През 1998 г., водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините взимат решение, 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община.
Причината да бъде избран точно този ден е, че на 12 октомври през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление. В него за първи път се регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници.
Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава - Търновската, приета на 16 април 1879 г. През 1991 г. в новата Конституция е записано, че "Република България е единна държава с местно самоуправление". Конституцията определя общината, като "основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".
Заедно с всички български общини, на 12 октомври празнува и Община Айтос.
Наачалото
За първи кмет на Айтос се сочи Божил Сапунов /баща на създателя на вестник “Народен приятел” Никола Божилов/. Едновременно с това Айтос има и околийски началник – руският капитан Краузе. Той заемал поста една година – до 24 януари 1879 г. С административното деление на страната през 1879 г., Айтос става околийски център на богат земеделски район с обща площ 1775 кв. км и 22500 души население. Кмет на града е Димо Железов / 1879-1882 г./ Управлението му е свързано с аграрните преобразования в Айтос и района. През 1884 г. границите на Айтоска околия включват 64 населени места с общо 23303 души население. Тогава кмет на града е Константин Кърклесийски/1884-1886 г./
След освобождението, руският капитан Краузе оставил добре организирано околийско управление с Околийски управител на Айтос. След него околийски управители са последователно Йови Воденичаров, Салим Ахмед и Драган Стоянов. Те са направили първите стъпки към установяването на местната власт в околията. Въпреки трудностите, изградили основите на местна самостоятелна администрация, която да гарантира развитието на стопанския живот, просветата и културата в града и околията.
Кметовете…
Райчо Михайлов – Кмет на Айтос от 1915 г. до 1919 г., Паруш Зехирев – Кмет на Айтос от февруари до август 1920 г., Димитър Гиргицов – Кмет на Айтос от август 1920 г. до септември 1921 г., Георги Шишков – Кмет на Айтос от 1921 г до 1923 г., Янчо Янев – Кмет на Айтос от 1924 г. до 1926 г., Вълчо Фотев – Кмет на Айтос до 1928 г, Георги Николов – Кмет на Айтос от 1935 г до 1939 г., Петър Космев – Кмет на Айтос през 1940 г и от 1946 г. до 1947 г., Еню Клянтев кмет на Айтос през 1941 г., Димитър Карабашев – Кмет на Айтос от 1941 г до 1944 г., Иван Вичев – Кмет на Айтос от септември 1944 г до януари 1945 г., Борис Джанков – Кмет на Айтос от януари до юни 1945 г.,Коста Станев – Кмет на Айтос от 1947 г до 1950 г.,Яни Петров – Кмет на Айтос от 1951 г до 1954 г.,Иван Грудев – Кмет на Айтос от 1959 г. до 1966 г.,Борис Щерев – Кмет на Айтос от 1966 г до 1978 г и през 1991 г., Николай Марков – Кмет на Айтос от 1978 г до 1983 г.,Слав Боев – Кмет на Айтос от 1983 г до 1985 г.,Костадин Димитров – Кмет на Айтос от 1986 г. до 1990 г., Николай Марков – Кмет на Айтос от 1991 г. до 1995 г., Митко Митев – Кмет на Айтос от 1995 г. до 1999 г., Ивелин Йорданов – Кмет на Айтос от 1999 г до 2003 г., Евгени Врабчев – Кмет на Община Айтос от 2003 г. до 2011 г., Васил Едрев - избран на местните избори през м. октомври 2011 година и настоящ кмет на Община Айтос. Васил Едрев е първият кмет в местанта история, избран за трети пореден мандат - 2019/2023 г.
Днес, територията на Община Айтос включва град Айтос и 16 населени места с общо население от над 35 хил. души.
