Млад, красив и талантлив- естествено, че ще е бургазлия! Завършил класическо пеене в музикалното училище в Бургас, вече 21-годишен студент в НБУ с поп и джаз пеене, постоянно усъвършенстващ себе си и музикалния си професионализъм, вече издал няколко авторски парчета. Парчета дарени с атрактивните и грабващи клипове, дело на бургаския режисьор Николай Гарабедян.
Талантливият и опасно чаровен Митко Петров няма как да се оплаче от липса на популярност или пък заетост. Същевременно няма амбиции за бърза и лесна слава и комерсиалност. Обича родината си и й остава верен, така както е верен на себе си и музиката. Оптимист е. Зодия Скорпион, жили и премахва всяка пречка пред пътя му.
Поредният осъществен проект на новия секс символ на българската сцена е вече факт. Той ни подарява красивата любовна балада озаглавена "Без заглавие" единствено и само в името на музиката и любовта, разбира се.
И дами, докато не са ви се стопили сърцата от нежните думи, които Митко в песента отправя към любимата- дишайте спокойно! Очарователният млад изпълнител е необвързан и песента въобще не посветена или писана за жена. Всъщност младият творец я е измислил, докато спи... Сънувал я е.
Поздравления за поредния успех и поредната ти крачка напред, Митко! Разбрахме от твои Фейбук публикации, че песента се е родила на сън. Признавам, че е впечатляващ факта, че освен десетките разновидни неща, с които си зает и практикуваш на куп, вече си успял и да се научиш да твориш/работиш на сън! Моля те, разкажи как се случи.
Как така се случи да създадеш песента на сън?
Хе-хе! За първи път ми се случва нещо такова. Просто се събудих с емоцията и усещането, с мелодията и с текста. Веднага след като се събудих организирах нещата така, че да вляза в студиото и на първо време да направим аранжимента, който е дело на Юлиян Янев. И така изключително бързо реализирахме проекта, след което получих и одобрението на доста музиканти от моята среда, както и на колеги и преподаватели от университета. Парчето моментално се хареса на всички.
В този твой творчески сън възможно ли е да е замесено и момиче? Защото толкова нежни думи и красиво послание май не се сънуват без повод... Има ли някоя специална дама?
Не, не, за никоя не е писана тази песен и никого не е вдъхновена. Песента просто се роди на сън. Може би това е самото вътрешно усещане, сякаш подсъзнанието ми е изградило желанието да кажа тези думи на някоя жена. И понеже няма такава в моя живот в момента, предполагам, че подсъзнателно се е родило това усещане.
Къде заснехте клипа към сънуваната песен?
Заснехме клипа на "Без заглавие" през януари в Бургас. Подготвянето на аранжимента, записването на песента и снимането на клипа се случиха много бързо. И ето, че вече е и факт. /усмихва се/
А защо "Без заглавие"?
Песента се казва така, защото на първо място любовта според мен не е точно понятие и може да се усети в различни разновидности. И така за всеки човек е различно, по този начин тя за всеки може да означава това, което човек сам разбира от нея. Всеки сам за себе си да определи какво означават тези думи за него. Дори и да е клише! /смее се/
Ти си млад изпълнител с много различен възглед за живота и подход към публиката си. Знаем колко е лесно да се издигнеш на българска сцена като изкараш парче, в което да разказваш за коли, жени, дрога и дискотеки. Реално нищо не те спира. С нищо ли не те блазни тази леснопостижима слава?
Не. Честно казано не ме блазни идея. В същото време нямам нищо против тези изпълнители, чиито творчество възпява тези ценности. Част от тях дори харесвам определено. Но и много зависи как точно ще се кажат и поднесат тези неща. Харесвам тази музика, която правя и се надявам, че ще бъде оценена и тези, които обичат този стил музика и харесват да чуват тези думи ще оценят проекта.
Кои са идолите ти и какво обичаш да слушаш? Какъв е музикалният идеал за теб?
Аз харесвам и слушам много и различни музикални жанрове. Не обичам да разделям музиката на "тези и онези". За мен е важна песента сама по себе си. Не ме интересува дали тази песен ще е в изпълнение на някое голямо име или на тепърва изгряващ на голямата сцена изпълнител. Важна е единствено и само песента, независимо какъв стил е. От българските изпълнители много харесвам Орлин Павлов, Графа, Любо и Мария Илиева. А от чужбина Джъстин Тимбърлейк е един от най-любимите ми артисти, в неговата музика усещам най-добре своите виждания за музика. И страшно много харесвам последния му албум!
