Нищо не може да замени това да спиш на пясъка и да се събудиш от първите лъчи на слънцето
Чавдар Ченков е от Бургас и от дълги години ходи на къмпинг. Любител е на дивата природа и най-вече на малките закътани плажове, които могат да се намерят по Южното Черноморие. Признава, че не остава за повече 2-3 дни под звездите, но не би заменил това усещане с нощувка в луксозен хотел. Той е против въвеждането на нов закон, който ще ограничи паркирането и нощуването на 100 метра от плажа и смята, че къмпингуването по-скоро трябва да се регламентира по някакъв начин, вместо да се забранява напълно.
Скачаме направо в темата: Какво мислите за решението на депутати, да забранят къмпингуването на 100 метра от плажа?
При положение, че има изградени хотели, на много по-малко от тези 100м, няма как да не погледна на това решение, като на абсурдно и лобистко. Лично аз не съм чул досега такъв хотел да е затворен или да са му наложени глоби съизмерими с тези, които са предвидени за обикновените граждани решили да си опънат палатка на плажа.
От колко години ходите на палатка сред дивата природа?
За първи път нощувах на палатка 8-ми клас, когато бях на едно еко училище и много ми допадна. След това съм бил на палатка и в Германия над друго подобно обучение, организирано от тяхната водна спасителна служба. По-сериозно го практикувам от около 10 години, но обикновено не оставам за повече от 2 или 3 дни, може би седмица максимум.
С какво палатката на един див плаж превъзхожда посещението на модерен хотел в Слънчев бряг например?
Ами за начало модерните хотели в Слънчев Бряг изобщо не са толкова модерни(, чисти, поддържани или заслужили правилният брой звезди), ако ги сравним с високият клас хотели в Европа и Щатите. Но не е това е въпросът. Да спиш на пясъка, да се събудиш от първите лъчи на слънцето, да си в хармония с тишината и природата около теб, това са уникални усещания, които не можете да изпитате в нито един хотел. Това е само бегъл опит да опиша емоциите, с които човек се обогатява, когато е сред природата. Най-добре е човек да го изживее, аз лично не мисля, че имам дар словото да го опиша.
Естествено има я и другата страна – липсата на постоянно течаща вода, пералня, миялна, климатик, матрак с мемори пяна, хлориран басейн, сауна, соларно студио и какви ли не още дребни комфорти. Комфорти, от които поне аз се лишавам на драго сърце, когато съм сред природата. Несъществени комфорти, за които човек бързо забравя край лагерния огън и под звездното небе.
До каква степен сте причинявали вреда на околната среда, когато сте къмпингували на плажа?
Не мисля, че имам експертизата да преценя това, най-добре да питаме някой специалист еколог. Признавам, че сигурно сме подплашвали несъзнателно някакви дребни животинки като сме опъвали палатки на някое по-рядко обитаемо място, но никога не сме оставяли боклуци след нас. Абсолютно винаги в планината, или на морето си носим торбички за боклук, които взимаме с нас на тръгване и изхвърляме в най-близкият контейнер, който намерим. Ако не намерим ги слагаме в колите и ги носим с нас, докато стигнем някое село или град. Също така съм участвал и организирал доброволни почиствания на диви плажове.
Недоволните от новия закон искат правила, а не забрани за дивото къмпингуване. Как то може да бъде регламентирано според Вас?
Има различни варианти. Един от тях е да има качествени къмпинги, където около всяко място за палатка/каравана има отгледан жив плет, има си предвидени места за вода и газ, където да свържеш кемпера си, както и нормални тоалетни.
Другият вариант е да се разчита на доброволното регистриране на диво-къмпингуващите, които да се отчитат пред държавен орган, за това кога и колко време мислят да прекарат на палатка по някой див плаж, ако това време е повече от седмица и да получават някакви разрешителни.
Трети вариант е всеки, който иска да разпъне палатка някъде по дивото, да плаща някаква минимална годишна такса (подобно на такса смет), която да отива в един фонд, средствата от който напълно прозрачно да бъдат използване за почистване на плажовете и поддържане на естествените еко-системи. Естествено това трябва да важи само за малки палатки, до 4 местни да кажем, не върви да разпънеш шатра за 20 човека на някое диво място, под предлог, че къмпингуваш там, а всъщност да организираш някакъв вид търговия например.
Запознати ли сте как са решили този въпрос в Европа?
Нямам много подробни наблюдения, но съм убеден, че хората, изготвили закона имат какво да научат както от практиката в Гърция, така и от тази в Норвегия и Швеция.
Смятате ли да се съобразите със закона или ще продължите да ходите на палатка?
По последни данни законът беше отменен поне в досегашният му вид, така че за момента не виждам причина да спирам да ходя на палатка. Надявам се винаги да имам възможност да го правя, защото човек не може да усети красотата на дивата природа само от телевизионния екран.
