[caption id="attachment_94354" align="alignnone" width="800"]
След спектакъла "Диагноза: Едит Пиаф" с участието на Тони Димитрова, който беше представен в Лондон през 2014 като част от "Дни на българската култура в Лондон"[/caption]
Те са млади, красиви, усмихнати и най-важното – талантливи. Ива Папазова и Деница Денчева са двете актриси, които драматичния театър „Адриана Будевска” събра в Бургас преди няколко години. Твърдят, че нямат много постановки зад гърба си, тъй като още са млади, но въпреки това, двете 25-годишни актриси са единствените на тази възраст на сцената на бургаската улица „Цар Асен”. Карето млади актьори допълват още Никола Парашкевов, Асен Лозанов, Стефан Иванов.
Ива е от Пловдив и се е запалила по сценичното изкуство в късната си ученическа възраст, когато всички се занимавали с танци, кръжоци или други неща. Тя не ходела никъде и нямала много приятели. Искала да създаде повече социални контакти, но не й се танцувало, затова пробвала в актьорството. Пък и в театъра имало по-интересни и отворени хора.
[caption id="attachment_94350" align="alignnone" width="600"]
Ива Папазова[/caption]
Деница пък е от Варна и нейният интерес към сцената също е породен в училище, където много обичала да имитира учителите и приятелите си. Така от местните школи с времето попаднала в класа на проф. д-р Атанас Атанасов в НАТФИЗ и развила таланта си професионално. В същото време, в съседния клас на Стефан Данаилов, била Ива. Във висшето училище двете са участвали в много масовки. Деница но няма да забрави постановката „Крал Лир” и срещата си с покойния Наум Шопов и други големи актьори от Народния театър „Иван Вазов”. Дори споделя, че оттогава не се е случило нещо толкова голямо. Ива има и интересна среща с Йосиф Сърчаджиев, когато е режисьор на „Есенна соната”. Благодарни са и на директорът на бургаския драматичен театър Борислав Чакринов.
„Личи си че този човек живее с това изкуство и го носи в себе си. Интересно е да работим с такива хора. Професията ни изисква да прекарваме времето си с тях и така се поопознаваме. Хубаво е, защото се разкриват много нови светове, като хората, които ги носят”, твърди пловдивчанката.
[caption id="attachment_94351" align="alignnone" width="600"]
Деница в "Приказка за калпаците"[/caption]
За отговорността от срещата с публиката и двете са преодолели сценичната треска още във висшето училище, но това не значи че не изпитват тръпка или вълнение преди да излязат на сцената. „Тези хора си купуват билети и имат очаквания. Но вълнението от публиката е добре да го има, иначе работата ни става като задължение. Излизането на сцена е като влюбването, усещаш топка в стомаха, не знаеш какво ще ти се случи. Разтуптява ти се сърцето и срещата с нея е неповторимо изживяване”, убедени са и двете.
Относно гафовете на сцената казват, че почти няма представление без да ги има. Най-често актьорите си обърквали репликите, но бързо „замазвали” с импровизация или помощ от колега. Дори да се случи на някой да се спъне едва ли хората биха разбрали, че е гаф, тъй като гледат постановката за първи път. „По-възрастните ни колеги са си правили и по-груби шеги, като вместо червен сок, имитиращ вино, са сипвали истинско вино или пък оцет. Чували сме много такива номера, но на нас слава Богу още не са ни ги погаждали”, разкрива Деница. Ива пък наскоро забравила да си сложи гривните и пръстените в „Око под наем” и излязла пред публиката без бижутата. Чак тогава се усетила.
[caption id="attachment_94353" align="alignnone" width="800"]
Кадър от "Диагноза: Едит Пиаф"[/caption]
И двете са универсални актриси и могат да играят във всякакви роли, въпреки че Денчева се дразни от това, че създавала впечатление, едва ли не, че е единствено комедийна актриса. „Като ти сложат такъв етикет и край, все едно не можеш да играеш в драми. Но признавам си комедиите са ми силата”, споделя актрисата. Колежката й пък би се затруднила ако трябва да изиграе някоя мръсница или фатална жена, защото тези човешки качества не ги носи в себе си. Наивното и детското излъчване са й по-типични на сцената.
„За съжаление още не сме се снимали във филми или сериали, но много бихме искали. Забелязваме, че се използват едни и същи лица. Колко много сериали се излъчваха пък едни и същи хора участват, а има толкова голям капацитет от актьори. Всяка година само от НАТФИЗ излизат около 40 актьори. На всеки по-различно време му изгрява звездата”, казват още актрисите, които за едно представление се подготвят средно около месец и половина.
[caption id="attachment_94352" align="alignnone" width="800"]
Ива с Асен Блатечки в "Око под наем"[/caption]
Този понеделник Ива и Деница ще излязат заедно на сцената, отново в „Омайна утрин”, чиято премиера бе на 16 февруари. Паралелно с това двете започват да се подготвят и за новата пиеса „Кръговрат на любовта”, която ще покаже на зрителите взаимоотношенията между пет различни двойки. Премиерата се очаква да бъде между 23 март и 1 април.
Накрая затова защо младите, трябва да ходят на театър и двете са единодушни: Защото той ни изкарва от реалността, защото е измислица - красива лъжа, която хората я осъзнават и искат да бъдат малко излъгани. Това е красота, която зрителите и актьорите заедно създават.
