Наскоро арх. Галина Милкова от Бургас грабна голямата награда на престижния архитектурен фестивал Florence Festival 2012, който представлява световен форум за контакти между дипломанти, университетски преподаватели и архитекти.
Безспорно тази новина е повод за гордост както за самата нея, така и за България.
Решихме да се свържем с нея и да я разпитаме за конкурса, проекта й и трудното начало за младите архитекти в България. Вижте какво каза тя в интервю пред dezona.com
-Галина, как разбра за конкурса и защо реши да участваш в него? -Като всеки млад човек следя обявените в Интернет архитектурни конкурси. Конкурсът за дипломни архитектурни разработки Degree&Profession е част от ежегодния Florence Festival. Това, което ме заинтригува от една страна, бяха програмата на фестивала и обхват на конкурса, а от друга - мисията на организаторите – фондация „Ромуалдо Дел Бианко", а именно създаването на форуми за международен културен обмен и насърчаване на млади таланти.Решението ми за участие беше провокирано и от философията, която съдържа самото име на голямата награда на фестивала - Life Beyond Tourism. Life Beyond Tourism („Живот отвъд туризма") е инициатива на фондация „Ромуалдо Дел Бианко", която лансира идеята за туризма като мощно средство за интеркултурен диалог, опознаване на световното културно наследство и традиции. Нейното практическо приложение е създаването на Life Beyond Tourism NonProfit Portal - Интернет портал, чиято цел е запознаване на посетителите с всички институции и дейности, които създават „специфичния дух на определено място". За мен това е същността на туризма. Старая се да прилагам тази философия, където и да се намирам.
Не на последно място, причина за участието в Degree&Profession беше и желанието ми международната университетска архитектурна общност да придобие представа за българското архитектурно образование, а аз да се ориентирам как мислят и работят другите.
-Кое е качеството, което отличи твоя проект от останалите участници?
-Предполагам, че концепцията на проекта, нейната общовалидност и адекватният архитектурен израз спечелиха журито. Преди това отличие дипломният проект, който бе разработен под ръководството на проф. д-р. арх. Благовест Вълков, е награждаван от КАБ и в изложбата-конкурс Бургаско архитектурно пространство Архимория 2011.
Проектът „Център за култура и дебати Демократос" предлага решение на етичния проблем за пасивността на демократичното общество в България, като прилага нова подобрена типологична схема, в която дисперсните пространства прерастват в открит (масово достъпен) форум за дебати – метафора на червената точка. Тази червена точка е място на широка публичност, където обществената мисъл се ангажира с горещи политически и културни теми, без да бъде ограничена от рамките на цензурата. С други думи – това е мястото, където се формира гражданско съзнание. Освен смислов, форумът за дебати е и основният функционален и пространствен акцент. В план около него са разположени дейностите на политическия и културен сектор, както и главната вертикална комуникация – рампа, излизаща на покривно ниво. "Петата фасада"(естествено продължение на пешеходната зона в Бургас) e осмислена с функции, допълващи характера на сградата - прожекции на дебати, лятно кино, летен бар, места за отдих и социални контакти, озеленени кътове, открити форуми с подходящо изложение.
В екстериора на сградата червената точка изпълнява ролята на кръгъл екран, на който се прожектират провеждани в момента и вече проведени дебати. По този начин общественото мнение по горещи теми получава широка публичност, а сградата се превръща в символ на идеята за управление на народа – демократос.
-Смяташ ли, че другите финалисти бяха твоя достойна конкуренция?
-Тази година повечето от представените проекти в рамките на Florence Festival 2012 бяха посветени на определен социо-културен проблем – ревитализация на зоната Чернобил, нови подходи в благосутрояването на средата около медицински комплекси, перспективи в развитието на религиозния туризъм в Грузия, методи за ревитализация на историческия център на Иркутск и др. Всеки проект, който търси етично решение на сериозен социален проблем, е достойна конкуренция. В архитектурно отношение имаше много и наистина силни проекти.
-Сред коментарите във Facebook под публикацията на проекта "Демократос" имаше въпроси относно евентуалната му реализация в България. Смяташ ли, че това е необходимо и възможно и ако да, какви са вижданията ти в тази насока?
-За архитектурната общност е ясно, че дипломните проекти могат единствено да насочват вниманието на обществото и общините към определени проблемни места в градската среда и да предложат възможност за тяхното осмисляне. Надявам се, този проект поне да послужи като алтернатива на иначе вече утвърдената практика големи централни градски терени да се използват за строителство на молове.
