Бургас е първата община в освободена България

staria burgas На 6 февруари 1878 година руските войски под командването на Лермонтов освобождават Бургас и е учредена първата българска градска община. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи и гъркомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов. В Бургаските покрайнини руските войски създали военна болница под ръководството на Александра Лермонтова. След подписването на Берлинския договор през 1878 г. Бургас става един от шестте административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По силата на Договора в града се завръща част от турското население, но се преселват и първите български бежанци от Източна Тракия и Странджа планина, територии които остават под османска власт. На последните местни избори на 23 октомври 2011 г. Димитър Николов спечели втори мандат още на първи тур с 70.86% от гласоподавателите. Втори с 11.25% остава отново Валери Симеонов. Най-ранният документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е от 1502 г. и го назовава "Пиргос". Това е важно указание, че името е съществувало отпреди нашествието и е заварено от османския завоевател. Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790 г.) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса в средата на XVIII век. Чак до края на ХIХ век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос. През ХIХ век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена. С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следвашите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват. През 1869 г. в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм "Св. св. Кирил и Методий". Общината е основната административно-териториална единица на България. Чрез нея се осъществява местното самоуправление. Всяка община има определени територия, граници, население, наименование и административен център. Общината включва едно или повече съседни селища, като нейна територия е територията на включените в нея населени места. Общината обикновено носи името на населеното място, което е неин административен център. Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. За управлението на всяка община нейните жители (с право на глас) избират пряко общински съвет и кмет на общината. Общинският съвет е съставен от съветници, които са от 11 до 101 на брой в зависимост от големината на общината. Кметът назначава секретар на общината, който организира общинската администрация. В България има 264 общини. Столичната община, поради нейната големина, е административно-териториална единица, която има статут и на област. Общините могат да включват относително самостоятелни части: селища (управлявани чрез кметства) и градски райони. Кметство се създава с решение на общинския съвет след допитване до жителите в едно или повече населени места, които трябва да са повече от 250 души. На градски райони са разделени Столичната община и общините на градовете Пловдив и Варна. Думата "община" може да се отнася за общинската управа (управляващия орган) на община (или селище дори без то да има такъв статут) и/или нейната сграда и общността от хората, живеещи в общината (селището).   автор: banker.bg