- Андрей, напоследък май не ти липсват емоции. Около теб се завъртя своеобразен сериал с органите на реда в Царево. Разкажи как започна сагата?
- Сагата започна на 1-ви май, когато аз като концесионер на плажа, организирах почистване на плажната ивица в село Резово, района около дигата на реката, както и в самото село. Бях си наел техника за изриване и извозване на отпадъците – багер и камион. Обиколих целия район, за да видя какво има да се товари като боклук, защото макар да е защитена територия, част от ПП „Странджа”, на места беше много замърсено. При обиколката на плажа, на около 30 метра от скалистия бряг намерих ръждясали метални късове. Използвах, че техниката беше наблизо, и ги натоварихме на „Камаз"-а. Изпратих ги в Царево. Имах намерение на следващия ден да докарам и другите отпадъци, които бях събрал, около тон желязо, и да го извозим в Бургас, където да ги предадем за вторични суровини.
По-късно на първи май обаче ме потърсиха по телефона и ми казаха, че камионът е спрян за проверка, а аз трябва да отида на място. Отидох, посрещна ме служител на Гранична полиция, не ми се представи кой е. Обясни ми, че нямам право да вдигам това желязо от мястото, на което го намерих. Не разбрах защо, след като е отпадък в територията, която аз стопанисвам. Изпратиха ме да дам обяснение в ГПУ-Царево. Там описах подробно цялата ситуация. След това ме пуснаха, но задържаха желязото и камиона. Не разбрах защо.
- А след това те потърсиха повторно?
- Да, минаха няколко дни и на 8-ми май ми се обадиха по телефона отново от Гранична полиция. Попитаха ме дали при почистването съм намерил метално въже. Отговорих, че то е при мен и е в джипа на мой приятел. Обясних, че използвам колата, когато имам да товаря нещо тежко. Поискаха да им предам и въжето. Отново изпаднах в недоумение защо трябва да предавам нещо, което съм намерил в гората и никой няма документ за собственост. Обясних, че ако ми покажат такъв документ, ще го върна незабавно. Отговориха, че и това ще стане, така разговорът приключи. След около 3-4 часа пак ми се обадиха. Казаха, че идват с прокурорско решение и след малко бяха при мен. Дойдоха два джипа от Гранична полиция, с тях бяха и две жени, едната от които се представи като следовател. Отново поискаха да предам въжето и пак се наложи да обяснявам, че ако ми се покаже документ за собственост, ще го предам веднага. Наредиха ми да отворя колата, а аз обясних, че трябва да се обърнат към собственика, тъй като джипът не е мой. В интерес на истината тази кола от 10 години никога не е била заключвана.
Едната от двете жени се разкрещя и викайки ми обясни, че има право да ме задържи с прокурорско разпореждане. Казах й, че щом такъв е законът, да ме задържи. Поисках само да ми бъде дадена възможност да отида до стаята, която обитавам в Резово, за да си взема личните документи, ключовете за колата и зарядно за телефона, тъй като батерията ми падаше. Беше ми отказано.
- Ти видя ли такова прокурорско разпореждане?
- Не, такова не ми беше показано. Тази жена ми каза също, че имала протокол, издаден от съдия, за претърсване и изземване. Поисках да ми го дадат, за да се запозная с него. Тя ми отказа. След това се обади по телефона на някого, който явно даде разпореждане да бъда задържан. Две момчета от гранична полиция ми сложиха белезници. Дръпнаха ме на една страна и претърсиха джипа. Не разбрах какво проверяват и гледат, не виждах какво правят. Чувах само, че жената продължава да дава заповеди, крещейки: „Отваряме задна лява врата, отваряме предна дясна врата”.
След като вече бях закопчан ми показаха протокола за задържане. Той беше за неизпълняване на прокурорско решение. Когато ми дадоха да го подпиша, видях, че има място, в което мога да напиша свое възражение. Поисках да го направя, но ми обясниха, че и без моя подпис ще минат и не ми дадоха тази възможност. След това ме закараха в Царево. Там ми направиха медицински преглед, който се състоеше в това да ме попитат дали съм добре и ми измериха кръвното. От там ме заведоха в Районно полицейско управление (РУП) Царево. Там ме посрещна друг униформен. Аз пак исках да знам защо точно ме задържат, тъй като от протокола така и не стана ясно. Освен това исках да ми обяснят, защо ме задържат гранични полицаи, а ме водят в Районното полицейско управление.
