В първата част от интервюто си пред e-burgas, президентът на Бургаски свободен университет /БСУ/ Петко Чобанов сподели за излязлото наскоро решение на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, обявяващо за дискриминационна практиката - да не се плащат стипендии на студенти от това учебно заведение. Решението е с фундаментална стойност и отваря вратите за оспорване и на други текстове в Закона за висшето образование, като например - субсидиите за частните и държавни университети. "Получаваме ли държавна субсидия, обучението при нас ще е безплатно", смело заяви в първата част на интервюто проф.д-р Петко Чобанов. По думите му издръжката на един студент в БСУ е много по-ниска отколкото на учащите в държавните ВУЗ-ове. Това се дължало на ред фактори - оптимизирана администрация, добър мениджмънт, иновации и ред други.
-Г-н Чобанов, как виждате готвените промени в закона за висшето образование?Една от тях бе свързана с т.нар. „академично номадство”, т.е. един хабилитиран преподавател да участва в акредитация само на един университет.
- Законът за висшето образование е много странен. От много години в него са правени само различни промени, предлагащи определени конюнктурни решения. Голяма част от тях са свързани с въвеждането на количествени ограничения и забрани. Те отразяват невъзможността на държавата да се справи със създадени от нея проблеми. За какво става дума? Вече няколко екипа на министерството на образованието умуват как да редуцират мрежата на висшите училища. Между впрочем, решението на този проблем е изцяло в ръцете на държавата – тя има всички инструменти, които и позволяват да създава и закрива висши училища. Докато умува по въпроса, водена от политически съображения, държавата задълбочи още повече проблема, като създаде десетки нови университети и звена. Историята много прилича на двуликия елински бог Янус – едната страна създава нови висши училища, а другата се оплаква, че са много. И вместо да задейства дадените и по закон инструменти за решаване на проблема, тя започна да измисля редица количествени ограничения – колко души трябва да има един факултет, колко да бъде една катедра, каква да бъде структурата на преподавателския състав, в колко университета да чете един преподавател. Пълно безумие. Разбира се, държавата създаде и администрация, която да контролира това. Много пари на данъкоплатеца отиват за издръжка на тази администрация. Не ми е известен, обаче, нито един случай, при който тези ограничения да не са преодолявани. Нови университети се създаваха и много народни пари отиваха на вятъра. За да решите един сложен проблем трябва мъжество, много по-лесно е да имитирате решаването му, особено ако това става с парите на други. Такова нещо няма никъде по света. В целия свят е гордост, както за университета, така и за преподавателя, ако той бъде канен в друг университет . Българският ректор, обаче, вместо да му стисне ръката трябва да го накара да подпише декларация, в която да го увери, че няма да чете другаде. Унизително.
-А бакалавърска степен за 3 години?
-Истината е, че по света продължителността на бакалавърските програми е 3 или 4 г. Преди повече от 15 г. България избра четиригодишния модел. Да се смени този модел трябва да има много сериозни причини и трябва да се подхожда много внимателно. Образованието е дългосрочен процес и то, наред с другите си функции, цели да подготви работна сила с определена квалификация. Тази квалификация е съставна част от длъжностните характеристики на всички работни места. За този дълъг период работодателите в България при подбора на персонала са включили в длъжностните си характеристики знанията и уменията на четиригодишните бакалаври. Квалификационните характеристики на 3 и 4 годишните бакалаври, обаче, са различни. Затова промяната на модела предполага промяна на модела на подбор на персонала на всички работодатели. Иначе е безсмислено. Имайки предвид тази връзка, според мен, нормалната логика на проблема е друга - искат ли българските работодатели промяна на този модел. Сигналите, които излъчват работодателските организации са други - не за промяна на продължителността, а за по-силна връзка с практиката. Университетите не обучават студентите само, за да бъдат обучавани, а да ги подготвят за ефективна професионална реализация. Ние в БСУ не забравяме за това. Това е водещия принцип в образователната ни политика. Затова нашите възпитаници много по-бързо се утвърждават в своите сфери. Постигаме го с предлаганите специалности, организацията на учебния процес и системата ни за контрол на качеството. Знаете ли колко много български студенти се обучават в държавните висши училища по специалности, които никога не са имали намерение да учат и които нямат никакво намерение да упражняват? Правят го само защото държавата ги финансира. В БСУ няма нито един студент, който да не се обучава по първото си предпочитание.
-Как се оптимизират специалностите в БСУ и до колко те са свързани с пазара на труда?
