Разпространената тези дни снимка/фоторобот на предполагаемия атентатор от Летища Бургас е първа крачка към разплитането на заговора, довел до 5 израелски туристи и един български гражданин. Досега обаче няма официални данни, които да потвърждават тезата за други участници в атентата срещу автобуса с израелските туристи на летище Бургас. На този въпрос ще се помъчат да отговорят не само българските, но и на американските, израелските и натовските тайни служби през следващите дни.
Самият терорист има чертите на съвременен младеж, подобно на юношата от Кашмир Фейсал Шахзад, опитал се да взриви кола-бомба на "Таймс скуеър" в Ню Йорк на 3 май 2010. Все повече се говори за появата т.нар. трето поколение на "Ал Кайда" – джихадисти от съвременен тип младежи от буржоазни семейства и добро образование, прекарали дълги години в западните университети и със съвременните комуникационни технологии. Дали обаче въпросният атентатор действително принадлежи на "Ал Кайда"? И дали е възнамерявал да взриви автобуса, след като се качи в него или взривът е бил преждевременен? Ако терористът е бил камикадзе, значи принадлежи на "Ал Кайда. Засега обаче тази организация запазва мълчание, което е странно, като се има предвид, че досегашната практика е, преди атентатът да бъде заснет видеоматериал, в който бъдещият самоубиец обявява целите на своята акция, насочена срещу ционистите и американците. Подобна скромност би била неуместна, като се има предвид, че самата "Ал Кайда преминава през драматичен период започнал с ликвидирането на Бен Ладен и други нейни лидери и продължил с поредица от удари срещу нейни структури от Афганистан до Йемен.
Разпространената тези дни снимка/фоторобот на предполагаемия атентатор от Летища Бургас е първа крачка към разплитането на заговора, довел до 5 израелски туристи и един български гражданин. Досега обаче няма официални данни, които да потвърждават тезата за други участници в атентата срещу автобуса с израелските туристи на летище Бургас. На този въпрос ще се помъчат да отговорят не само българските, но и на американските, израелските и натовските тайни служби през следващите дни.
Самият терорист има чертите на съвременен младеж, подобно на юношата от Кашмир Фейсал Шахзад, опитал се да взриви кола-бомба на "Таймс скуеър" в Ню Йорк на 3 май 2010. Все повече се говори за появата т.нар. трето поколение на "Ал Кайда" – джихадисти от съвременен тип младежи от буржоазни семейства и добро образование, прекарали дълги години в западните университети и със съвременните комуникационни технологии. Дали обаче въпросният атентатор действително принадлежи на "Ал Кайда"? И дали е възнамерявал да взриви автобуса, след като се качи в него или взривът е бил преждевременен? Ако терористът е бил камикадзе, значи принадлежи на "Ал Кайда. Засега обаче тази организация запазва мълчание, което е странно, като се има предвид, че досегашната практика е, преди атентатът да бъде заснет видеоматериал, в който бъдещият самоубиец обявява целите на своята акция, насочена срещу ционистите и американците. Подобна скромност би била неуместна, като се има предвид, че самата "Ал Кайда преминава през драматичен период започнал с ликвидирането на Бен Ладен и други нейни лидери и продължил с поредица от удари срещу нейни структури от Афганистан до Йемен.
Това сътрудничество със сунитски организации се обяснява с общата цел – противодействието на Израел и САЩ. Затова не е учудващо, че Израел отвръща със същото. По думите на бившия съветник по националната сигурност на Тел Авив Ози Арад пред кореспондент на израелското военно радио "сега Израел води открита война срещу Иран".
В рамките на своя световен джихад Иран предоставя на широка мрежа сунитски организации финансова помощ, обучение, политическа, информационна и логистична подкрепа. Особено внимание Техеран отделя на връзките си с "Мюсюлмански братя", палестинските организации, както и с редица леви и патриотични арабски партии и движения.