Виждайки колко динамично и съсредоточено се развивш, да очакваме ли съвместен проект с някое голямо име от българската сцена скоро? Имаш ли такива амбиции?
Ами на този етап не. /разсмива се/ Иначе разбира се, че много бих се радвал да направя песен с някое голямо име от българската сцена. Но пак казвам, че за мен не е важно това дали ще работя с известно лице. Важна е песента. Ако се появи такава, която много да ми хареса и такова предложение, с удоволствие бих участвал в някакъв съвместен проект. Но в интерес на истината... има нещо замислено /смее се/, но по-нататък...
А мислиш ли, че успяваш да достигнеш до младежта с творчеството си? Ти си млад човек, но не си с типичните разсъждения на връстниците си. Има ли някакво послание, което искаш да им предадеш?
Това, което бих искал да преда на младите хора като послание и като емоция е да бъдат добри, да обичат, да бъдат себе си, да бъдат истински и да не се страхуват. Както и да не бъдат "като всички", т.е. да не се стремят към онова, което е модерно в момента и заради него да се преправят и да стават нещо, което не са. Винаги да имат собствено мнение и да държат на него. Както и най-вече да подкрепят българската музика и да не се влияят толкова от това, което масово се налага чрез медии.
А какви други проекти готвиш? С какво се занимаваш и върху какво работиш?
Още преди "Без заглавие" имам две или три готви песни, които само чакат да бъдат записани. Като се прибера много скоро в София ще задействам проектите. Ще ги запиша в студио. Имам идея вече да снимам и следващото видео пак със същия екип. Имам доста интересни планове, които са свързани и с концерт, но чакат осъществяване в близко бъдеще, така че засега няма да обявявам официално нищо.
В последното ти интервю за е-Бургас ни сподели, че играеш роля в мюзикъл, ще разкажеш ли сега какво се случва?
Да. Точно така. Все още да играя, да. Вече изиграхме едно представление през новия сезон. То се играе в театъра на НБУ с колеги от департамент музика. Много яко шоу! Казва се „Шоуто на Роки Хорър (The Rocky Horror Picture Show)", много е екстравагантно! /смее се/ Но е и супер забавно, лудо и откачено. Самият мюзикъл е създаден още през 70-те, а е толкова истински и актуален в днешно време. Показва доста ясно каква всъщност е реалността и някои хора дори се страхуват да си признаят, че наистина е така.
Ако трябва да опишеш и обобщиш състоянието на България в момента в заглавие на песен (съществуваща)?
Без заглавие! /смее се силно/ Шегата настрани, но наистина не мога да поставя заглавие на сегашното положението на България.
От най-ранните ти детски спомени коя е песента, по която си спомняш да си се зарибил и най-често си си припявал?
Хмм... Това е интересно. Най-първите ми спомени като съзнателно същество са свързани с музика. Семейните албуми дори са пълни с доказателства. /смее се/ Но първият ми най-ясен и открояващ се спомен е може би е Бритни Спиърс с песента си "Oops, I did it again". Сега дори не мога да ти я запея, но може би това е първата песен, по която съм бил запален.
Работиш усърдно, за да постигнеш целите си. Разбрахме, че си верен единствено на себе си и музиката и славата не ти е мишена. Към какво точно се стремиш тогава? Наистина ли възнамеряваш да се реализираш в България, все пак млад и привлекателен мъж с твоя талант и чар доста по-лесно би се наложил и би успял на голямата сцена в чужбина?
Много бих се радвал да се развия в България. Защото на първо място обичам страната си. Смятам, че има потенциал държавата ни да се развие към по-добро. Искрено се надявам се това да се случи. Все още съм оптимист. Определено е трудно, когато си изпълнител, който няма подкрепа зад гърба си, няма и спонсори. Тук е моментът да благодаря наистина на благодаря на всички, които вярват в мен и ме подкрепят. Както и на целия екип, с който работя, на невероятния режисьор Николай Гарабедян, до чийто професионализъм за мен е чест всеки път да се докосвам. Благодаря и най-искрено на всичките ми колеги и преподаватели от университета, защото смятам, че през последните години. Благодаря на всеки, който ме е подкрепил и ме подкрепя все още. Страшно много означава това за мен и е много ценно, защото иначе е трудно...