- Както Ви казах нашата мисия е да подготвяме студентите за бърза и успешна професионална реализация. Това предполага няколко неща: да се наблюдава ситуацията на пазара на труда, за да се предлагат специалности, за които има устойчиво търсене; да се следи за изискванията на практиката, за да се формират учебни планове, които да отговарят на тези изисквания и да се контролира процеса, за да се преодолеят възникнали отклонения. Изградили сме и системата си за контрол и поддържане на качеството. Нашите студенти отдавна са свикнали чрез анкети всеки семестър да дават оценка на работата на всеки преподавател, на всяка учебна дисциплина и на всички административни служби. Информацията от тези анкети помага на учебно-научните съвети да подобряват обучението, а преподавателите и служителите знаят, че от тези оценки зависи възнаграждението им. Анкетираме и випускниците веднага след завършването и 3 и 5 г. след това. От там разбираме за оценката им за обучението, колко бързо си намират работа, в какви сфери работят, какви длъжности заемат, с какви проблеми са се срещнали. Така усъвършенстваме учебните програми. Периодично анкетираме и работодателите на нашите възпитаници и ежегодно провеждаме работни срещи с представители на бизнеса. От тях разбираме как випускниците ни се справят с работата, каква е оценката за техните качества, какви знания или умения не им достигат, какви са изискванията на практиката. Така усъвършенстваме учебните планове и разбираме за появата на потребности от нови специалности. При миналогодишната среща с представителите на практиката се открои потребност от специалисти в областта на възобновяемите енергийни източници и веднага отговорихме на тази потребност. Нашата структура на управление ни позволява да бъдем много гъвкави, защото системата ни за управление не генерира никакви други интереси освен посоката към успешната реализация на студентите. Не искам да правя паралел как това стои в държавните университети, но ако погледнете обявите за набиране на специалисти ще видите пълно съответствие на търсените специалности с тези в БСУ, докато в списъка на специалностите на държавните университети ще видите такива, които никога не са се появявали в такива обяви. И няма как да се появят.
-Коментирахте, отново в предварителния ни разговор, че „отваряте вратите” си за чужди студенти.
- Ние отдавна сме отворили врати за чуждестранни студенти, но тази година в подхода ни има нещо ново. За франчайзинг на нашите учебни планове и програми интерес проявяват наши университети-партньори от Турция, Русия и Македония. На висока степен на подготовка сме за провеждане на обучение в тези страни. Интересът на нашите партньори е предизвикан от високото качество на образователните ни технологии и от това, че студентите ще получат дипломи признати в цялото европейско пространство, защото дипломата на БСУ е съпроводена с европейска диплома. Интересът е много голям, защото в тези страни раждаемостта е висока и, за разлика от България, мрежата им на висшите училища е недостатъчна.
-Тази година изтича акредитацията ви. Готови ли сте да получите нова ?
-Още миналата година сме подали всички необходими документи и очакваме доклада на комисията. Процедурата по акредитиране е тромава и комисията работи твърде бавно. Нямаме никакви притеснения. Ние сме сертифицирани с международен стандарт за качество от Международната организация по стандартизация . Наскоро международните експерти ни присъдиха по-високото равнище на сертификата ISO 9001:2008.
-И последно, г-н Чобанов, един любопитен въпрос - Колко струва часовника ви ?
-Кой? Този за който пишат, че струва 50 хил. евро ли? Сега не съм с него, този е по-скъп – струва цели 200 лв.. Свикнал съм с такъв тип „новини” и ги приемам с усмивка.
-Г-н Чобанов, как виждате готвените промени в закона за висшето образование?Една от тях бе свързана с т.нар. „академично номадство”, т.е. един хабилитиран преподавател да участва в акредитация само на един университет.
- Законът за висшето образование е много странен. От много години в него са правени само различни промени, предлагащи определени конюнктурни решения. Голяма част от тях са свързани с въвеждането на количествени ограничения и забрани. Те отразяват невъзможността на държавата да се справи със създадени от нея проблеми. За какво става дума? Вече няколко екипа на министерството на образованието умуват как да редуцират мрежата на висшите училища. Между впрочем, решението на този проблем е изцяло в ръцете на държавата – тя има всички инструменти, които и позволяват да създава и закрива висши училища. Докато умува по въпроса, водена от политически съображения, държавата задълбочи още повече проблема, като създаде десетки нови университети и звена. Историята много прилича на двуликия елински бог Янус – едната страна създава нови висши училища, а другата се оплаква, че са много. И вместо да задейства дадените и по закон инструменти за решаване на проблема, тя започна да измисля редица количествени ограничения – колко души трябва да има един факултет, колко да бъде една катедра, каква да бъде структурата на преподавателския състав, в колко университета да чете един преподавател. Пълно безумие. Разбира се, държавата създаде и администрация, която да контролира това. Много пари на данъкоплатеца отиват за издръжка на тази администрация. Не ми е известен, обаче, нито един случай, при който тези ограничения да не са преодолявани. Нови университети се създаваха и много народни пари отиваха на вятъра. За да решите един сложен проблем трябва мъжество, много по-лесно е да имитирате решаването му, особено ако това става с парите на други. Такова нещо няма никъде по света. В целия свят е гордост, както за университета, така и за преподавателя, ако той бъде канен в друг университет . Българският ректор, обаче, вместо да му стисне ръката трябва да го накара да подпише декларация, в която да го увери, че няма да чете другаде. Унизително.
-А бакалавърска степен за 3 години?
