Бедните били по тъпи, твърди международно изследване

618x346Българите имаме поговорка "Сиромах човек, жив дявол". Народната мъдрост се опитва да подчертае изобретателността на бедния човек, проявявана в ежедневието. На противното мнение е екип от учени, които публикуват резултати от своето изследване. Вероятно, те ще предизвикат дискусия. Усилията да се справят с основни материални проблеми изчерпват умствените способности на бедните и затова не им остава когнитивна енергия за други области от живота, предадоха международните информационни агенции, цитирайки резултатите от голямо международно изследване.
Мобилизирането на умствените възможности, за да бъдат преодолени стресиращи ситуации, като например дали ще бъдат осигурени средства за изхранването на семейството или за следващия наем, може да доведе до намаляване на коефициента на интелигентност с до 13 процента, предаде БТА.Подобен спад е равен на ефекта от една безсънна нощ. Това означава, че бедните е по-вероятно да направят грешки или да вземат лоши решения, които да задълбочат финансовите им проблеми. "Това не означава, че бедните са по-малко интелигентни от другите, а че бедността мобилизира много умствена енергия. Това е като компютър, който работи бавно, защото изтегля много дълъг филм", каза икономистът Сендхил Мулаинатан от Харвардския университет. "На бедността често гледат като на резултат от личен провал или като последица от израстване в неблагоприятна среда. Нашето изследване обаче показва, че липсата на финансови ресурси сама по себе си може да ограничи когнитивните способности", подчерта Цзяингт Цзао, психолог от университета на Британска Колумбия. За изследването си учените са провели експеримент с 400 случайно избрани хора в търговски център в Ню Джърси със среден месечен доход 70 000 долара, най-ниският от които бил 20 000 долара. Те били подложени на различни сценарии, като да платят голяма сума за ремонт на автомобил (1500 долара) или много по-малка - глоба от 150 долара. При лесно преодолимия финансов проблем бедните и богатите показали сходни резултати на тестовете. При притискащ финансов проблем обаче хората в безизходица дали много по-лоши отговори. Експериментът е повторен и в Индия със селяни, произвеждащи захарна тръстика, която се събира веднъж годишно. Заради това те са повече или по-малко богати, след като я оберат, и доста бедни един месец преди реколтата. Същите когнитивни тестове показали повишаване на коефициента на интелигентност с 10 точки един месец след прибиране на реколтата.