цъфтят в края на февруари-март-април. По-рядка е алергията към пелина, тя е характерна за края на юли и август-септември. Има хора, които имат алергия към всичко, т.е. проблемите им започват още през февруари и свършват чак през октомври.
Сенната хрема е тип алергичен ринит, който се случва при предразположени хора. Те имат т. нар. атопия – състояние и предразположеност на организма да реагира по алергичен начин към нормални неща от околната среда, в случая на полените. Когато хората, склонни да се алергизират, преминат едно критично ниво – се развива алергичният ринит.
Средно 10-15% от българите страдат от сенна хрема. Пикът на болестта е в тийнейджърска възраст. Обикновено децата се разболяват след 5-6 или 7-годишна възраст. Има пациенти, които се разболяват на 3-4 години, но са рядкост. Причината за това е, че човек трябва да преживее поне няколко сезона, за да се срещне с полените и да развие алергия. „Всичко това нараства във времето. С възрастта алергиите намаляват”, пояснява доц. Стаевска.
Основна причина за поява на сенна хрема е генетичната предразположеност. „Голяма част от хората се срещат с алергени и нямат никаква реакция, това е нормалният отговор. Когато човек няма предразположение, независимо в каква среда живее, няма да има проблем, но ако е налице генетична предиспозиция, вероятността да отключи болестта е голяма. „Тенденцията е все повече хора, които имат генетичната предиспозиция, да имат и клиничната изява”, казва доц. Стаевска.
Главният фактор за увеличаване на алергиите е западният стил на живеене. Това се обяснява с намаляването на биоразнообразието. Освен биоразнообразие на макрониво (тоест в природата) съществува биоразнообразие на микрониво в самите нас. „Ние имаме много бактерии в себе си и нашата имунна система в продължение на хилядолетия в еволюцията на човечеството е свикнала да се среща с определени микроорганизми, които са изключително важни за формирането на нашата имунна система”, обяснява д-р Стаевска, като допълва, че именно тяхното намаляване в нашия организъм води до имунните болести, характерни за съвременното човечество. „Когато човек започва да живее стерилно, започва да живее от селото в града, не контактува с животни, с пръстта, с природата, всъщност нашият микробиом обеднява, тоест имаме много по-малко видове бактерии в себе си.” Затова хората в градовете страдат много по-често от алергии.
Лечението на сенната хрема е важно и не бива да се пренебрегват възможните усложнения – в 40% от случаите се развива и бронхиална астма. Добри резултати, а в голяма част от случаите и пълно излекуване на сенната хрема може да се постигне чрез алергенната имунотерапия. Тя е най-старата терапия, но същевременно и много модерна. Прилага се по два начина – чрез подкожно инжектиране или прием на таблетки и капки. Съдържа екстракти от алергена, към който сме алергични, за да свикнем с него. Терапията се провежда в продължение на 3-4 години предсезонно и по време на сезона. Ефектът се усеща още след първия сезон и след спирането продължава още 7-8 години. „След 7-8 години може и да не се върне, тоест това да е окончателно излекуване, но може и да се върне и тогава трябва да се направи втора такава терапия”, казва доц. Стаевска.
Лечението със симптоматични средства включва антихистамини, назални кортикостероиди, локални антихистамини, комбинирани препарати, промивки със солеви разтвори с морска вода, всички те повлияват на симптомите в момента на тяхната поява. Важно е да избираме съвременни антихистамини, защото старите предизвикват странични ефекти като сънливост, увеличаване на апетита, замаяност при шофиране. В България все още голяма част от пациентите се лекуват със стари антихистамини. За да избегнем страничните ефекти, е добре да се консултираме с лекар или фармацевт, който да ни препоръча съвременни препарати.
Доц. Стаевска препоръчва хората със сенна хрема да спят на затворени прозорци, да ограничат излизането си през поленовия сезон, когато са били навън и се приберат, да измият ръцете си, да внимават да не пипат с ръцете очите си, защото по този начин могат да вкарат полените. Махане на дрехи и вземане на душ може да е доста ефикасен начин за предпазване от проблемите със сенната хрема.
Надежда в лечението на сенната хрема дават различните форми на имунотерапия, които се експериментират – частици от алергени, генни терапии, които е вероятно да навлязат в може би обозримо бъдеще. Според доц. Стаевска по-добри времена са възможни: „Не можем да се върнем в миналото и да затънем в инфекции, но може би съвременният и стерилен начин на живот, който довежда до епидемиите от алергия, ще контраатакуваме, като вземем това, което сме изгубили по пътя.”
Източник: Труд