- Колко часа те държаха в килията?
- Преди да ме затворят, ме разпитаха имам ли нужда от адвокат, от лекар и от специална диета. След това ми свалиха връзките на обувките и панталона и в 18:00 ч. бях заключен в стая за задържане на пълнолетни лица. Там ме държаха 24 часа, без да ми дадат храна и вода. Пуснаха ме два пъти до тоалетна. На 9 май в 17:45 по протокол бях освободен.
- Какви са обвиненията срещу теб?
- Между 1-ви май и 8-май никой не е повдигал обвинения срещу мен, никой не ме е потърсил за разпит. Имат само обясненията ми, които дадох на 1-ви, при задържането на камиона. За мен това е чиста проба полицейско своеволие. Освен това в протокола е отбелязано, че съм задържан за това, че не съм изпълнил прокурорско разпореждане, а в заповедта пише, че съм задържан за кражба. Как става това, без да има повдигнато обвинение срещу мен?
- Защо това въже се оказва толкова важно за граничните и за съдебните власти?
- Нямам никаква представа. Никой не ми обясни. От откъслечни фрази, които чух по телефона, докато ме задържаха, разбрах, че то е веществено доказателство по друга прокурорска проверка. Не знам дали така се съхраняват веществени доказателства, оставени години наред в гората безпризорни. Всеки може да ги намери и да ги вземе. Всеки може да почисти гората, стига да има желание.
- Ти защо задържа въжето, а не го предаде за скрап с другия метал?
- Видях, че е здраво и реших да го използвам за преместването на едни тетраподи, които са в коритото на река Резовска. От миналата година търся начин да ги махна от там. Има някаква спогодба между България и Турция това да стане, но е технически сложно, а и доста скъпо. Реших аз го направя доколкото мога. Е, не можах.
- Сега въжето е задържано от властите?
- Да, иззето е с протокол за претърсване и изземване. Аз ще си го искам, защото не смятам, че е редно да ми отнемат нещо, което съм намерил, и не е ясно кой е собственикът.
[caption id="attachment_14377" align="alignright" width="300" caption="Отговорът на Гранична полиция Царево. Той е изпратен в резултат на искане от страна на Едрев: "Във връзка с кампанията "Да почистим България за един ден, моля да бъде изпратена работна група за установяване произхода и собствеността на отпадъците в района на село Резово"."]
[/caption]
- И камионът с желязото стои задържан?
- Да, камионът все още е задържан. Аз плащам наем всеки ден за него. Дал съм парите авансово за 10 дена. Най-вероятно ще подам жалба да се върне камиона, а после ще бъде заведено дело в съда за възстановяване на сумата.
- Какво мислиш да правиш оттук нататък?
- Нарушени са ми правата като личност и като човек. Първото, защото ме изложиха пред хората от селото, а второто, защото не ми дадоха храна и вода цяло едно денонощие. Ще пусна жалби до прокуратура, съд. Ще се обърна и към Съда в Хага за нарушаване на човешките права. Нали уж сме правова държава. Няма да позволя служителка да ми крещи, или пък да ми се нарушават елементарните човешки права. В петък, на 11-ти май пуснах жалба до главна дирекция на гранична полиция. А ден по-рано, на 10 занесох искане до началника на Гранична полиция в Царево, с молба да бъде изпратена работна група, която да установи произхода на отпадъците в района около плажа в Царево и около реката. Тъй като намерих много метални отпадъци, които морето е изхвърлило на брега, и за да не стават подобни недоразумения, искам да ми се каже, кое мога да вдигна и кое – не. На следващия ден двама гранични служители ми донесоха отговор, в който се казваше, че това не е от компетентността на гранична полиция. Съответно подадох жалба до ГУП с два въпроса: Защо след като това не е в компетентността им, са изпратени „некомпетентни” служители да ме задържат? и Защо не ми беше дадена храна и вода, след като такъв е Законът?
- Въпреки тези неприятности, кога мислиш да откриеш сезона? 
- Той вече е открит, клубът към Сдружението за алтернативна енергия вече е открит и чака своите гости, за да се провеждат семинари. Там идват хора от цялата страна, дори и чужденци. Предвидил съм облагородяване, включващо и озеленяване на района около дигата, за да стане мястото още по приятно.
