Крясъци, удари и агресия в детските градини – темата вълнува обществеността в последните дни, а един от случаите бе именно в Бургас. Скандалът стигна до почти всички институционални нива, но има ли адекватно обяснение, което да разкрива защо и кое провокира такива събития и какъв отпечатък оставят те върху пряко засегнатите страни? Как се гледа на психологическата помощ и подкрепа и има ли стремеж и възможност психотерапевтичните услуги да бъдат финансирани от НЗОК - по тези и други въпроси разговаряме с психолога Борис Савов.
Нека започнем с темата около агресията в детските градини. В случая става дума за психически и физически тормоз в ранна дестка възраст, има ли обяснение подобно поведение от страна на възпитателите?
В социалната психология има едно понятие деиндивидуализация, което обикновено се свързва със загуба или понижение на съзнание, когато човек е в група. За това състояние има много причини и е свързано почти винаги с отпадане на задръжките, което води до отключване на архаични и необуздани подтици, като агресивното поведение е част от тях. Конкретните случаи на насилие от страна на служители в детски и социални заведения, според мен се дължат на емоционално прегаряне, което води до груповия феномен деиндивидуализация, което пък от своя страна води до нахлуване на агресивните импулси в поведението на човека/служителя, които той самия в конкретната ситуация не може да контролира. А емоционалното прегаряне в нашето общество се дължи на ниския стандарт на живот и на ниската емоционална и организационна култура.
Как се отразява подобно поведение на децата?
В детска възраст децата имат нуждата от възрастен, с който с топло и съчувствено отношение да споделят своя път - независимо дали това е родител или педагог. Когато те се сблъскат със значима личност, която е с агресивно поведение вариантите са два: или да се копира агресивното поведение, или да се затворят в себе си тъй като тълкуват, че атаките срещу тях са по тяхна вина, защото не са достатъчно добри. Ако не се поговори с тях от специалист двата типа поведение може да се затвърди и да остане като съществена черта от техния характер.
Беше обявено, че с децата работят кризистни психолози, достатъчна ли е тази подкрепа?
Да, официалните власти уведомиха, че ще бъдат осигурени кризисни психолози за преодоляване на нанесените травми, но на мен ми хареса едно изказване на колега психолог, че е хубаво „психолозите да не се ползват при 42 градуса температура”. Т.е. хубаво е да се ползват за превантивни цели, но ако така или иначе родителите смятат, че детето им има нужда от терапия, то те трябва да потърсят услугите на психотерапевт, тъй като психологът не може да прави терапия. Психологът би трябвало да извършва само консултации.
И в тази връзка родителите на тези деца зададоха един доста адекватен въпрос, който като че ли потъна в скандала около този случай и той беше: „Кой ще плаща терапията на тези деца?“
Колко всъшност ще струва един терапевтичен курс при психотерапевт?
Консултацията с психолог е около 30 лв., а с психотерапевт сумата е по-висока. Строгоиндивидуално е, в зависимост от случая. При някои психотерапията продължава с години. Колкото до въпроса за заплащането, все още няма законов регламент, който да осигурява психотерапевтична подкрепа по клинични пътеки. Държавата не поема подобен разход.
В такъв случай сумата определено ще се стори застрашителна за семейния бюджет на голяма част от родителите… Знаем, че към този момент няма финансиране за такъв вид услуги. Има ли стремеж и възможност психотерапевтичните услуги да бъдат финансирани от НЗОК?
Това би било чудесно, но преди това да се случи би трябвало да се регламентира професията психотерапевт, тъй като според мен именно психотерапевтите би следвало да получават финансиране по клинични пътеки. Такъв регламент у нас все още няма, въпреки изискванията на ЕС. Правени са крачки в тази насока, но до този момент нищо не е постигнато.
Във Франция например с направление и по преценка от личния лекар, може да се ползва единствено психоаналитик (т.е. психотерапевт от психоаналитичната школа), тъй като психоанализата е клинично ориентирана психотерапевтична школа.
Да, не е тайна, че в повечето европейски държави това е отдавна регламентирано, всеки един здравноосигурен гражданин има право на такава. Как си обяснявате липсата на такъв регламент у нас?
Не си го обяснявам по никакъв начин, не виждам активност и от страна на гражданското общество по тази тема. Това за мен означава, че в голяма част от хората преобладава убеждението, че нямат нужда от психологията в своя живот и страдат от стереотипа, че трябва да са луди, за да ходят на психолог или психотерапевт.
До тук става ясно, че достъпът до услугите на психотерапевт в България е силно ограничен, да не кажа невъзможен, а случаите на насилие, като вече не говорим само за такива в детските градини, но и за агресията, която все по-често ни залива. Това не е ли ясен знак, че обществото има нужда от достъп до такава подкрепа?
Обществото ни има крещяща нужда от повишаване на своята емоционална интелигентност, а това няма как да стане без да се добави психологията към нашата култура. Без емоционална или психологична култура хората лесно изпадат в това състояние на деиндивидуализация, което не води до нищо градивно, а напротив –то е с деструктивни последици. Това не е феномен само у нас. Вижда се, че дори света като цяло има нужда от обръщане към психологията – безумните войни са доказателство за това.
До какви последствия може да доведе бездействието на законотвореца в тази насока?
До задълбочаване на невежеството и до все повече „кофти човешки материал”…