Чавдар Ченков е от Бургас и от дълги години ходи на къмпинг. Любител е на дивата природа и най-вече на малките закътани плажове, които могат да се намерят по Южното Черноморие. Признава, че не остава за повече 2-3 дни под звездите, но не би заменил това усещане с нощувка в луксозен хотел. Той е против въвеждането на нов закон, който ще ограничи паркирането и нощуването на 100 метра от плажа и смята, че къмпингуването по-скоро трябва да се регламентира по някакъв начин, вместо да се забранява напълно.
Скачаме направо в темата: Какво мислите за решението на депутати, да забранят къмпингуването на 100 метра от плажа?
При положение, че има изградени хотели, на много по-малко от тези 100м, няма как да не погледна на това решение, като на абсурдно и лобистко. Лично аз не съм чул досега такъв хотел да е затворен или да са му наложени глоби съизмерими с тези, които са предвидени за обикновените граждани решили да си опънат палатка на плажа.
От колко години ходите на палатка сред дивата природа?
За първи път нощувах на палатка 8-ми клас, когато бях на едно еко училище и много ми допадна. След това съм бил на палатка и в Германия над друго подобно обучение, организирано от тяхната водна спасителна служба. По-сериозно го практикувам от около 10 години, но обикновено не оставам за повече от 2 или 3 дни, може би седмица максимум.
С какво палатката на един див плаж превъзхожда посещението на модерен хотел в Слънчев бряг например?
Ами за начало модерните хотели в Слънчев Бряг изобщо не са толкова модерни(, чисти, поддържани или заслужили правилният брой звезди), ако ги сравним с високият клас хотели в Европа и Щатите. Но не е това е въпросът. Да спиш на пясъка, да се събудиш от първите лъчи на слънцето, да си в хармония с тишината и природата около теб, това са уникални усещания, които не можете да изпитате в нито един хотел. Това е само бегъл опит да опиша емоциите, с които човек се обогатява, когато е сред природата. Най-добре е човек да го изживее, аз лично не мисля, че имам дар словото да го опиша.
Естествено има я и другата страна – липсата на постоянно течаща вода, пералня, миялна, климатик, матрак с мемори пяна, хлориран басейн, сауна, соларно студио и какви ли не още дребни комфорти. Комфорти, от които поне аз се лишавам на драго сърце, когато съм сред природата. Несъществени комфорти, за които човек бързо забравя край лагерния огън и под звездното небе.
До каква степен сте причинявали вреда на околната среда, когато сте къмпингували на плажа?
Не мисля, че имам експертизата да преценя това, най-добре да питаме някой специалист еколог. Признавам, че сигурно сме подплашвали несъзнателно някакви дребни животинки като сме опъвали палатки на някое по-рядко обитаемо място, но никога не сме оставяли боклуци след нас. Абсолютно винаги в планината, или на морето си носим торбички за боклук, които взимаме с нас на тръгване и изхвърляме в най-близкият контейнер, който намерим. Ако не намерим ги слагаме в колите и ги носим с нас, докато стигнем някое село или град. Също така съм участвал и организирал доброволни почиствания на диви плажове.
Недоволните от новия закон искат правила, а не забрани за дивото къмпингуване. Как то може да бъде регламентирано според Вас?
Има различни варианти. Един от тях е да има качествени къмпинги, където около всяко място за палатка/каравана има отгледан жив плет, има си предвидени места за вода и газ, където да свържеш кемпера си, както и нормални тоалетни.
Другият вариант е да се разчита на доброволното регистриране на диво-къмпингуващите, които да се отчитат пред държавен орган, за това кога и колко време мислят да прекарат на палатка по някой див плаж, ако това време е повече от седмица и да получават някакви разрешителни.
Трети вариант е всеки, който иска да разпъне палатка някъде по дивото, да плаща някаква минимална годишна такса (подобно на такса смет), която да отива в един фонд, средствата от който напълно прозрачно да бъдат използване за почистване на плажовете и поддържане на естествените еко-системи. Естествено това трябва да важи само за малки палатки, до 4 местни да кажем, не върви да разпънеш шатра за 20 човека на някое диво място, под предлог, че къмпингуваш там, а всъщност да организираш някакъв вид търговия например.
Запознати ли сте как са решили този въпрос в Европа?
Нямам много подробни наблюдения, но съм убеден, че хората, изготвили закона имат какво да научат както от практиката в Гърция, така и от тази в Норвегия и Швеция.
Смятате ли да се съобразите със закона или ще продължите да ходите на палатка?
По последни данни законът беше отменен поне в досегашният му вид, така че за момента не виждам причина да спирам да ходя на палатка. Надявам се винаги да имам възможност да го правя, защото човек не може да усети красотата на дивата природа само от телевизионния екран. 
