Дълго време лежа болен, ковчегът му беше затворен! Половин година беше на легло, за да го гледа сестра ми Анна спря работа, разказва Георги Спиридонов
Георги Спиридонов е бивш шеф на станцията на Министерския съвет в Хисар, но след идването на демокрацията е отстранен от там. Мъжът, чиято сестра Анна е съпруга на Стратега, говори за него бавно, тежко, с мъка.
- Г-н Спиридонов, как се чувствате, поотмина ли вече мъката около смъртта на Александър Лилов?
- Как да се чувствам, моето момиче - тежко ни е, боли ни, тя, мъката, няма да отмине. А вестници и колеги ваши плюят, пишат глупости за покойния! Искам едно да кажа и да се знае: Сашо беше разкошен човек! През годините аз нито веднъж не го видях да обиди някой, било политически противник или опонент. Може да беше строг, но беше справедлив. Беше много влиятелен човек, но не спекулираше с това. Държеше се нормално, като обикновен българин. Най-големият успех на Сашо е, че прекара прехода без нито една жертва, без нито една-едничка. И това ще се оцени през поколенията, въпреки че днешните управници не осъзнават какви дела е сторил той.
- Как почина човекът, наричан Стратега?
- В страшни мъки! Последната половин година беше на легло. Сестра ми Анна спря работа, за да го гледа. Тя работи в Благоевградския университет, преподава химия. Навремето, като дойде така наречената демокрация, я изгониха от Софийския университет. Децата на Сашо - Явор и Деси, също бяха постоянно около него. Сега сестра ми гледа и учи внучето си, детето на сина й, опитва се да се държи, но болката, раната от загубата е много прясна. Сашо много се мъчи,
почина от рак на белия дроб и костите
- Колко време беше на легло Лилов?
- Бая време лежа... Ковчегът му беше затворен - беше станал скелет. Дълго време не беше добре, но последните месеци състоянието му се влоши, лежа половин година. Сестра ми понесе много тежко смъртта на съпруга си. Те имаха дълги години щастлив брак, никога не са се карали, винаги са се разбирали. Много добро семейство са.
Синът им Явор преподаваше в университета, но имаше много малко часове, и съответно - малка заплата. После започна в едно предприятие за заготовка на арматури, но се разболя от сърце и се махна. Сега работи в една агенция. А дъщерята Деси преподава в Благоевград.
- Милионер ли е покойният ви шурей? Носят се легенди за митични богатства на червени велможи, сред които е и той...
- Ами, това са глупости! То, ако е така, децата му ще се чудят ли къде да почнат работа! Не вярвайте на драсканици! Той беше много честен човек.
- Изоставиха ли Стратега бившите му колеги, такива като Жан Виденов например, когото Лилов направи премиер, отдръпнаха ли се и другите?
- Няма такова нещо, това са клюки и глупости! Всички го обичаха и уважаваха. Той Жан откога се е отдръпнал - той си е в Пловдив! Иначе Лилов си беше във Висшия съвет на БСП, идвали са вкъщи, Янаки Стоилов идваше у нас със Сашо. На поклонението говори Светлин Русев, остави му един спомен от църквата на баба Ванга, говори и Нешка Робева...
- Вие често ли го виждахте, обсъждахте ли с него актуалната политическа обстановка в страната?
- Аз гледах да не го занимавам с политика, защото не беше добре, говорихме си домашни неща. Но вижте аз какво ще ви кажа. В момента цари бъркотия в страната ни, ГЕРБ подкокоросват, плащат на хора да излизат да протестират, давали повече пари, ако излезеш с деца да протестираш. Един ми разказа, че му обещали 20 лева, но накрая им дали по 10 лева, една малка газирана вода и малък сандвич и той се отказал. Това е като по времето на 1997 година. Човек, който е бил рамо до рамо с Иван Костов, го чул да казва, докато вървял с обинтована глава:
“Жертва искам, поне една жертва трябва да има!”
Та и сега така правят, ама ще сринат държавата ни! Аз, разбира се, това за Костов не мога да го докажа, съветвам ви, не го пишете и вие, за да си нямате неприятности.
- Мислите ли, че България скоро ще се оправи и нещата ще се нормализират? Обсъждали ли сте го с шурея си?
- Говорили сме няколко пъти. Обсъждахме например как хората по света имат сенат, а ние - Народно събрание. Мислехме си, че депутатите са много и не чуват никого. Защо например не се съберат 10-15 интелектуалци на страната, ей тук, у нас ще ги посрещна! Да бъдат Светлин Русев, патриарх Неофит, творци... Без значение от политическата им принадлежност. Те да кажат на политиците: “Стига, обединете се в името на България!” и да предложат някакви мерки за стабилизиране, защото това са умни хора, много умни... Държавата се нуждае от един рупор, от няколко души, да кажат: абе народе наш, не е сега моментът да се върши тая диващина и тая дивотия, такива действия бяха присъщи в началото на демокрацията, нека се даде шанс на правителството. Не се ли даде шанс, ще дойдат други, и тях ще бутнат.
- А Лилов споделял ли е с вас какво не е успял да направи, докато е бил премиер, за какво е съжалявал?
- Е, Тодор Живков го махна навремето.
Защото се плашеше от него
Живков махаше хората, които бяха нещо повече от него. Страхуваше се от конкуренция. Сашо го изживя много трудно, защото нямаше причина за тази детронация. Всички се чудеха и маеха как е възможно да махнеш мозъка на партията, най-близкия си човек. Ще ви разкажа нещо: Една светулка светила през нощта, хванал я един човек, тя казала: “Защо ме трепеш?”, а човекът й отговорил: “Защото светиш”. Та и нашата работа същата. Сашо беше много умен, имаше новаторски идеи, в Китай много го ценяха, във Виетнам също. Беше поканен да изнесе слово във Виетнам, носеха го на ръце...
Едно интервю на Красимира ГЕШЕВА, Шоу
