Тези, които я познават със сигурност ще потвърдят думите ми. А за останалите, мога да кажа, че тя е жена, която носи в себе си светлината, благостта, любовта. Тя е слънчев лъч и мъдрост. Тя е жената, която раздава любов. Жената, която с усмивката си, с мъдрите думи може да плени душата Ви. Тя е искрена и много истинска. Тя е Аглика Бояджиева. Да, същата Аглика, която знаете от сцената на бургаския театър. Същата Аглика, която вече 40 години влиза от роля в роля, и го прави винаги успешно. Същата Аглика, която за приятелите си е просто Агличе-то, на което можеш да се довериш, да споделиш и да получиш съвет, Агличе-то, което може да те накара да се усмихваш дълго.
И днес Ви я представяме, такава, каквато ние я видяхме-лъчезарна, щастлива и раздаваща любов и светлина. Тя е родена преди 62 години. Майка й Ани и баща й Любо, семейство Бояджиеви са били едни от най-известните артисти в Бургас и региона. А тя още на две години и половина получава роля. И то не къде да е, а на русенска сцена, в операта „Мадам Бътерфлай”. Партнира на Пенка Маринова. И колкото да е странно, тя самата има спомен от онова време. Помни, че е била много болна, покосена от вирус. И имало вероятност да не играе в постановката. Имало дилема-или тя болна с хрема, повръщане и температура на сцената, или някое друго дете да влезе в нейната роля. Но в последния момент се стегнала, показала воля и излязла на сцената. Покорила сърцата на всички. Години, години по-късно, това отново се повтаря в живота й. Когато Милена, или както стана известна Маца/ Аглика Бояджиева е майка на великолепната актриса Милена Маркова, участвала в сериала „Етажна собственост”, в „Аламинут” и много други театрални постановки /, та когато Милена била много малка, също я взели за роля в една постановка тук, в Бургас. Милена била много болна, но и тя както майка си, минути преди представлението се стегнала и изиграла ролята повече от брилянтно.
Първата роля на Аглика Бояджиева. Тук е на две години, играе на русенска сцена, с Пенка Маринова, в операта"Мадам Бътерфлай"
Аглика Бояджиева тази година прави 40 години на сцената. А първата й истинска роля е през 1975 година в постановката „Мечтател безумен, образ невъзможен” на Надежда Драгова и Първан Стефанов, на режисьора Краси Спасов.
„Такова изпитание беше за мене, защото той е страшно взискателен режисьор. Връщал ме е по сто пъти. Пък аз заек. Заек, ама изпълнителен. Каквото ми кажеше, правех го. Няма да забравя тази моя първа роля. Накрая директорът на бургаския театър тогава Кръстьо Дойнов ме представи като най-новото попълнение, и ме отрупаха с цветя, подариха ми огромни кошници с цветя. Помня този миг като че беше вчера.”-спомня си Аглика. Тя има зад гърба си над 100 роли. Записвала си ги е до 85-тата и спряла.
„Тогава, по онова време имаше много истински пиеси. А героите бяха многопластови, сюжетът беше многопластов. Имаше страсти, любови, раздели. Сега, пак е магия да си на сцената, но някак си ценностите се смениха. Сега играем комерсиални неща, за да пълним театъра. Защото публиката иска това-комедия, смях. А ние искаме да си защитим заплатите.” –казва с малко тъга Аглика. След кратка пауза добавя:
„ Преди време културата беше на почит. Тогавашната власт знаеше много добре, че културният деец , артистът трябва да се уважава. Сега не е така. Правителство, което не се грижи за културата си, аз не мога да го уважавам”.
Връщам я години назад, за да ми каже как така реши да става актриса. Тя се усмихва и казва:
„Татко ме предупреждаваше, че за да бъда артистка, ми трябва силна воля, силна психика. И все ми казваше да не се занимавам с актьорлък. Но аз не и не. Отстоявах своя избор. А и знаете ли, че сцената омагьосва. Това е един вирус, с който заразиш ли се, няма лекуване. Още от малка. Докато мама и тате бяха на сцената и аз бях там. Знаех всички пиеси наизуст, стоях до леля Магда/вече покойница/ и бях като хипнотизирана. А при чичо Станчо-перукера беше невероятно. В неговата стаичка миришеше на лепило, на перуки, на грим. Казах Ви, сцената е вирус, който остана в мен за цял живот. Любовта към театъра е вечна. Знаете ли, тази любов не ми е изневерила никога. И така реших да ставам актриса. През 1971 година кандидатствах във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ .Бяхме три хиляди човека. А бройката беше за осем момичета и 16 момчета. И аз влязох от първия път. Имахме два класа –при професор Гецова и Михайлова, и при Боян Дъновски. Сцената не бих я заменила с нищо друго. Дори не съм се изкушавала от киното. А и моята преподавателка Елка Михайлова не ни даваше да ходим на снимачна площадка. Тя ни обясняваше, че най-истинското нещо е театъра. В киното можеш да правиш дубли, на сцената-никога.”
