Един текст на Кеворк Кеворкян
Трябват ни нови лица! - този призив кънти по площадите. Ах, как са ни нужни! Незабавно трябва да дойдат нови политици!“
И дойде Бат Сали. Самоковски ром. По френски - циганин. Нека да го приветстваме като… - като кючека на българската политика, като непринуденото веселие, тъй присъщо на племето му, като свежия въздух над политическото ни блато, като кокичето, което ще привнесе освен романтична красота още и една миниатюрна, но полезна доза нивалин в парламентарното тяло…
Хайде, стига, спри се, бре, че ще се разплача! Спирам.
Като стана дума за въздух, да ви предложа една идея. Навремето продаваха консервени кутии с въздух от Париж, има ги и от други градове, включително и от Ереван - но имам съмнения, че някоя грузинска банда си е направила този майтап. Тогава защо пък ние да не направим кутии с въздух от Сали - тъкмо ще подобрим и външнотърговското салдо: десет дъха на Бат Сали срещу един жив негов събрат, осигурен от президента Оланд, по този начин и той ще подобри разклатените си позиции. Хуманните аспекти на този бартер ще очертае
г-жа Мерудия, която е известна и като Рединг
Нея е провидял във вечната си просъница народният ни гений, когато е стъкмил фразата „На всяко гърне мерудия“. И Саркози може да бъде ангажиран - неговият образ ще бъде съвсем на място върху етикетите на
„Въздух от Бат Сали“: той има вълнуващи перипетии с нашите цига-роми, а и физиономията му е доста подходяща. Вижте колко тенденции се интегрират в иначе уж семплата идея, породена от появата на Бат Сали; такава е българската политика, струва ни се калпава до краен предел - и изведнъж изригва някаква спасителна перспектива. Разбира се, за да я постигнем, трябва от време на време да си позволяваме и известна доверчивост Така човек диша по-свободно, както ни учеше комунизмът, който в същото време беше и величав апотеоз на подозрителността, включително и към самия себе си; как се съчетаваха тия две неща бе цяло чудо. Може би гвардейците пред мавзолея на Мумията в Москва знаят отговора, защото от време на време нощем отвътре се чували разни звуци.
Да отворя една скоба: ако Костов не беше съборил софийския мавзолей, за да провери още веднъж доколко истински е собственият му антикомунизъм - каква щеше да бъде съдбата му днес? Дали протестиращите щяха да грабнат кирките - или изобщо нямаше да му обръщат внимание? Второто ми изглежда по-вероятно; струва ми се, че техният разум е устроен другояче, други мавзолеи искат да събарят те - по-пресни, тия на фалшификаторите и приспособенците от безкрайната Ера на Прехода.
Протестиращите би трябвало да са - надявам се да съм прав - нещо съвсем различно, примерно от великолепния ветропоказател, бившия външен министър Николай Младенов; това тенекиено петле, което все надушва посоката на вятъра; този неподражаем пумпал, превърнал се в несъмнения шедьовър на Прехода;
това червено бонбонче, обвито с три лъскави хартии
от тоталитарния режим. Тия дни петлето ревало до прегракване в страницата си във Фейсбук любимия призив на протестиращите: „Червени боклуци“ - представяте ли си! Той, който е абсолютен храненик на червените боклуци - смело тръгнал да рови гроба на баща си! Забравете за Павлик Морозов - тоя кучи син отдавна е задминат от нашия ренегат, който трябва да бъде споменаван на първо място във всяка енциклопедия на най-величавите световни отцеругатели.
Нищо няма да се промени - и 40 години да траят протестите, докато такива типове скандират „Червени боклуци“ - представям си само как се хилят на „Позитано“. И аз също като вас имам някои безумни мечти - едната е комунизмът да се върне за един ден, само за един ден: и тогава да накарат Павлик Младенов да построи мавзолея на Димитров за едно денонощие. Бъдете сигурни, че ще го построи предсрочно, за половината време.
Ренегатската енергия е могъща, ако можеше да се извлича по някакъв начин, досега човечеството отдавна щеше да обитава Марс - и управител на планетата щеше да е същият Павлик Младенов, който
със сигурност щеше да прекръсти Марс на Маркс
Да се върнем за малко при Бат Сали - сигурен съм, че вече всички го обичате, а съм написал само десетина реда за Младенов.
Питам се обаче дали той не се появи на сцената в резултат на едно леко намигане на Гросмайстора/Доган: като една поредна дребна шега на неизчерпаемото му въображение, колкото да се карнавализира още малко Парламентът: „Вижте се, какво представлявате“, и пр.
(Между другото, една задача за бъдещите летописци на крамолната 2013-а: какво свързва Младенов и Вигенин, та двамата проявяват един към друг
тактичност, присъща на закрит мъжки клуб?
