Бенчо Бенчев: Жельо Желев заслужава рая най-много от всички политици

zhelyo zhelev1 Освен общински съветник, и успял бизнесмен Бенчо Бенчев е и един от най-близките приятели до покойния вече д-р Жельо Желев. С тъга и болка в душата, Бенчев сподели най-ярките си спомени, с първия  демократично избран президент на България. Преживели са много общи моменти, а спомените са толкова силно запечатани в съзнанието му, че дори не се наложи да задавам въпроси. Затова и през целия ни разговор не посмях да го прекъсна. zhelyo zhelev5Познавам Жельо Желев още преди да настанат промените в държавата. Аз бях строителен техник, и правих пътя Карноват- Грозден. Времето беше студено, затова и бяхме оставили фургон за работниците, а сутрин, когато отивахме на работа в Грозден, кметът редовно ни черпеше вино. Веднъж при нас на масата дойде, един народен човек, който метеше на овцете, и докато пиехме стана въпрос, че той е изселен в Грозден, заради издадената му, а после и иззета от книжарниците книга „Фашизъм”. След промените, когато стъпи в длъжност, реши да дойде в нашия край на риболов, тъй като беше рибар, и често дори ловеше без въдица. Идвайки в Карнобат, запитал хората, дали някой има язовир в района. А те му казали за мен, че има един Бенчо. Той попитал кой е този Бенчо, и след като му казали, си припомнил, че името ми му е останало в главата и, че се познаваме още от Грозден. Дойде после при мен, заедно с жена си. Аз купих агне, опекохме го, и седнахме. Имах и ракия, 94г. правена, не я оставихме цяла нощ, и пихме и пяхме песни, до сутринта. На разсъмване отидохме на риболов на Камчия, и той ми вика, „Каква беше тази ракия, че главата не ме заболя”, а аз му отговарям тази ракия се прави от шарата на гроздето, затова. Като тръгваше му дадах един кашон от нея, и той я взе за президенствтото, и така стана президентска ракия. zhelyo zhelev3Жельо беше открит човек, без суетност. За него със открито сърце казвам, не защото ми е приятел, и не защото поддържам някаква синя или червена идея, защото за мен няма ляво и дясно, има лошо и добро управление, има честни хора и мошенници. Той е от честните, и е единственият на такова високо ниво за мен, всички останали политици са корумпирани. Държеше на морала и праведността. Членуваше и в „Балканският клуб”, там всяка година лидерите се събираха и обсъждаха проблемите на Балканите. Макар и вече да не беше на власт, той беше почетен член на клуба,затова трябваше и да присъства на срещите. Но след седем годишно управление,той нямаше пари да отиде до Албания, където се провеждаше и срещата. Аз му казах тогава: "Дядо Жельо, как може да си токова честен, да нямаш 5лв. в джоба си? А той казва: „Приятельо,  ще те помоля за нещо, ако имаш да ми услужиш с 3000лв.,  за да отида до Албания за Балканския клуб, след това задължително ще ти ги върна, не знам кога, но ще ми ги zhelyo zhelev6дадеш само при условие, че ще ти се издължа. Аз разбира се му дадох, беше ми толкова близък. От тогава мина време, и през 2013 бях в болница, лекувах се от паркинсон. Той е разбрал и веднага ми дойде на свиждане, преди да си тръгне ми подари една книга, но не я отгърнах пред него. След като си тръгна видях, че е оставил парите вътре в книгата, и ми ги е върнал човека. И вчера на погребението се видяхме с дъщеря му, а тя ми каза „баща ми те обичаше”. Жельо Желев беше епоха, той е новата история на България. Рядко се раждат такива хора. Само като му видиш визията, си личеше, че не е тарикат, а народен и добър човек. Винаги е бил до мен.Винаги ще го уважавам и ценя. Беше принципен човек, свята личност. Новите политици страдат от прекалена суета, докато той, нямам думи да го опиша. Нашето приятелство започна от тогава, когато дойде на язовира, до ден днешен, до вчера. На поклонението не чух, и една лоша дума за него. Ако има рай, то този човек най- много заслужава рая. zhelyo zhelev2