-Истината е, че по света продължителността на бакалавърските програми е 3 или 4 г. Преди повече от 15 г. България избра четиригодишния модел. Да се смени този модел трябва да има много сериозни причини и трябва да се подхожда много внимателно. Образованието е дългосрочен процес и то, наред с другите си функции, цели да подготви работна сила с определена квалификация. Тази квалификация е съставна част от длъжностните характеристики на всички работни места. За този дълъг период работодателите в България при подбора на персонала са включили в длъжностните си характеристики знанията и уменията на четиригодишните бакалаври. Квалификационните характеристики на 3 и 4 годишните бакалаври, обаче, са различни. Затова промяната на модела предполага промяна на модела на подбор на персонала на всички работодатели. Иначе е безсмислено. Имайки предвид тази връзка, според мен, нормалната логика на проблема е друга - искат ли българските работодатели промяна на този модел. Сигналите, които излъчват работодателските организации са други - не за промяна на продължителността, а за по-силна връзка с практиката. Университетите не обучават студентите само, за да бъдат обучавани, а да ги подготвят за ефективна професионална реализация. Ние в БСУ не забравяме за това. Това е водещия принцип в образователната ни политика. Затова нашите възпитаници много по-бързо се утвърждават в своите сфери. Постигаме го с предлаганите специалности, организацията на учебния процес и системата ни за контрол на качеството. Знаете ли колко много български студенти се обучават в държавните висши училища по специалности, които никога не са имали намерение да учат и които нямат никакво намерение да упражняват? Правят го само защото държавата ги финансира. В БСУ няма нито един студент, който да не се обучава по първото си предпочитание.
-Как се оптимизират специалностите в БСУ и до колко те са свързани с пазара на труда?
- Както Ви казах нашата мисия е да подготвяме студентите за бърза и успешна професионална реализация. Това предполага няколко неща: да се наблюдава ситуацията на пазара на труда, за да се предлагат специалности, за които има устойчиво търсене; да се следи за изискванията на практиката, за да се формират учебни планове, които да отговарят на тези изисквания и да се контролира процеса, за да се преодолеят възникнали отклонения. Изградили сме и системата си за контрол и поддържане на качеството. Нашите студенти отдавна са свикнали чрез анкети всеки семестър да дават оценка на работата на всеки преподавател, на всяка учебна дисциплина и на всички административни служби. Информацията от тези анкети помага на учебно-научните съвети да подобряват обучението, а преподавателите и служителите знаят, че от тези оценки зависи възнаграждението им. Анкетираме и випускниците веднага след завършването и 3 и 5 г. след това. От там разбираме за оценката им за обучението, колко бързо си намират работа, в какви сфери работят, какви длъжности заемат, с какви проблеми са се срещнали. Така усъвършенстваме учебните програми. Периодично анкетираме и работодателите на нашите възпитаници и ежегодно провеждаме работни срещи с представители на бизнеса. От тях разбираме как випускниците ни се справят с работата, каква е оценката за техните качества, какви знания или умения не им достигат, какви са изискванията на практиката. Така усъвършенстваме учебните планове и разбираме за появата на потребности от нови специалности. При миналогодишната среща с представителите на практиката се открои потребност от специалисти в областта на възобновяемите енергийни източници и веднага отговорихме на тази потребност. Нашата структура на управление ни позволява да бъдем много гъвкави, защото системата ни за управление не генерира никакви други интереси освен посоката към успешната реализация на студентите. Не искам да правя паралел как това стои в държавните университети, но ако погледнете обявите за набиране на специалисти ще видите пълно съответствие на търсените специалности с тези в БСУ, докато в списъка на специалностите на държавните университети ще видите такива, които никога не са се появявали в такива обяви. И няма как да се появят.
-Коментирахте, отново в предварителния ни разговор, че „отваряте вратите” си за чужди студенти.
- Ние отдавна сме отворили врати за чуждестранни студенти, но тази година в подхода ни има нещо ново. За франчайзинг на нашите учебни планове и програми интерес проявяват наши университети-партньори от Турция, Русия и Македония. На висока степен на подготовка сме за провеждане на обучение в тези страни. Интересът на нашите партньори е предизвикан от високото качество на образователните ни технологии и от това, че студентите ще получат дипломи признати в цялото европейско пространство, защото дипломата на БСУ е съпроводена с европейска диплома. Интересът е много голям, защото в тези страни раждаемостта е висока и, за разлика от България, мрежата им на висшите училища е недостатъчна.
-Тази година изтича акредитацията ви. Готови ли сте да получите нова ?
-Още миналата година сме подали всички необходими документи и очакваме доклада на комисията. Процедурата по акредитиране е тромава и комисията работи твърде бавно. Нямаме никакви притеснения. Ние сме сертифицирани с международен стандарт за качество от Международната организация по стандартизация . Наскоро международните експерти ни присъдиха по-високото равнище на сертификата ISO 9001:2008.
-И последно, г-н Чобанов, един любопитен въпрос - Колко струва часовника ви ?
-Кой? Този за който пишат, че струва 50 хил. евро ли? Сега не съм с него, този е по-скъп – струва цели 200 лв.. Свикнал съм с такъв тип „новини” и ги приемам с усмивка. 