И още една задача, вече за Протестиращите: как гледат на Бат Сали и на неговата колония, която наброява вече над един милион цига-роми; сигурно имат готови решения и за тях.)
И докато кючекът на Бат Сали ни ободрява, да отделим внимание на една друга персона, чийто въздух обаче е невъзможен за продаване: вонята от мърша не може да намери купувач, дори и да се разнася откъм прелюбопитната джунгла на българската политика.
Тия дни Нова телевизия („Здравей, България“) ни остави едно ценно свидетелство, осигурявайки ни поредната среща с най-старателния бивш лакей на Бойко - Мирослав Найденов. Той е желан гост на доста медии, предимно телевизии, понеже довчера им носеше на гръб чували с европейски пари - а днес се изживява като революционер; вече напълно е забравил кебапчетата Мade in ГЕРБ, които лапаше пред камерите за да ни увери, че в тях няма соя или парцали. А днес вече е разчекнатата уста на бунта срещу Бойко, ще събира партия, дори се изживява като неин идеолог - изобщо прави всичко възможно да покаже дъното на политическото безсрамие.
Неговата партия - която, разбира се, ще стане на куково лято - трябва да ни представи Марша на Мършите, какъвто е благозвучният прякор на самия Найденов. Ясно е, че нищо няма да постигнат, но не жалят средства, за да докажат на самите себе си, че публиката се е примирила с тях. Не е нещо специално това усилие - подобни отломки, по-скоро отрепки, през всичките години на Прехода са се опитвали да имитират партиите, от които са бивали натирвани - и все безуспешно, ако оставим настрани отвратителната имитация на политика, която са продуцирали и която е Чумата на Прехода.
Някои от днешните бунтари край Миро М. - впрочем винаги ги заснемат на някаква софра и това е показателно - в нередки случаи са клиенти на прокуратурата; те стават инакомислещи едва когато Законът се сети за тях. Найденов е типичен пример в това отношение, той е и мярка за нахалство, политическо и човешко. Няма друг случай като неговия: министър да предложи крупен подкуп на свой подчинен, представяте ли си, докъде се простира
Великата Българска Аномалия!
Сега Миро М. го въртят на шиш и той започна поход срещу Цветанов - този поход трябва да бъде неговата индулгенция, неговото спасение. И го прави наистина като нахален селски кебапчия: уж и досега лиже подметките на Бойко, обаче усърдно демонизира в същото време Цветанов. А и си въобразява, че никой не схваща плоския му номер, и не му омръзва да повтаря една и съща песничка: „Ти си прав, Велики Бойко, злодеят е Цветанов!“ И нашето кебапче - и той като Каменев, който, докато го отвеждат към тунела за разстрел, врещи: „Обичам ви, другарю Сталин, вие не сте виновен, подвели са ви!“ Само че нашите мърши нямат нищо общо с хора от калибъра на Каменев - онези си бяха едри болшевишки сатрапи; нашите са елементарни тарикати, те дори и майкопродавци биха станали, за да закърпят кожата си. И на Миро М. може да му се има толкова доверие, колкото на Павлик Младенов, само дето онзи е донейде по-рафиниран - поне не опитваше публично кебапчета и кренвирши. Жалка работа.
Чудя се обаче на ума на медиите, които не се умориха да слушат разни Мърши - какво искат да ни докажат по този начин: че политическото у нас е напълно съсипано ли? Ние обаче отдавна не се нуждаем от допълнителни аргументи, то си е ясно и без излишни приказки. Това е специален мазохизъм - да слушаш Миро М. как ще прави партия и всичко останало.
При това положение как да не се появи някой като Бат Сали и да не ни стане
по-симпатичен от модните днес мелези
които са воняща смес от политическо лакейство и мародерство. Жалка е онази политика, която изобщо може да приютява и търпи подобни неща; тя е от типа преоценена шашма: ясно е, че никакъв ГЕРБ 2 няма да има - все едно водно конче да плаши крокодил. И тия хора не са някакви наивни фантазьори, напротив - те са изпечени карагьозчии и талантливо изпълняват ролята си - а тя е да отблъскват нормалните хора от политиката; да я анимализират с ренегатските си фасони до крайна степен, за да я превърнат в резерват, в който да се ширят единствено подобни на тях екземпляри. Отвращението на Улицата от политиката се дължи до голяма степен и на тия храбреци.
