Актрисата Боряна Стамболиева се завърна с първа награда от фестивала в Каварна

Боряна Стамболиева от театрална студия „Талантино” се завърна с първа награда за главна женска роля от ХХІ Национален фестивал на любителските театри с международно участие „Каварна 2018”. Призът е за моноспектакъла й по документални разкази на Екатерина Томова „Забравена от небето” с режисьор Станимир Карагьозов. Престижният конкурс беше журиран от режисьора Мая Вапцарова и писателя-театровед Крум Гергицов, а председател на журито беше проф. Елена Баева, основател на театрален колеж „Любен Гройс”.  „Вие не сте актриса, а актьорище” – е мотивирала Мая Вапцарова решението си, твърдят свидетели от публиката на конкурса. Заради ролята си на Дафина Боряна Стамболиева вече няколко пъти е сочена за ново явление в театралния свят на страната ни.

Боряна Стамболиева е непрофесионална актриса. За първи път тя излиза на сцена преди няколко години, когато случайно попада в театрална формация „Талантино”. Успехът идва много скоро под формата на награда от театралния фестивал в Драганово за първата изпълнена от нея роля. Любопитното е, че тогава Боряна взима награда за главна мъжка роля в спектакъла „Михал Мишкоед”. „Забравена от небето” е първият й моноспектакъл. Премиерата му се състоя в края на 2017 година в Кукления театър в Бургас, като залата беше разпродадена две седмици преди спектакъла. От тогава до днес, само за половин година, спектакълът е игран няколко пъти в Бургас, в Стара Загора, в София на сцената на Руски културно-информационен център и др. На 18-ти предстои Боряна Стамболиева да излезе на сцената на театър „Сълза и смях” – София.

„Забравена от небето” е пиеса по документални разкази от родопския край, които Екатерина Томова е събрала в сборника „Забравените от небето”. В текста героинята разкрива пред публиката съществена част от философията на самотните старци, приели смъртта като нещо естествено и неизбежно. С разказа за живота си Дафина отделя душата си от тялото, доказвайки колко незначителна и краткотрайна е материята. Душата остава след нея, важното е да намериш нещо, в което тя да продължи да съществува на този свят на живите. И в това е драмата – в какво да оставиш душата си, така че тя да остане и след теб след смъртта.