-Какви бяха (са) ползите за теб след спечелването на наградата?
-Спечелването на наградата бе изключително преживяване. Високата оценка на международно жури от изтъкнати архитекти е нещо важно за всеки един участник в конкурса. Приемам наградата като „отворена врата" към нови контакти и възможности. Самото участие в подобни форуми, срещата с преподаватели и колеги от целия свят, обмяната на опит, съпоставката между българското и чуждестранно образование е вид школа, която за няколко дни те обогатява с години. А и приятелствата, които се създават са сериозна предпоставка за бъдещи съвместни проекти. Факт е, че и след Фестивала продължаваме с обмен на информация и мнения във Фейсбук.
Едно от най-обогатяващите изживявания за мен бе запознаването с историята, архитектурно наследство, картинно и скулптурно богатство на Флоренция. По време на Фестивала във Флоренция първостепенна задача на Фондацията става многопластовото представяне на този уникален град. Лекциите на фестивала се комбинират с посещения на най-големите забележителности във Флоренция (Palazzo Pitti, Capelle Medicee, Galleria degli Ufizzi, Museo del Bargello, Santa Maria del Fiore). Именно това съотношение между лекции на закрито и реалната среща с града позволява на гостите на фестивала да изживеят няколко дни във Флоренция „отвъд туризма". Това е повсеместно приложима туристическа стратегия, благодарение на която се изгражда визуално-емоционален спомен и желание да преоткриваш града отново и отново...
-Какво е мнението ти за съвременната българска архитектура и строителство? От какво имат най-голяма нужда те?
-Наскоро направих една фотразходка из центъра на Бургас и ме порази факта колко забележителни представители на соц. модернизма остават незабелязвани сред бургаската архитектурна многословност. За съжаление „големите" архитектурни бюра допринасят за обезличаването на съвременната българска архитектура с въведения „принцип на конвейера". Моят позитивизъм за бъдещето на българската архитектура идва от факта, че времето на малките бутикови архитектурни бюра, които правят повече архитектура и не толкова пари, ще настъпи с преодоляването на икономическата криза. Вярвам и в качествата на бъдещите инвеститори, защото днешните млади хора развиват ново отношение към архитектурата в контекста на съвременното синкретично изкуство.
-Смяташ ли, че архитектурното образование в България е конкурентоспособно в световен мащаб и качеството му еднакво ли е във всички университети, които го предлагат?
Считам, че всички български висши архитектурни заведения могат да произвеждат конкурентоспособни архитекти, стига студентите да разчитат и на самообучение и да имат късмета да срещнат неколцина самоотвержени преподаватели, които да ги посветят в духовната страна на архитектурата.
-Къде и върху какво работиш в момента?
-В момента работя в Бургас. Имам щастието да съм част от екипа на „Архитекти Урбана" ООД –малко архитектурно бюро, което ми дава много. Работим върху малко проекти, на които посвещаваме целия си времеви и мисловен капацитет.
Какво мечтаеш да проектираш и то да бъде реализирано?
Като възпитаник на катедра „Обществени сгради", бих искала да създавам архитектура с пряко въздействие върху обществото, която да създава нови модели на поведение и да извисява етично човешкото съзнание.
Можеш ли да кажеш, че началото на кариерата ти е трудно?
Трудно е от финансова гледна точка, особено в сегашната стагнация в строителството, когато не е лесно да се намерят инвеститори. От друга страна има повече време за конкурси и самоизграждане.
Как се справя един млад архитект в България с икономическата криза в бранша?
Демотивиращо е, когато от един творец се изисква да бъде и бизнесмен особено в условията на икономическа криза. Още по-демотивиращо за младите архитекти е невъзможността за самостоятелно участие в архитектурни обществени поръчки според българското законодателство. Очевидно за всички е, че един млад архитект не може да отговори на високите изисквания за годишен оборот, брой проектирани обекти, регистрация по ИСО и др.
За мен конкурсите – най-вече чуждестранните, остават най-достъпният начин за изява, развитие и допълнителен финансов приход.
-Много архитекти смятат, че трябва да се преориентират от проектиране към други дейности? Какво е твоето мнение?
-Това може би нямаше да се налага, ако архитектурната общност не растеше с такова бясно темпо. Няма нищо лошо в това да се приемат няколкостотин студента на година в специалността архитектура. Порочно е, когато същата бройка се дипломира. Като че ли университетите оставят на „естествения подбор" да реши проблема след дипломирането. Правилата на подбора в живота обаче са други и в крайна сметка архитектурата в България се превръща в залог на борбата между ентусиасти и акули.
