Вирусологът на лаборатория „ЛИНА” напомня, че и при този вид вирусни заболявания антибиотиците са напълно безполезни. За избора на правилно лечение е в помощ бързата лабораторна диагностика
През летния сезон по-често се наблюдават стомашно-чревни инфекции. В голямата си част те се дължат на предаване на вируси и бактерии по фекално-орален път чрез замърсени ръце, предмети и повърхности, заразена храна или вода. Може би малко хора знаят, че към тази група условно принадлежат и два хепатитни вируса - Хепатит А и Хепатит Е.
„Хепатит А е най- широко разпространеният тип вирусен хепатит. В България неговият относителен дял сред острите вирусни хепатити е над 70%”, заявява вирусологът на лаборатория „ЛИНА” д-р Татяна Николова.
Източник на заразата е всеки човек с остра инфекция, независимо от формата на клиничното протичане. Предаването на заразата става най-често по контактно-битов път, но значение имат и водният и хранителният. Това лесно може да се случи при консумация на суровa или не добре обработенa риба и други морски дарове, уловени в замърсени с вируса води. Често е достатъчно замърсената храна да попадне в салати, сандвичи, десерти и други ястия, откъдето при консумация вирусът навлиза директно в храносмилателния тракт и кръвообращението на човека. Той разбира се може да бъде пренесен и от друг човек, който вече е носител на вируса и е замърсил съдове или прибори за хранене с него. Инкубационният период, след който започва заболяването, варира между 15 и 45 дни. Клиничното протичане е от безсимптомно до силно изразени клинични форми. Жълтеницата (иктер) е необичайна при децата, по-малки от 4 години, но е характерна при възрастните. Първите признаци са обща отпадналост, намаление на апетита, гадене, понякога повръщане. Болните се оплакват от тежест и болки в дясното подребрие. Този период е около 5 дни, в края на който урината потъмнява, изпражненията побеляват и се увеличават стойностите на чернодробните ензими. Иктеричният стадий е средно 7-10 дни, като по тежест бива лека, средно тежка и тежка форма в съотношение 50:25:25. Периодът на оздравяването е продължителен от 2 до 4-5 месеца и е в зависимост от тежестта на заболяването.
Хепатит А вирусната инфекция е трудно клинично различима от останалите типове вирусен хепатит. Повишението на чернодробните ензими е показател за чернодробно увреждане, но не е специфично.
„Основният маркер на инфекцията е появата на антитела срещу Хепатит А от клас IgM- anti HAV IgM, които се появяват в края на инкубационния период. Те достигат висока концентрация още в първите дни на заболяването и намаляват до пълното им изчезване не по-късно от 6-тия месец от началото на заболяването. Около 20-тия ден се образуват т. н. IgG антитела - Anti HAV IgG, които се задържат много дълго време и са маркер както за настояща, така и за минала инфекция. Същият клас антитела се появяват и при приложена ваксина за хепатит А. Директният маркер за хепатит А е установяване на Хепатит А антиген –(HAAg) във фекалии. Той се появава 1-2 седмици преди клиничните признаци и може да бъде установен до две седмици след острото начало”, обяснява вирусологът д-р Николова.
И трите маркера се откриват с усъвършенствания вариант на хемилуминисцентния метод – електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA). Той е най-подходящ за целта – бърз, чувствителен и точен. Точно поради тази причина се прилага в медицинска лаборатория „ЛИНА”.
Вторият споменат хепатитен вирус - Хепатит Е (HEV) е чревно предаван. Инкубационният период при него е 35-45 дни. Вирусът се установява в кръвта около 20-тия ден от заразяването, а във фецеса една седмица по- късно. По своята клинична характеристика хепатит Е не се различава съществено от хепатит А.
„Най-съществена разлика се откроява при заразени бременни жени, като смъртността при тях е около 20-30%. Подобно на Хепатит А субклиничната форма преобладава при деца и по-високата възраст е фактор за появата на силно изразена клинична картина”, допълва д-р Николова.
Епидемични взривове и спорадични случаи се наблюдават в целия свят. Основният рисков фактор за заразяването с HEV е консумация на замърсена с фекалии вода в ендемичните райони. Близкият контакт в домашни условия не представлява съществен риск за разпространението на инфекцията.
Лабораторната диагностика на Хепатит Е вирусната инфекция се основава предимно на откриването на специфични антитела – Anti HEV IgM и Anti HEV IgG по метода ЕЛАЙЗА. Разработени са и други методи като полимеразна верижна реакция- PCR за откриване на РНК на HEV в кръв и фецес през кратката фаза на инфекцията (около 3 седмици). Медицинска лаборатория „ЛИНА” извършва всички изброени изследвания.
„Най-ефективният и достъпен начин за предпазване от хранителни инфекции, причинени от вируси, разбира се е добрата лична хигиена – редовното измиване на ръцете, приборите, съдовете и всички предмети, които влизат в контакт с храната. Качественият контрол върху хранителните източници и тяхната предварителна кулинарна обработка също са от голямо значение. Ако обаче вече сме се заразили и трябва да се борим с вирусната инфекция, нека си припомним, че в тези случаи антибиотиците са напълно безполезни. Ранната, бърза и точна диагностика ни дава решение за правилния избор на лечение”, съветва д-р Николова.