Питам се специално Миро М. не разбира ли, че дори да изяде пред камерите всички бездомни софийски кучета, пак никой няма да повярва на нито една негова дума. Разбира го, естествено, но иска да внуши, че политиката е занимание за безсрамници; примирете се, идиоти, това ви казва той. БАТ САЛИ И МЪРШИТЕ
Един текст на Кеворк Кеворкян
Трябват ни нови лица! - този призив кънти по площадите. Ах, как са ни нужни! Незабавно трябва да дойдат нови политици!“
И дойде Бат Сали. Самоковски ром. По френски - циганин. Нека да го приветстваме като… - като кючека на българската политика, като непринуденото веселие, тъй присъщо на племето му, като свежия въздух над политическото ни блато, като кокичето, което ще привнесе освен романтична красота още и една миниатюрна, но полезна доза нивалин в парламентарното тяло…
Хайде, стига, спри се, бре, че ще се разплача! Спирам.
Като стана дума за въздух, да ви предложа една идея. Навремето продаваха консервени кутии с въздух от Париж, има ги и от други градове, включително и от Ереван - но имам съмнения, че някоя грузинска банда си е направила този майтап. Тогава защо пък ние да не направим кутии с въздух от Сали - тъкмо ще подобрим и външнотърговското салдо: десет дъха на Бат Сали срещу един жив негов събрат, осигурен от президента Оланд, по този начин и той ще подобри разклатените си позиции. Хуманните аспекти на този бартер ще очертае
г-жа Мерудия, която е известна и като Рединг
Нея е провидял във вечната си просъница народният ни гений, когато е стъкмил фразата „На всяко гърне мерудия“. И Саркози може да бъде ангажиран - неговият образ ще бъде съвсем на място върху етикетите на
„Въздух от Бат Сали“: той има вълнуващи перипетии с нашите цига-роми, а и физиономията му е доста подходяща. Вижте колко тенденции се интегрират в иначе уж семплата идея, породена от появата на Бат Сали; такава е българската политика, струва ни се калпава до краен предел - и изведнъж изригва някаква спасителна перспектива. Разбира се, за да я постигнем, трябва от време на време да си позволяваме и известна доверчивост Така човек диша по-свободно, както ни учеше комунизмът, който в същото време беше и величав апотеоз на подозрителността, включително и към самия себе си; как се съчетаваха тия две неща бе цяло чудо. Може би гвардейците пред мавзолея на Мумията в Москва знаят отговора, защото от време на време нощем отвътре се чували разни звуци.
Да отворя една скоба: ако Костов не беше съборил софийския мавзолей, за да провери още веднъж доколко истински е собственият му антикомунизъм - каква щеше да бъде съдбата му днес? Дали протестиращите щяха да грабнат кирките - или изобщо нямаше да му обръщат внимание? Второто ми изглежда по-вероятно; струва ми се, че техният разум е устроен другояче, други мавзолеи искат да събарят те - по-пресни, тия на фалшификаторите и приспособенците от безкрайната Ера на Прехода.
Протестиращите би трябвало да са - надявам се да съм прав - нещо съвсем различно, примерно от великолепния ветропоказател, бившия външен министър Николай Младенов; това тенекиено петле, което все надушва посоката на вятъра; този неподражаем пумпал, превърнал се в несъмнения шедьовър на Прехода;
това червено бонбонче, обвито с три лъскави хартии
от тоталитарния режим. Тия дни петлето ревало до прегракване в страницата си във Фейсбук любимия призив на протестиращите: „Червени боклуци“ - представяте ли си! Той, който е абсолютен храненик на червените боклуци - смело тръгнал да рови гроба на баща си! Забравете за Павлик Морозов - тоя кучи син отдавна е задминат от нашия ренегат, който трябва да бъде споменаван на първо място във всяка енциклопедия на най-величавите световни отцеругатели.
Нищо няма да се промени - и 40 години да траят протестите, докато такива типове скандират „Червени боклуци“ - представям си само как се хилят на „Позитано“. И аз също като вас имам някои безумни мечти - едната е комунизмът да се върне за един ден, само за един ден: и тогава да накарат Павлик Младенов да построи мавзолея на Димитров за едно денонощие. Бъдете сигурни, че ще го построи предсрочно, за половината време.
Ренегатската енергия е могъща, ако можеше да се извлича по някакъв начин, досега човечеството отдавна щеше да обитава Марс - и управител на планетата щеше да е същият Павлик Младенов, който
със сигурност щеше да прекръсти Марс на Маркс
Да се върнем за малко при Бат Сали - сигурен съм, че вече всички го обичате, а съм написал само десетина реда за Младенов.
Питам се обаче дали той не се появи на сцената в резултат на едно леко намигане на Гросмайстора/Доган: като една поредна дребна шега на неизчерпаемото му въображение, колкото да се карнавализира още малко Парламентът: „Вижте се, какво представлявате“, и пр.
(Между другото, една задача за бъдещите летописци на крамолната 2013-а: какво свързва Младенов и Вигенин, та двамата проявяват един към друг
тактичност, присъща на закрит мъжки клуб?