Връзките на Иран с "Ал Кайда"
Въпреки идеологическите и доктринални различия Техеран поддържа сложни и противоречиви отношения с "Ал Кайда" в името на общите им интереси и споделената им вражда към САЩ и Израел. Има множество данни за подобно партньорство и в частност сведенията от базата данни "Хармони" на Уест пойнт, както и от разсекретени документи в американската преса, препечатани и в арабски вестници. В тях се изтъква, че Иран представлява в географско отношение подходящ излаз на "Ал Каида" поради съседството си със страни като Афганистан, Пакистан и Арабско море. След падането на талибанския режим през 2001 г. повечето лидери на "Ал Кайда" и техните семейства, включително Бен Ладен и Ал Зауахири избягаха в Пакистан. Някои обаче предпочетоха Иран. Същата 2001 г. Техеран изпрати делегация в Афганистан само за да гарантира извеждането от тази страна на лидери на "Ал Кайда" и техни близки и настаняването им в Иран зад гърба на американците, които тогава воюваха в Тора Бора. По подобен начин бяха прехвърлени редица кадри на "Ал Кайда от първия и втория ешелон. През 2002 г. с благословението на Бен Ладен и под крилото на революционните гвардейци те основаха своя организация в Иран, която да оказва подкрепа на движението в Афганистан и Пакистан. Сред по-видните членове на тази организация бяха Адил и Сюлейман Абу Гейт, Абу алХейр ал Мъсри, Абу Мохамед ал Мъсри, Абу Хафез ал Мауритани и др. Впоследствие Иран използва отслабването на "Ал Кайда поради антитерористичната кампания на американците за да установи по-тесен контрол върху тези кадри, поставяйки някои под домашен арест, а други използвайки за свои цели. Противоречивият характер на отношенията между терористичната организация и режима на аятоласите се разкрива и от публикуваната от американските власти в навечерието на първата годишнина от убийството на Бен Ладен кореспонденция на техни активисти (март - април 2012 г.). Според американското финансово ведомство лицето Ясин ас Сури (роден 1982 г.) е отговаряло за вкарването на лидерите на "Ал Каида" в Иран, като впоследствие му е наложен домашен арест. Подобно отношение е характерно за иранските власти още от миналия век, когато Техеран е задържал нееднократно шефа на организацията "Ансар ал ислям" молла Крика, който се намира сега в Осло.
В географско отношение Иран представлява важен плацдарм за активистите на "Ал Кайда" в придвижванията им от Афганистан и Пакистан, както и по море до Йемен. Някои наблюдатели считат ръководните и редовите кадри на "Ал Кайда", намиращи се в Иран, за стратегически резерв на мрежата след загубите, които понесе в Афганистан и Пакистан. Отношенията между Иран и "Ал Кайда" са непостоянни и отразяват амплитудата на американските заплахи и развитието на "ядреното досие". Всъщност активистите на "Ал Кайда" са коз в ръцете на Техеран в политическия покер с американците, като аятоласите винаги имат възможността да използват своите "гости" като резервно ръководство на обезглавената организация в Афганистан и Пакистан. Може да се каже, че връзките между "Ал Кайда" и Иран преминават през възходи и спадове в зависимост от хода на ядрените преговори и отношенията Техеран - Вашингтон. Сред каидистите, държани под стража в Иран, бе Насър ал Уахши – лидер на групировката в Йемен, който впоследствие бе предаден на властите в Сана. Според изявления на личния охранител на Бен Ладен Абу Джандал "Ал Кайда" поддържа връзка с иранското правителство на принципа "врага на твоя враг е твой приятел". Според него сред лидените на "Ал Кайда" имало последователни привърженици на близки връзки с Иран, като например Сейф ал Адл и Абу Хафез ал Мауритани. Трябва обаче да се уточни, че кадрите на "Ал Кайда" в Иран изпълняват координационни задачи и не участват в бойни действия. Според информирани източници ролята на посредник между организацията и Техеран играе преди всичко Саад бен Ладен, макар че същият е под домашен арест от падането на талибанското правителство през 2001 г. В САЩ бяха публикувани 17 документа, иззети от дома на Бен Ладен по време на нападението срещу него (измежду 6000 документа). В един от тях става ясно, че след американското нападение срещу Афганистан част от ръководителите на "Ал Кайда" и техните семейства, емигрирали в Иран, където били поставени под охрана. Впоследствие някои от тях били освободени, включително и членове на семейството на Усама бен Ладен. Документите съдържат също така оплакванията от иранците от страна на Атия абд ал Рахман, който става вторият човек след Бен Ладен, преди на тази позиция да бъде издигнат Ал Зауахири. Омар бен Ладен пък информира медиите, че депутация от пакистански и афганистански улеми е лобирала в Техеран за освобождаването на децата на Бен Ладен и че брат му Халед е изпратил писмо до аятола Хаменеи да се намеси за решаване на въпроса. А в писмо от 1.09.2010 г. Бен Ладен пише на шейх Махмуд ал Либи Атия Абдул Рахман следното: "Във връзка с Вашето писмо, че някои братя са отишли в Иран в рамките на план за съхраняването на братята, аз смятам, че Иран не е подходяща дестинация." Същевременно Бен Ладен пише на синовете си Мохамед и Осман да не напускат Иран, тъй като опасността от безпилотните самолети на САЩ е нараснала. На 11 юни 2009 г. Усама бен Ладен пише на Абдалла ал Халаби, че семейството му е в Иран и ще емигрира в Пакистан. В друго послание на Бен Ладен, което може би е изпратено през 2009 г., се казва: "Иран разреши на някои братя да напуснат страната и да отидат в Сирия като израз на добра воля по отношение на другите задържани." От съдебните заседания по заговора за взривяване на саудитския посланик във Вашингтон става ясно, че Иран е обучил и използвал кадри на "Ал Кайда" при осъществяването на атентатите срещу посолствата в Найроби и Дар ес Салам през 1998 г. В рамките на разследванията на атентатите от 11 септември пък става ясно, че Иран се е съгласил за преминаване на кадри на "Ал Кайда" през иранска територия на път за Афганистан.
