[caption id="attachment_59294" align="aligncenter" width="620"]
снимка: chudesa[/caption]
„Боржуа”, „фудбол” и „парламентисти” са част от бисерите, с които са блеснали учениците на провелото се Национално състезание по български език и литература за зрелостници. При проверката на съчиненията преподавателите установили, че голяма част от гимназистите се затрудняват при изписването на елементарни думи.
Те често бъркат „о” с „у”, „е” с „и”, „д” с „т”, „з” със „с” или се чудят къде да сложат „е” при променливото „я”. Така например някои от участниците в състезанието са измислили два варианта на думата „парламентаристи”, пишейки я „парламенталисти” или „парламентисти”.
Други от младежите са прекръстили „пансиона” на „пенсион”, а „бутилките” на „бутиулки”. Греши се и изписването на „д”/”т”, като пример за това е „привързаници на фудбола”, вместо вярното „привърженици на футбола”, посочи тъжните бисери гл.ас. д-р Теофана Гайдарова от ПУ „Паисий Хилендарски”, която е била председател на кандидатстудентския изпит в университета през различни години.
Дванайсетокласниците често бъркат и думи, като „лакътуша”, вместо правилното „лъкатуша”, „боржоазен” или „боржуазен” вместо „буржоазен”, „лафкаджии” и „лафкаджий” вместо „лавкаджии”, „одеало” вместо „одеяло” и „разцъвтяли”, вместо „разцъфтели”.
Често срещано явление е и непознаването на фразеологизмите, което води до пълни безсмислици в съчиненията на гимназистите от цяла Южна България, явили се на състезанието. Гл.ас. д-р Теофана Гайдарова дава като пример следния ученически бисер: „Сгащва го началникът в бара и го пита какво прави по време на работа там, а нашият го гледа като топъл хляб (вместо като ударен с мокър парцал)”. Грешката била допусната не в една, а в няколко конкурсни работи, обясни д-р Гайдарова. Като печална преценка за състоянието на нашата страна и отношението към нея пък един от участниците написал: „Иван четеше вестници, в които пишеше само лошо за България. Те го караха да се срамува. Четеше книги, които го караха да се гордее, че е българин”.
„По мои наблюдения на практика в гимназиите децата изобщо не учат граматика на българския език, с изучаването на която приключват в 7-и клас. И след това се получава един голям луфт, а в 12-и клас се подготвят единствено за матуритетните въпроси, които са свързани само с отделни фрагменти от материала по роден език”, каза пред "Монитор" д-р Гайдарова. Предложението й е в гимназиалния етап българският език и литературата да се изучават като отделни предмети, както и да се работи повече за създаване на комуникативно-речевите умения, за да се повиши грамотността на българския ученик.
В националното състезание все пак са участвали и много добре подготвени гимназисти, които ще бъдат наградени, а получилите отлични оценки ще бъдат записани за студенти във Филологическия факултет на университета./БЛИЦ
снимка: chudesa[/caption]
„Боржуа”, „фудбол” и „парламентисти” са част от бисерите, с които са блеснали учениците на провелото се Национално състезание по български език и литература за зрелостници. При проверката на съчиненията преподавателите установили, че голяма част от гимназистите се затрудняват при изписването на елементарни думи.
Те често бъркат „о” с „у”, „е” с „и”, „д” с „т”, „з” със „с” или се чудят къде да сложат „е” при променливото „я”. Така например някои от участниците в състезанието са измислили два варианта на думата „парламентаристи”, пишейки я „парламенталисти” или „парламентисти”.
Други от младежите са прекръстили „пансиона” на „пенсион”, а „бутилките” на „бутиулки”. Греши се и изписването на „д”/”т”, като пример за това е „привързаници на фудбола”, вместо вярното „привърженици на футбола”, посочи тъжните бисери гл.ас. д-р Теофана Гайдарова от ПУ „Паисий Хилендарски”, която е била председател на кандидатстудентския изпит в университета през различни години.
Дванайсетокласниците често бъркат и думи, като „лакътуша”, вместо правилното „лъкатуша”, „боржоазен” или „боржуазен” вместо „буржоазен”, „лафкаджии” и „лафкаджий” вместо „лавкаджии”, „одеало” вместо „одеяло” и „разцъвтяли”, вместо „разцъфтели”.
Често срещано явление е и непознаването на фразеологизмите, което води до пълни безсмислици в съчиненията на гимназистите от цяла Южна България, явили се на състезанието. Гл.ас. д-р Теофана Гайдарова дава като пример следния ученически бисер: „Сгащва го началникът в бара и го пита какво прави по време на работа там, а нашият го гледа като топъл хляб (вместо като ударен с мокър парцал)”. Грешката била допусната не в една, а в няколко конкурсни работи, обясни д-р Гайдарова. Като печална преценка за състоянието на нашата страна и отношението към нея пък един от участниците написал: „Иван четеше вестници, в които пишеше само лошо за България. Те го караха да се срамува. Четеше книги, които го караха да се гордее, че е българин”.
„По мои наблюдения на практика в гимназиите децата изобщо не учат граматика на българския език, с изучаването на която приключват в 7-и клас. И след това се получава един голям луфт, а в 12-и клас се подготвят единствено за матуритетните въпроси, които са свързани само с отделни фрагменти от материала по роден език”, каза пред "Монитор" д-р Гайдарова. Предложението й е в гимназиалния етап българският език и литературата да се изучават като отделни предмети, както и да се работи повече за създаване на комуникативно-речевите умения, за да се повиши грамотността на българския ученик.
В националното състезание все пак са участвали и много добре подготвени гимназисти, които ще бъдат наградени, а получилите отлични оценки ще бъдат записани за студенти във Филологическия факултет на университета./БЛИЦ 