И още една задача, вече за Протестиращите: как гледат на Бат Сали и на неговата колония, която наброява вече над един милион цига-роми; сигурно имат готови решения и за тях.)
И докато кючекът на Бат Сали ни ободрява, да отделим внимание на една друга персона, чийто въздух обаче е невъзможен за продаване: вонята от мърша не може да намери купувач, дори и да се разнася откъм прелюбопитната джунгла на българската политика.
Тия дни Нова телевизия („Здравей, България“) ни остави едно ценно свидетелство, осигурявайки ни поредната среща с най-старателния бивш лакей на Бойко - Мирослав Найденов. Той е желан гост на доста медии, предимно телевизии, понеже довчера им носеше на гръб чували с европейски пари - а днес се изживява като революционер; вече напълно е забравил кебапчетата Мade in ГЕРБ, които лапаше пред камерите за да ни увери, че в тях няма соя или парцали. А днес вече е разчекнатата уста на бунта срещу Бойко, ще събира партия, дори се изживява като неин идеолог - изобщо прави всичко възможно да покаже дъното на политическото безсрамие.
Неговата партия - която, разбира се, ще стане на куково лято - трябва да ни представи Марша на Мършите, какъвто е благозвучният прякор на самия Найденов. Ясно е, че нищо няма да постигнат, но не жалят средства, за да докажат на самите себе си, че публиката се е примирила с тях. Не е нещо специално това усилие - подобни отломки, по-скоро отрепки, през всичките години на Прехода са се опитвали да имитират партиите, от които са бивали натирвани - и все безуспешно, ако оставим настрани отвратителната имитация на политика, която са продуцирали и която е Чумата на Прехода.
Някои от днешните бунтари край Миро М. - впрочем винаги ги заснемат на някаква софра и това е показателно - в нередки случаи са клиенти на прокуратурата; те стават инакомислещи едва когато Законът се сети за тях. Найденов е типичен пример в това отношение, той е и мярка за нахалство, политическо и човешко. Няма друг случай като неговия: министър да предложи крупен подкуп на свой подчинен, представяте ли си, докъде се простира
Великата Българска Аномалия!
Сега Миро М. го въртят на шиш и той започна поход срещу Цветанов - този поход трябва да бъде неговата индулгенция, неговото спасение. И го прави наистина като нахален селски кебапчия: уж и досега лиже подметките на Бойко, обаче усърдно демонизира в същото време Цветанов. А и си въобразява, че никой не схваща плоския му номер, и не му омръзва да повтаря една и съща песничка: „Ти си прав, Велики Бойко, злодеят е Цветанов!“ И нашето кебапче - и той като Каменев, който, докато го отвеждат към тунела за разстрел, врещи: „Обичам ви, другарю Сталин, вие не сте виновен, подвели са ви!“ Само че нашите мърши нямат нищо общо с хора от калибъра на Каменев - онези си бяха едри болшевишки сатрапи; нашите са елементарни тарикати, те дори и майкопродавци биха станали, за да закърпят кожата си. И на Миро М. може да му се има толкова доверие, колкото на Павлик Младенов, само дето онзи е донейде по-рафиниран - поне не опитваше публично кебапчета и кренвирши. Жалка работа.
Чудя се обаче на ума на медиите, които не се умориха да слушат разни Мърши - какво искат да ни докажат по този начин: че политическото у нас е напълно съсипано ли? Ние обаче отдавна не се нуждаем от допълнителни аргументи, то си е ясно и без излишни приказки. Това е специален мазохизъм - да слушаш Миро М. как ще прави партия и всичко останало.
При това положение как да не се появи някой като Бат Сали и да не ни стане
по-симпатичен от модните днес мелези
които са воняща смес от политическо лакейство и мародерство. Жалка е онази политика, която изобщо може да приютява и търпи подобни неща; тя е от типа преоценена шашма: ясно е, че никакъв ГЕРБ 2 няма да има - все едно водно конче да плаши крокодил. И тия хора не са някакви наивни фантазьори, напротив - те са изпечени карагьозчии и талантливо изпълняват ролята си - а тя е да отблъскват нормалните хора от политиката; да я анимализират с ренегатските си фасони до крайна степен, за да я превърнат в резерват, в който да се ширят единствено подобни на тях екземпляри. Отвращението на Улицата от политиката се дължи до голяма степен и на тия храбреци.
Питам се специално Миро М. не разбира ли, че дори да изяде пред камерите всички бездомни софийски кучета, пак никой няма да повярва на нито една негова дума. Разбира го, естествено, но иска да внуши, че политиката е занимание за безсрамници; примирете се, идиоти, това ви казва той. 