Същевременно през всичките тези години Иран се стремеше да не даде никакъв повод за обвиняването си в съпричастност към тероризма. Тактиката на Техеран по време на маратонските преговори около ядрената програма на режима беше да изтощи европейските преговарящи, като същевременно изолира американците под претекст, че не са част от региона. Според в. "Вашингтон пост" обаче разследващи, работещи в четири държави, са стигнали до следи на ирански намерения за извършването на атентати срещу ръководни лица и бизнесмени най-малко в седем държави. Събрани са и редица улики – СРС, апаратура и документи.
"Хизбулла" – ливанският съюзник на Иран
Лидерът на ливанската "Хизбулла" шейх Хасан Насралла не крие своите организационни, политически, финансови и военни връзки с Иран. Във всяко свое изявление и реч той подчертава своето пълно доверие към Техеран. Както шейхът, така и движението му са постоянно в центъра на вниманието на Тел Авив и Вашингтон. След 11 септември 2011 г. САЩ включиха "Хизбула" в списъка на терористичните организации, които трябва да бъдат ликвидирани, тъй като участват в задълбочаването на омразата между Запада и исляма. В книгата си "Разказът на един войник от предните редици в борбата срещу тероризма" американският изследовател Ендрю Аксум отбелязва: "Хизбула" придоби практически умения във воденето на партизанска война чрез атаките си срещу израелските сили, които тогава окупираха Ливан." "Бойците на "Хизбула" се делят на две категории: елитни бойци и редови войници. Всички те обаче притежават умения да вземат адекватни решения, без да се нуждаят от заповеди от централното командване." От началото на 90-те години ислямистите от съседните държави виждат в лицето на "Хизбула" отмъстителя за израелските безчинства. Това позволява на това движение да оказва въздействие не само върху шиитските общности в Ливан, но и върху други мюсюлмански кръгове, като използва за пропагандните си цели своята сателитна телевизия "Ал Манар". Бернар Роже, автор на книгата "Джихадът във всекидневния живот", твърди: "Палестинската кауза, за която се бори "Хизбула" и с която се свързват религиозните послания на аятолах Хомейни, бе открадната от сунитските ислямисти и се превърна в знаме в ръцете на шиитското войство и иранската държава. Новите власти в Техеран прегърнаха тази революционна кауза в Ливан, за да получат регионално признание за противодействието си на Израел."
След като президентът Буш ликвидира режима на Саддам Хюсейн през 2003 г. Ирак се превърна в първата арабска страни с шиитско управление. Това даде нов импулс на политическите амбиции на 150-те милиона шиити в целия свят. Според Уали Наср – експерт по иранския шиизъм, тази секта има следното демографско разпределение по страни: 90% - в Иран, 75% - в Азербейджан, 65% - в Ирак, 45% - в Ливан, 30% - в Кувейт, 20% - в Пакистан, 19% - в Афганистан, 16% - в Катар, 10% - в Саудитска Арабия, 6% - в ОАЕ ,и 1% - в Сирия.