- Андрей, напоследък май не ти липсват емоции. Около теб се завъртя своеобразен сериал с органите на реда в Царево. Разкажи как започна сагата?
- Сагата започна на 1-ви май, когато аз като концесионер на плажа, организирах почистване на плажната ивица в село Резово, района около дигата на реката, както и в самото село. Бях си наел техника за изриване и извозване на отпадъците – багер и камион. Обиколих целия район, за да видя какво има да се товари като боклук, защото макар да е защитена територия, част от ПП „Странджа”, на места беше много замърсено. При обиколката на плажа, на около 30 метра от скалистия бряг намерих ръждясали метални късове. Използвах, че техниката беше наблизо, и ги натоварихме на „Камаз"-а. Изпратих ги в Царево. Имах намерение на следващия ден да докарам и другите отпадъци, които бях събрал, около тон желязо, и да го извозим в Бургас, където да ги предадем за вторични суровини.
По-късно на първи май обаче ме потърсиха по телефона и ми казаха, че камионът е спрян за проверка, а аз трябва да отида на място. Отидох, посрещна ме служител на Гранична полиция, не ми се представи кой е. Обясни ми, че нямам право да вдигам това желязо от мястото, на което го намерих. Не разбрах защо, след като е отпадък в територията, която аз стопанисвам. Изпратиха ме да дам обяснение в ГПУ-Царево. Там описах подробно цялата ситуация. След това ме пуснаха, но задържаха желязото и камиона. Не разбрах защо. 
- А след това те потърсиха повторно?
- Да, минаха няколко дни и на 8-ми май ми се обадиха по телефона отново от Гранична полиция. Попитаха ме дали при почистването съм намерил метално въже. Отговорих, че то е при мен и е в джипа на мой приятел. Обясних, че използвам колата, когато имам да товаря нещо тежко. Поискаха да им предам и въжето. Отново изпаднах в недоумение защо трябва да предавам нещо, което съм намерил в гората и никой няма документ за собственост. Обясних, че ако ми покажат такъв документ, ще го върна незабавно. Отговориха, че и това ще стане, така разговорът приключи. След около 3-4 часа пак ми се обадиха. Казаха, че идват с прокурорско решение и след малко бяха при мен. Дойдоха два джипа от Гранична полиция, с тях бяха и две жени, едната от които се представи като следовател. Отново поискаха да предам въжето и пак се наложи да обяснявам, че ако ми се покаже документ за собственост, ще го предам веднага. Наредиха ми да отворя колата, а аз обясних, че трябва да се обърнат към собственика, тъй като джипът не е мой. В интерес на истината тази кола от 10 години никога не е била заключвана.
Едната от двете жени се разкрещя и викайки ми обясни, че има право да ме задържи с прокурорско разпореждане. Казах й, че щом такъв е законът, да ме задържи. Поисках само да ми бъде дадена възможност да отида до стаята, която обитавам в Резово, за да си взема личните документи, ключовете за колата и зарядно за телефона, тъй като батерията ми падаше. Беше ми отказано.
- Ти видя ли такова прокурорско разпореждане?
- Не, такова не ми беше показано. Тази жена ми каза също, че имала протокол, издаден от съдия, за претърсване и изземване. Поисках да ми го дадат, за да се запозная с него. Тя ми отказа. След това се обади по телефона на някого, който явно даде разпореждане да бъда задържан. Две момчета от гранична полиция ми сложиха белезници. Дръпнаха ме на една страна и претърсиха джипа. Не разбрах какво проверяват и гледат, не виждах какво правят. Чувах само, че жената продължава да дава заповеди, крещейки: „Отваряме задна лява врата, отваряме предна дясна врата”.
След като вече бях закопчан ми показаха протокола за задържане. Той беше за неизпълняване на прокурорско решение. Когато ми дадоха да го подпиша, видях, че има място, в което мога да напиша свое възражение. Поисках да го направя, но ми обясниха, че и без моя подпис ще минат и не ми дадоха тази възможност. След това ме закараха в Царево. Там ми направиха медицински преглед, който се състоеше в това да ме попитат дали съм добре и ми измериха кръвното. От там ме заведоха в Районно полицейско управление (РУП) Царево. Там ме посрещна друг униформен. Аз пак исках да знам защо точно ме задържат, тъй като от протокола така и не стана ясно. Освен това исках да ми обяснят, защо ме задържат гранични полицаи, а ме водят в Районното полицейско управление. 
