Неповторимият български маг с арменски произход, Астор е роден с името Антраник Арабаджиян. Роден е в Шумен на 18 ноември 1943г.
Астор е харизматичен и сладкодумен събеседник, споделящ с лекота всичко интерсуващо човека срещу него, затова той владее не само илюзионното изкуство, но и изкуството да печели приятели. Астор вече има и над 20 хиляди представления зад гърба си, разнесъл славата на родината ни по света.
- Здравей, разкажи малко за първото си запознанство с Мистър Сенко.
-Бях на около 13 когато се срещнах за първи път с него, когато бях на едно негово представление. Гледах от публиката и се опитвах да се уча от стила му, но всъщност не той е главната причина за моето увлечение по магията, а моята баба от която видях първите си два фокуса. По-време на последния му спектакъл, по случай 60 годишнината му, получих покана и веднага отидох, като основната ми цел беше да го издебна зад сцената и да се запозная с него. Оттогава бяхме неразделни, учех много от него не само като от илюзионист, но и като от приятел.
- Кой е любимият твой фокус на публиката?
- Най-голямо удовлетворение изпитвам, когато взимам акъла на публиката по време на някой международен фестивал на илюзионното изкуство. В залата са предимно професионалисти, а когато шашнеш специалист, ефектът е много по-добър. Почти на всеки фестивал се опитвам да направя нещо, което до този момент не е показвано. Случвало се е цялата зала да стане на крака и да ми ръкопляска.
- Кой е най-запомнящия ти се момент на сцената?
- Когато бях на около 22 години, направих много интересен номер. За обикновения човек той е едно хубаво изпълнение, но за професионалистите е невероятен номер, понеже никой не го прави. Състои се в това-изваждам от устата си осем топки за пинг-понг. Колеги са ми казвали, че не могат да разберат как става тази илюзия.
- Как се влюби в магията?
- Всичко дойде от моята баба, тя ми показа първите два фокуса, оттогава дойде и моята страст към магията. Вместо да ми чете приказки, тя разказваше магически истории. Един ден сложи пръстена си на средния пръст и той започна да ходи ту вляво, ту вдясно. Баба разкри как се прави това и веднага разбрах трика. Бях на около 10 години, когато вече можех да правя около 5 фокуса.
- Какво мислиш за цирковото изкуство?
Достойно за уважение и респект. Особено цирковите представления които се правят на високо ниво. Знам колко сложно и колко време и тренировки изисква всичко това. Аз лично обожавам цирка.
- Вярваш ли в телепатията и ползваш ли силата на мислълта?
- Учените допускат, че след около 30 години няма да имаме нужда от телефони, а само съм мисъл ще сбъдваме неща. Телепатичното общуване няма да ни го дадат отгоре, това е до възможностите на човек. На всеки се е случвало да помисли за даден човек и той да се появи. Можем да развиваме тези способности.