Иран и "Хизбула"
Иранските субсидии за "Хизбула" се колебаят между 150 и 300 млн. долара годишно, които се използват за нуждите на държавата в държавата Ливан (в южните квартали на Бейрут и южната част на страната). "Хизбула" разполага с автономна комуникационна система и собствена администрация, която не се подчинява на централните власти на териториите, контролирани от тази организация. Освен това "Хизбула" до голяма степен контролира международното летище Бейрут и органите на военното разузнаване на страната. Сегашното правителство на Наджиб Микати задължително се консултира с "Хизбула" при вземане на решения в сферата на вътрешната и външната политика на страната.
След успешната си война от 2006 г., когато нанесе поражение на Израел, "Хизбула" раздаде по 12 хил. долара на всяко семейство, изгубило своя дом. Това бе гарантирано чрез щедро дарение от 600-700 млн. долара, отпуснато от Техеран. Според "Ранд корпорейшън" "Хизбула" получава по 20 млн. долара годишно от приходите от пиратското кино от триъгълника между Бразилия, Аржентина и Парагвай – районът, който се счита за един от основните източници на финансиране за шиитския тероризъм извън Близкия изток.
Американското правителство понастоящем засилва натиска си за пресичане притока на мръсни пари в касите на "Хизбула", налагайки глоби на американските и ливанските фирми за участието им в глобална мрежа за пране на пари, получени от търговията с наркотици от Латинска Америка, контролирана от тази партия. Тези глоби достигат до един милиард долара и са наложени на три финансови институции на страната – Ливанско-канадската банка, чиято дейност освен това бе замразена, както и на две финансови къщи, и 30 компании за продажба на автомобили в САЩ. Според Джо Бейкър от в. "Вашингтон пост" Ливанско-канадската банка е обвинена, че си е сътрудничала със собственици на банкови сметки в сложна схема за пране на пари, получени от търговията с наркотици извършвана от колумбийски мафиотски структури, които са били прикривани с легалните приходи от продажбите на коли втора употреба, закупувани в САЩ и продавани в Африка. Начело на тази схема бил Айман Джума, лице, което е пряко свързано с "Хизбула". Той е обвинен в изпирането на 200 млн. долара месечно, получени от продажбата на кокаин в Европа и Близкия изток. За целта са били използвани обменни бюра в Ливан, Западна Африка, Панама и Колумбия, чрез които са прекарвани голяма част от мръсните пари.
Ливанско-канадската банка е осмата по големина в Ливан и фондовете му надхвърлят 5 млрд. долара. Банката разполага с 35 клона и с представителство в Монреал. Според Министерството на финансите на САЩ неговите директори са пряко свързани с "Хизбула", чрез нейни резиденти в чужбина, между които и Сафи ед Дин с бюро в Техеран. Освен това банката има и преки отношения с една от банките на "Хизбула" – Прайм банк със седалище в Гамбия. За тази банка пък се знае, че акционер в нея е един от членовете на ливанската Хизбулла. Според таен доклад на Комисията по вътрешна сигурност и отбрана в българския парламент през периода на управлението на Тройната коалиция, в България е имало ливански фирми, които набират средства за "Хизбула" чрез търговски операции.
Като цяло може да се каже, че военната конфронтация в Близкия изток се извършва на три нива. Първото е това на милиции – неправителствени и нередовни формирования, които не са преминали достатъчно военно обучение и разполагат с леко оръжие и обикновени средства за комуникация (джиесеми). Към тази категория могат да се отнесат талибаните, "Ал Кайда в Ирак и палестинските националноосвободителни организации.
Друга категория са въоръжените отряди, които се ползват с правителствена подкрепа и са малко по-добре обучени, макар че въоръжението им се доближава до това на милициите. За разлика от последните обаче те разполагат с ракети – противовъздушни и такива с далечен обсег, включително и с подвижни установки, както и с противотанкови ракети. В тази категория влизат "Хизбула", "Хамас", иранската Революционна гвардия, а извън района – чеченските отряди.
Третата категория/равнище са самите държави с техните въоръжени сили.
Атентатът на летището в Бургас може да се окаже върхът на айсберга – прелюдия към нова фаза на близкоизточната конфронтация, която обаче няма да се ограничава с традиционния театър на военните действия, а все повече ще акцентира върху разширяването на територията на терористичните атентати, включително и в Европа А действащите страни ще бъдат не само "Ал Кайда, но и държави и разузнавателни служби.
назаем от "Дневник"