Четирима ентусиазирани бургазлии са решили да зарадват полски младеж, болен от детски паралич. Те разбрали, че Патрик колекционира шалове на футболни отбори. За международния ден на доброто, той ще получи още 20 за колекцията си. Представяме ви писмото, което организаторите на инициативата ще изпратят на поляка, заедно с шаловете и други футболни аксесоари:
Скъпи Патрик, 16 .02. 2014г.
Със сигурност Вие нас не ни познавате, но е вероятно да познавате страната ни. Ние сме четирима приятели от България: Дияна, Михал, Венелин и Ивайло и причината да Ви пиша е, че репортаж на полската телевизия нас вече ни запозна с Вас. Задочно.
Как: Докато на 05 януари 2014-та отец Михал Шлахцяк ни гостуваше, по негова молба, гледахме новинарската емисия на полска сателитна телевизия. В един от репортажите полските журналисти излъчиха обстоен материал за чудесното хоби на млад мъж, който е запален футболен почитател. Тогава разбрахме, че това сте Вие Патрик и че в подкрепа на любимия Ви футбол Вие колекционирате шаловете на любими футболни отбори. Искрено се озадачихме, когато с радост и гордост споделихте, че към момента на интервюто домашната Ви колекция вече наброява над 340 клубни шала. Впечатляваща бройка!
В този момент Дияна, моята съпруга, предложи ние също да се присъединим към колекцията Ви, като Ви изпратим един шал на български отбор. Макар и изречено спонтанно, това бе наистина добро предложение. Да, то много ни допадна, но и веднага ни сблъска с един непосилен проблем: ние в България не разполагахме с никакви координати към Патрик от Полша.
С намирането на адреса Ви се зае Вашият сънародник о.Михал като обеща, че ще направи всичко възможно, за да ни помогне. Нашият приятел беше уверен, че ще успее, но от друга страна о.Михал не можеше да се ангажира с какъвто и да било краен срок в намирането на адреса Ви. И тъй като нямаше срок, който да ни притиска, предложих да използвам времето пред нас за намирането на колкото се може повече шалове. Затова, независимо вече от късния час - не се поколебах да позвъня на Ивайло Иванов, с когото в един випуск бяхме завършили „Връзки с обществеността”. С няколко думи въведох колегата ми в ситуацията и го помолих за съдействие. Ивайло прие от раз и запален от безкористната идея, също обеща помощта си.
И така: В края на януари вече имахме 10 шала. На 12 февруари, след завръщането си от Полша, о.Михал ми се обади, че е установил контакт с Вас и че разполага с необходимите ни координати. В петък на 14 февруари Ивайло получи последния от 20-те шала, а междувременно бе успял да осигури още гети и тениски, брандирани с футболни лога.
Ние четиримата единодушно решихме: още в първия работен ден от идващата седмица да изпратим в колетна пратка шаловете до Вас. Тогава видях, че 17 февруари е Международният ден на доброто – явно бе, че тук нищо не се случваше случайно. Първоначално мислехме да Ви изпратим просто един български шал на роден футболен отбор, но хората, въвлечени в тази инициатива, осигуриха повече от очакваното. В България вярваме, че КОГАТО ПО-ДОБРОТО Е ВЪЗМОЖНО, ДОБРОТО НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.
С най-добри чувства:
- Дияна Петкова - учител на деца със специализирани образователни потребности в ОУ”П.Р.Славейков”, гр.Бургас.
- Михал Шлахцяк - свещеномонах в храм Успение Богородично, Бургас, Общност на Възкресенците.
- Венелин и Ивайло – приятели от студентските си години по PR.
[gallery type="slideshow" ids="63807,63808,63809,63810,63811,63812"]