-
Какво Ви даде и какво Ви отне сцената?-питам аз. А Аглика направо отговаря :
”Отне ми любов и ми даде любов! Да, не успях да бъда до дъщеря ми, да й се отдам пълноценно. Но сега тя е едно силно момиче. Не се оплаква, не хленчи. Но сцената ми даде и много любов."
А различна ли е любовта на сцената и в живота?-любопитствам аз.
-Да, различна е. Любовта към мъжа е много красиво чувство, облагородява жената, любовта към мъжа прави жената творец.
На сцената обаче съм се влюбвала само веднъж. В едно много слънчево момче. Беше прекрасно. Но тъй като избра друга, просто го оставих да си тръгне.Няма как да му сложа окови, всеки мъж в моя живот е бил свободен. Знаете ли аз обичам да обичам. А когато трябва да играя любовна роля, с някой който не харесвам, е сложно . Но пък си има хватки на сцената. Такива хватки в живота не могат да се прилагат.
-Каква роля искате да изиграете още?
-Тази, която не съм изиграла. Искам да направя моноспектакъл, но не е дошъл моментът за нея. Това е една специална материя. Но не искам да издавам още. Ще видите.
-Можете ли да изиграете себе си на сцената?
-О, не. Това е много трудно. Аз съм една нестандартна личност. Аз съм много емоционална. От раз- плача, от раз- се смея.
-Артистът не е само блясък, слава и звезден прах. Вие имате много неприятности с ваш съсед. Знам, че водите съдебни битки за едно незаконно строителство, което Ви създаде много ядове.
-Осем години се сблъсквам с това нещо в живота. Приела съм го като изпитание, много бях депресирана. Бях на на антидепресанти. Но един ден, при поредния нервен пристъп, си дадох ясна сметка, че не мога да издевателствам над себе си. Започнах да се занимавам с източна философия. Всеки ден започвам деня си с любов, любов към котенцето, което гледам, с любов към божествената светлина, с любов към всяко живо същество. Страдам, когато видя, че някой се мъчи. Страдам, когато виждам насилие над животни, над деца. Страдам когато виждам възрастни хора как ровят по кофите. Стяга ме гърлото. Но с източната философия научих много за себе си. Станах по-уравновесена. Преди бях по-кибритлия. Водих много битки. Получих много уроци. Понасяла съм много удари и в семейния живот. Страдала съм, но съм простила на всички. Защото само по този начин мога да бъда спокойна. Има горе Някой който раздава правда. Толкова съм спокойна в момента, че нищо не може да ме разклати.
-Казахте ми, че вярвате в прераждането. Кажете ми честно, в какво искате да се преродите?
-Искам да се преродя пак тук, в Бургас, в България. А тук е най-сакралното място, най-енергийното. И пак искам да бъда на сцената в следващия живот.
И тук Аглика с усмивка признава, че е била галеница на съдбата. Защото е играла на една сцена с едни ярки личности, артисти. Играла е с Красимир Кацаров, Артюн Минасян, Тодор Щонов, Вальо Колев, Сашо Диков, Виолета Дюлгерова, Милко Желязков, Полина Доростолска, Тошко Тодоров и много други. Имала е уникалния шанс да бъде режисирана Гриша Островски, Николай Ламбрев, Симеон Димитров-Мони и много други. Но пък мечтае някой ден да играя на една сцена с Маца-дъщеря си.
Всички помнят прекрасните й роли в "Букет сухи незабравки" на Недялко Йорданов, невероятната роля на Офелия в "Хамлет", режисьор Недялко Йорданов. Играла е в "Седмо-кради по-малко" на Дарио Фо, с режисьор пак Недялко Йорданов. Прекрасното партньорство на сцената с Ивана Джедежва и Сава Пиперов в постановката "Няма да платим", режисьор-Недялко Йорданов.
Аглика е имала и шанса да играе в постановки на режисьора Борислав Чакринов-"Кралят умира" , където е с легендарния Йосиф Сърчаджиев на една сцена. Пак с великия артист и пак под режисурата на Борислав Чакринов играе и в "Смъртта на търговския пътник" .Наскоро любителите на театралното изкуство я гледаха в "Омайна нощ", режисьор Борислав Чакринов.
За съжаление, нашият разговор трябваше да приключи, тъй като Аглика бързаше за репетиция. А за финал пожела „
Мъже, издигайте жената на пиедестал, обичайте я, жената е творец на живота, тя трябва да бъде галена.”
Ако искате да видите скоро прекрасната Аглика, може да я гледате в постановката "Стая 13/13", на една сцена с Руслан Мъйнов, утре вечер/12.11/ в ДТ "Адриана Будевска" .
[gallery ids="120212,120213,120214,120215,120216,120217,120218,120219,120220,120221,120222"]