След спектакъла "Диагноза: Едит Пиаф" с участието на Тони Димитрова, който беше представен в Лондон през 2014 като част от "Дни на българската култура в Лондон"[/caption]
Те са млади, красиви, усмихнати и най-важното – талантливи. Ива Папазова и Деница Денчева са двете актриси, които драматичния театър „Адриана Будевска” събра в Бургас преди няколко години. Твърдят, че нямат много постановки зад гърба си, тъй като още са млади, но въпреки това, двете 25-годишни актриси са единствените на тази възраст на сцената на бургаската улица „Цар Асен”. Карето млади актьори допълват още Никола Парашкевов, Асен Лозанов, Стефан Иванов.
Ива е от Пловдив и се е запалила по сценичното изкуство в късната си ученическа възраст, когато всички се занимавали с танци, кръжоци или други неща. Тя не ходела никъде и нямала много приятели. Искала да създаде повече социални контакти, но не й се танцувало, затова пробвала в актьорството. Пък и в театъра имало по-интересни и отворени хора.
[caption id="attachment_94350" align="alignnone" width="600"] Ива Папазова[/caption]
Деница пък е от Варна и нейният интерес към сцената също е породен в училище, където много обичала да имитира учителите и приятелите си. Така от местните школи с времето попаднала в класа на проф. д-р Атанас Атанасов в НАТФИЗ и развила таланта си професионално. В същото време, в съседния клас на Стефан Данаилов, била Ива. Във висшето училище двете са участвали в много масовки. Деница но няма да забрави постановката „Крал Лир” и срещата си с покойния Наум Шопов и други големи актьори от Народния театър „Иван Вазов”. Дори споделя, че оттогава не се е случило нещо толкова голямо. Ива има и интересна среща с Йосиф Сърчаджиев, когато е режисьор на „Есенна соната”. Благодарни са и на директорът на бургаския драматичен театър Борислав Чакринов.
„Личи си че този човек живее с това изкуство и го носи в себе си. Интересно е да работим с такива хора. Професията ни изисква да прекарваме времето си с тях и така се поопознаваме. Хубаво е, защото се разкриват много нови светове, като хората, които ги носят”, твърди пловдивчанката.
[caption id="attachment_94351" align="alignnone" width="600"] Деница в "Приказка за калпаците"[/caption]
За отговорността от срещата с публиката и двете са преодолели сценичната треска още във висшето училище, но това не значи че не изпитват тръпка или вълнение преди да излязат на сцената. „Тези хора си купуват билети и имат очаквания. Но вълнението от публиката е добре да го има, иначе работата ни става като задължение. Излизането на сцена е като влюбването, усещаш топка в стомаха, не знаеш какво ще ти се случи. Разтуптява ти се сърцето и срещата с нея е неповторимо изживяване”, убедени са и двете.
Относно гафовете на сцената казват, че почти няма представление без да ги има. Най-често актьорите си обърквали репликите, но бързо „замазвали” с импровизация или помощ от колега. Дори да се случи на някой да се спъне едва ли хората биха разбрали, че е гаф, тъй като гледат постановката за първи път. „По-възрастните ни колеги са си правили и по-груби шеги, като вместо червен сок, имитиращ вино, са сипвали истинско вино или пък оцет. Чували сме много такива номера, но на нас слава Богу още не са ни ги погаждали”, разкрива Деница. Ива пък наскоро забравила да си сложи гривните и пръстените в „Око под наем” и излязла пред публиката без бижутата. Чак тогава се усетила.
[caption id="attachment_94353" align="alignnone" width="800"] Кадър от "Диагноза: Едит Пиаф"[/caption]
И двете са универсални актриси и могат да играят във всякакви роли, въпреки че Денчева се дразни от това, че създавала впечатление, едва ли не, че е единствено комедийна актриса. „Като ти сложат такъв етикет и край, все едно не можеш да играеш в драми. Но признавам си комедиите са ми силата”, споделя актрисата. Колежката й пък би се затруднила ако трябва да изиграе някоя мръсница или фатална жена, защото тези човешки качества не ги носи в себе си. Наивното и детското излъчване са й по-типични на сцената.
„За съжаление още не сме се снимали във филми или сериали, но много бихме искали. Забелязваме, че се използват едни и същи лица. Колко много сериали се излъчваха пък едни и същи хора участват, а има толкова голям капацитет от актьори. Всяка година само от НАТФИЗ излизат около 40 актьори. На всеки по-различно време му изгрява звездата”, казват още актрисите, които за едно представление се подготвят средно около месец и половина.
[caption id="attachment_94352" align="alignnone" width="800"] Ива с Асен Блатечки в "Око под наем"[/caption]
Този понеделник Ива и Деница ще излязат заедно на сцената, отново в „Омайна утрин”, чиято премиера бе на 16 февруари. Паралелно с това двете започват да се подготвят и за новата пиеса „Кръговрат на любовта”, която ще покаже на зрителите взаимоотношенията между пет различни двойки. Премиерата се очаква да бъде между 23 март и 1 април.
Накрая затова защо младите, трябва да ходят на театър и двете са единодушни: Защото той ни изкарва от реалността, защото е измислица - красива лъжа, която хората я осъзнават и искат да бъдат малко излъгани. Това е красота, която зрителите и актьорите заедно създават. 
