Днес малцина могат да се похвалят с работа, която им носи истинско удовлетворение. Все пак има и такива. Бургаският пример затова е Маруся Русева, която преди 5 години основа "Арт Ателие" и доведе в града едни от най-големите артисти у нас, с едни от най-запомнящите се и харесвани постановки.
Затова как се прави театър? За трудностите и аплодисментите в края на всяко представление. Какво е да общуваш с най-големите артисти в България и да отговаряш на техните изисквания... Отговори на тези въпроси потърсихме от управителя на "Арт Ателие" - Маруся Русева.
[caption id="attachment_127647" align="aligncenter" width="960"]
През февруари Арт Ателието на Маруся чукна 5 години[/caption]
Маруся, как оценяш работата на „Арт Ателие“ за тези 5 години?
-Направих една равносметка 105 представления и 49 хиляди зрители за тези 5 години. За мен лично е успех, тъй като беше хоби, което аз превърнах в работа. За тези 5 години накарах хора, които буквално 20 години не са влизали в театрална зала, успях да ги накарам, да ги провокирам да влязат и сега тези хора са едни от най-редовните зрители.
Спомена, че всичко е започнало като на майтап…
-Да, като на майтап, от един прочетен пост във фейсбук за едно представление – „Ножица трепач“, което беше на 3 февруари 2011г. , ние започнахме с него. Свързах се с девойката, която беше пуснала , че ще го прави и така започна всичко.
[caption id="attachment_127923" align="aligncenter" width="628"]
Маруся заедно с Александър Кадиев[/caption]
Какво ти носи най-голямо удовлетворение в това, което правиш?
-Имала съм случаи, когато ми иде да се откажа. Питам се има ли смисъл да го правя. Става много трудно, сега с тези реалити формати, хората предпочитат да гледат телевизия, да стоят в домовете си и да ядат шопска салата, кебапчета и кюфтета…
Но пък , когато видиш хора , излизащи от залата с широки усмивки и ти стискат ръцете и ти благодарят , а пък ти не си направил нищо. В крайна сметка някой друг е играл 2 часа… Та това ми носи най-голямо удовлетворение.
Посочи трудностите в работата си, а сещаш ли се за някакви куриозни ситуации?
-Да, определено има и такива. Около постановката „Сега или никога“, която се игра в Созопол. На Краси Ранков му се смъкна панталона, наложи се директора да ходи до колата, която беше на другия край на града…Но имам и гафове, на представянето на „Железният светилник“ в Айтос бях забравила да кажа да пуснат парното. Наложи се след постановката да се извинявам на всеки един от актьорите по отделно…
Какво е да работиш с големи, доказали се актьори?
-Много е хубаво, много е хубаво, въпреки че не искам да свалям ореола на някои актьори, но чесно казано има и такива /единици са/, но има и такива, които в действителността, в реалния живот нямат нищо общо с екранните си образи. В смисъл, че … разочароваш се в един момент. Пак казвам единици са тези случаи, но нещото, което казах на Васил Михайлов преди 2 години , че сякаш част от тях предпочетох да ги познавам само като екранни образи.
Да се върнем към дейността на твоето „Арт Ателие“, в последната година ти доведе в Бургас не само театрални постановки, но и организира запомнящи се концерти
-Да, „Арт Ателие“ разшири малко дейността си. Направихме един много хубав джаз фестивал в Бургас в Експо център „Флора“. Естествено благодарение на община Бургас, тъй като нямаше как дасе случи цялото това нещо. Отделно така пак от година-година и половина помагам на моята много близка приятелка Маргарита Димова-Манова, която държи единствения джаз клуб в Созопол. Там тя се зае с нелеката задача да прави джаз концерти в Бургас , чудим се и двете как ни се получава. Аз й помагам чисто организационно.
Какво предстои от тук нататък?
-Сега на 16 февруари предстои „Колко е важно да бъдеш сериозен“, правим едно турне с Театъра на Армията, на 15-и ще бъдем в Елхово, на 16-и в Бургас, на 17-и в Поморие. Това е една много хубава комедия и на 26-и февруари „Железният светилник“ за осми път в Бургас. Цели седем пъти салоните бяха препълнени. Във всяка една зала, ние сме го правили в ДНА и в Операта, последните няколко пъти и в НХК, но това представление е прецедент в моята 5-годишна история. Това е представлението, което най-много е играно и винаги е пълно. Има хора, които го гледат по два и по три пъти и пак идват да го гледат.
На 19-и февруари ще правим един концерт в НХК на Брас Асоциация КОМБО – забавното лице на джаза, аз съм им организатор за Бургас. Февруари ще бъде месецът на Татър Българска армия, с тях започнах преди 5 години и с тях искам да отпразнувам петата годишнина.
Тук е моментът да се обърнеш с няколко думи към хората в Бургас
-Първо искам да благодаря на всички медии, които отразяват това, което правя, тъй като плакатите не се оказват достатъчни като средство за информация. Ако ви няма вас просто хората няма как да научават. Държа да кажа, че вашият сайт беше първият, който медийно ми подаде ръка и се заинтересува от това което правя, за което много благодаря.
А пък на бургазлии мога да пожелая да са живи и здрави и да идват на театър. Нека като си харесат някоя постановка да се сдобиват с билет в последния момент. Хубаво е да си го закупят поне две седмици преди самото представление.
