Нина Чалъкова е типичен представител на частния дребен бизнес. Тя притежава магазин за италианско облекло в центъра на Бургас, който обаче е почти фалирал. Дамата е въртял търговия в ЮАР, Франция, Италия и Германия. От няколко години е в България, като нейната надежда е била, че ще може да просперира в родината си. Нищо подобно обаче не се е случило и в момента Нина отново ще стяга куфарите, за да бяга в чужбина.
-Какво се случи с вас? Защо отново си тръгвате от България?
- Опитах се да развия някакъв бизнес, но не се получи. Хората просто нямат пари. Българите предпочитат да си купуват дрехи от магазините втора употреба. С тези доходи,които имат това е обяснимо. Ще ви кажа, че постоянно поддържам връзка с мои колеги в Италия ,които продават същата стока, която аз предлагам на двойна цена. Техните обороти обаче са несравними, с това което аз заработвам. Всъщност не може да става и сравнение. В Италия заплатите варират около 1600-2000 евро, тук става въпрос за 500-600-700 лева. Има и голяма вълна от безработни.
-Вие все пак се надявахте, че нещо може да се получи....
-Надявах се, но не се получи нищо. Забелязвам, че хората са постоянно намръщени, няма тонус, настроение. Аз дълго време не бях живяла в България, и действително бях отвикнала от тази атмосфера. В Италия хората са ведри, усмихнати, позитивни. Дори и в ЮАР е така, независимо какво се говори за тази държава. Тук живеем в някаква тягостна атмосфера. Като че ли това е друг свят.
- Как може да оцените условията за бизнес?
- Като невъзможни. Много е трудно тук да се печелят пари от нормална дейност. Ще ви дам отново пример с ЮАР. Там кандидатствах за кредит в една банка. Бях одобрена за два часа, а след още два часа парите ми бяха преведени по сметка. Тук, у нас човек се чувства като престъпника, когато се наложи да тегли кредит. Третират го като някакъв просяк. Позорно е. Чувствам се като емигрант в собствената си държава!
- Каква е равносметката ви от бизнеса в България?
- Катострофална. Загубих си апартамента. Загубих и много пари. Всичко това при положение, че съм работила години без почивен ден. Не очаквах, че нещата са толкова мрачни. Моите близки ме предупреждаваха, но аз не вярвах. Сега съм убедена, че в България бизнес не може да се прави по нормалния начин.
- Сега какво ще правите?
- Ще бягам. Отивам в Австралия, в Мелбърн. Имам идеи, които се надявам да реализирам. Мисля, че това е една развита държава, която дава шанс на предприемчивите. И сигурно никога повече няма да се върна в България.
Стефан Боев,Васил Костов
[gallery type="slideshow" ids="64210,64211,64213,64214,64215,64216,64217,64218"] Нина Чалъкова е типичен представител на частния дребен бизнес. Тя притежава магазин за италианско облекло в центъра на Бургас, който обаче е почти фалирал. Дамата е въртял търговия в ЮАР, Франция, Италия и Германия. От няколко години е в България, като нейната надежда е била, че ще може да просперира в родината си. Нищо подобно обаче не се е случило и в момента Нина отново ще стяга куфарите, за да бяга в чужбина.
-Какво се случи с вас? Защо отново си тръгвате от България?
- Опитах се да развия някакъв бизнес, но не се получи. Хората просто нямат пари. Българите предпочитат да си купуват дрехи от магазините втора употреба. С тези доходи,които имат това е обяснимо. Ще ви кажа, че постоянно поддържам връзка с мои колеги в Италия ,които продават същата стока, която аз предлагам на двойна цена. Техните обороти обаче са несравними, с това което аз заработвам. Всъщност не може да става и сравнение. В Италия заплатите варират около 1600-2000 евро, тук става въпрос за 500-600-700 лева. Има и голяма вълна от безработни.
-Вие все пак се надявахте, че нещо може да се получи....
-Надявах се, но не се получи нищо. Забелязвам, че хората са постоянно намръщени, няма тонус, настроение. Аз дълго време не бях живяла в България, и действително бях отвикнала от тази атмосфера. В Италия хората са ведри, усмихнати, позитивни. Дори и в ЮАР е така, независимо какво се говори за тази държава. Тук живеем в някаква тягостна атмосфера. Като че ли това е друг свят.
- Как може да оцените условията за бизнес?
- Като невъзможни. Много е трудно тук да се печелят пари от нормална дейност. Ще ви дам отново пример с ЮАР. Там кандидатствах за кредит в една банка. Бях одобрена за два часа, а след още два часа парите ми бяха преведени по сметка. Тук, у нас човек се чувства като престъпника, когато се наложи да тегли кредит. Третират го като някакъв просяк. Позорно е. Чувствам се като емигрант в собствената си държава!
- Каква е равносметката ви от бизнеса в България?
- Катострофална. Загубих си апартамента. Загубих и много пари. Всичко това при положение, че съм работила години без почивен ден. Не очаквах, че нещата са толкова мрачни. Моите близки ме предупреждаваха, но аз не вярвах. Сега съм убедена, че в България бизнес не може да се прави по нормалния начин.
- Сега какво ще правите?
- Ще бягам. Отивам в Австралия, в Мелбърн. Имам идеи, които се надявам да реализирам. Мисля, че това е една развита държава, която дава шанс на предприемчивите. И сигурно никога повече няма да се върна в България.
Стефан Боев,Васил Костов
[gallery type="slideshow" ids="64210,64211,64213,64214,64215,64216,64217,64218"] 