- Колко часа те държаха в килията?
- Преди да ме затворят, ме разпитаха имам ли нужда от адвокат, от лекар и от специална диета. След това ми свалиха връзките на обувките и панталона и в 18:00 ч. бях заключен в стая за задържане на пълнолетни лица. Там ме държаха 24 часа, без да ми дадат храна и вода. Пуснаха ме два пъти до тоалетна. На 9 май в 17:45 по протокол бях освободен.
- Какви са обвиненията срещу теб?
- Между 1-ви май и 8-май никой не е повдигал обвинения срещу мен, никой не ме е потърсил за разпит. Имат само обясненията ми, които дадох на 1-ви, при задържането на камиона. За мен това е чиста проба полицейско своеволие. Освен това в протокола е отбелязано, че съм задържан за това, че не съм изпълнил прокурорско разпореждане, а в заповедта пише, че съм задържан за кражба. Как става това, без да има повдигнато обвинение срещу мен?
- Защо това въже се оказва толкова важно за граничните и за съдебните власти?
- Нямам никаква представа. Никой не ми обясни. От откъслечни фрази, които чух по телефона, докато ме задържаха, разбрах, че то е веществено доказателство по друга прокурорска проверка. Не знам дали така се съхраняват веществени доказателства, оставени години наред в гората безпризорни. Всеки може да ги намери и да ги вземе. Всеки може да почисти гората, стига да има желание.
- Ти защо задържа въжето, а не го предаде за скрап с другия метал?
- Видях, че е здраво и реших да го използвам за преместването на едни тетраподи, които са в коритото на река Резовска. От миналата година търся начин да ги махна от там. Има някаква спогодба между България и Турция това да стане, но е технически сложно, а и доста скъпо. Реших аз го направя доколкото мога. Е, не можах.
- Сега въжето е задържано от властите?
- Да, иззето е с протокол за претърсване и изземване. Аз ще си го искам, защото не смятам, че е редно да ми отнемат нещо, което съм намерил, и не е ясно кой е собственикът.
[caption id="attachment_14377" align="alignright" width="300" caption="Отговорът на Гранична полиция Царево. Той е изпратен в резултат на искане от страна на Едрев: "Във връзка с кампанията "Да почистим България за един ден, моля да бъде изпратена работна група за установяване произхода и собствеността на отпадъците в района на село Резово"."]
[/caption]
- И камионът с желязото стои задържан?
- Да, камионът все още е задържан. Аз плащам наем всеки ден за него. Дал съм парите авансово за 10 дена. Най-вероятно ще подам жалба да се върне камиона, а после ще бъде заведено дело в съда за възстановяване на сумата.
- Какво мислиш да правиш оттук нататък?
- Нарушени са ми правата като личност и като човек. Първото, защото ме изложиха пред хората от селото, а второто, защото не ми дадоха храна и вода цяло едно денонощие. Ще пусна жалби до прокуратура, съд. Ще се обърна и към Съда в Хага за нарушаване на човешките права. Нали уж сме правова държава. Няма да позволя служителка да ми крещи, или пък да ми се нарушават елементарните човешки права. В петък, на 11-ти май пуснах жалба до главна дирекция на гранична полиция. А ден по-рано, на 10 занесох искане до началника на Гранична полиция в Царево, с молба да бъде изпратена работна група, която да установи произхода на отпадъците в района около плажа в Царево и около реката. Тъй като намерих много метални отпадъци, които морето е изхвърлило на брега, и за да не стават подобни недоразумения, искам да ми се каже, кое мога да вдигна и кое – не. На следващия ден двама гранични служители ми донесоха отговор, в който се казваше, че това не е от компетентността на гранична полиция. Съответно подадох жалба до ГУП с два въпроса: Защо след като това не е в компетентността им, са изпратени „некомпетентни” служители да ме задържат? и Защо не ми беше дадена храна и вода, след като такъв е Законът?
- Въпреки тези неприятности, кога мислиш да откриеш сезона? 
- Той вече е открит, клубът към Сдружението за алтернативна енергия вече е открит и чака своите гости, за да се провеждат семинари. Там идват хора от цялата страна, дори и чужденци. Предвидил съм облагородяване, включващо и озеленяване на района около дигата, за да стане мястото още по приятно. 
